15 юни 2007 г.
“Нова дума” – Мадрид:
НАШИЯТ ВЕСТНИК Е ПРИЯТЕЛ НА БЪЛГАРИТЕ!
Разговор на Кина БЪГОВСКА с Елина Керелезова – Бардерас от вестника на българите в Испания

Оказа се, че престоят ми в Мадрид, на връщане от Римската среща на Българските медии, е почти цяло денонощие! Но всяко зло за добро. Единственият ми въпрос на летището беше “В колко затваря Прадо?”, един от най-прочутите музеи в света. И – слава на Господа - имах цели два часа на разположение! Хукнах, като на олимпийски финал - право натам!
Застинах с разтуптяно сърце пред картините на Гоя и Веласкес, на Рафаел и Греко, не усетих кога залите се изпразниха и останах последна. Върнах се отново да зърна “Махите на Гоя” и “градините на Бош”, когато до ушите ми достигна българска реч. В залата имаше още един закъснял посетител - и то българин!
Съдбата сякаш усърдно ми помагаше – тъкмо се оглеждах къде да намеря телефон и да се обадя на Елина Керелезова Бардарас – нашата колежка от “Нова дума” – Мадрид, с която се запознахме на медийната ни среща в Рим.
...После не си спомням колко метра и линии смених до нея, но не мога да забравя майската вечер с бяло вино и спагети, приготвени от Давид, съпругът й, испанец, който обича България и “Атлетико” Мадрид...

Разговаряме с Елина не за какво да е, а за вестници и се надявам, че опитът на нашите колеги може да бъде полезен и за нас.
През 2003 г. мадридската “Нова дума” става цветен седмичник с 24 страници. Богдана Мараджийска е издателят и тя успява да подбере добър екип, успешно ръководи финансовата политика на изданието, както и тематичния облик, благодарение на което изданието става желано и търсено сред българската общност. Елина е зам.главен редактор. Вестникът се разпространява из цяла Испания и се продава по 1 евро. Другият му източник на средства са рекламите от българските бизнеси – ресторанти, магазини, строителни фирми, недвижими имоти и пр. Разпространява се с микробуси в 250-километров радиус от Мадрид. Изпраща се също и в Барселона, на Канарските острови, в Сеговия и Малага. Тиражът на изданието е впечатляващ 10 000! Вече смятат и че 24-те им страници са малко...
Основните им теми? Те са свързани с важната за имигранта документация, с това как най-правилно да се попълнят необходимите бланки и пр. В това число и как да подадат данъчните си декларации. Имат рубрика “Посолството информира”, поместват и съобщенията на гръцките православни църкви /български още си нямат/. Представят портрети на различни хора – строители, шофьори, аграрни работници, новини от Испания, също и новините от България – имат свой кореспондент в родината.
Испанската ни общност не развива особена обществена дейност. Все пак са сформирали добър футболен отбор – участник в оригиналното “Световно първенство” в Испания – една “колосална битка” по футболните терени между аматьорските състави на 24 етноси от цял свят, хора които живеят и работят на ново място, но са донесли там и футбола от родината си. Българи, с футбола в кръвта си, спонсорират отбора – само наемът на стадиона за 1 тренировка е 200 евро.
Имат добри контакти с институциите в Испания, които субсидират доста прояви от обществения и културен живот на етническите общности. Мадрид подпомага и отпуска средства и за българските училища. 80 наши деца, например, се учат в помещение на една католическа църква. По празници мадридските ни сънародници се събират в български заведения или в някоя близка православна църква.
Наскоро бе открит Испано-български цен­тър, финансиран от Областната управа на Мадрид, към който има Съвет по имиграци­онните въпроси. Испанските власти им предоставят безплатно обширно помещение. Без­платно е и всичко друго в Центъра – курсове по испански, юридически консултации, културни мероприятия като изложби, срещи, празнични вечери и пр. На тяхно разположение са и два офиса за консултации и разговори, както и Интернет.
Областната управа е отпуснала 700 000 ев­ро за двегодишно обслужването на Центъра.

И Елина, като мене, е впечатлена от дискусиите за Кирилицата – намерили, благодарение на нашия Римски форум, място и заинтересували европейската преса и европейската общност.
- Особено ценя и възможността, която ни бе дадена да се срещнем, да разменим мисли и да се опознаем – каза още тя, - всеки от нас има свой опит и всеки може да хареса нещо, което неговите колеги правят по света и го приложи в своята медия.
- Според мен – продължи събеседничката ми, - на Третата световна среща на българските медии бяха представени три групи: медии на новите ни емигрантски общности по света, медии на големи и стари общности, като тази в Молдова и медиите в нашата родина – България. Много впечатляваща беше и изложбата на Иво Хаджимишев.
Разбрах, че Елина пише още от ученическите си години, работила е като репортер в частни агенции, също така и седем години в издателство. Занимава се с преводи. Отдадена е на работата си и смята, че това е нейната съдба. Читателите на вестника често пъти идват лично при нея със своите проблеми и тя се опитва да им помогне.
Запитах я какво би искала да е “лицето” на “Нова дума”, вестник вдъхновен и от името на революционния си предшественик – Ботевата “Дума на българските емигранти”, какво кара екипа му да работи така всеотдайно?
- Вестникът трябва да е приятел на българите, трябва да ги мотивира към добро. Избягваме новините с престъпления. За нас най-добрата новина е добрата новина.

Назад

Трета медийна среща Рим 2007Елина в своя мадридски дом.

Трета медийна среща Рим 2007Между колеги по време на Третата световна среща на българските медии в Рим

Интернет дизайн