Пречупвайки през погледа на историческата значимост този факт ние, представителите на българоезичните медии от десетки страни по планетата, бяхме щастливи и горди, че именно тук, в Рим, се събрахме, за да покажем, че носим България и българското слово в сърцата си.
     И както каза проф. Лозанов: „Тази среща създава територия, на която може да общува като една цялост българската медийна колегия. Успеха дължим на БТА, която създаде тази общност в рамките на един променящ се, глобален свят.”
     Глобализацията заема все повече своето трайно място и затова не ни учудва факта, че “децата говорят английски, а рисуват България”, както каза един наш колега. Опасното тук е, когато лесно може да се премине границата и да се асимилира една етническа общност. И тогава безспорно ролята и значението на медиите зад граница е от жизнено значение за идентичността на българите в чужбина.
     “Защитавайте новата граница на българския дух - призова делегатите академик Антон Дончев, – най-голямата ни задача е да запазим връзките си с езика, с писмеността, с всичко, което България е сътворила.”
     Авторът на “Време разделно”, пресъздал един от най-драматичните моменти в нашата история - османското иго, каза че българите зад граница милеят изключително много за България и ни окуражи да продължим да градим огнища на българско родолюбие и традиции.

     В центъра на Ватикана, до величествената катедрала “Свети Петър”, два дни дискусиите не спираха, а тяхната отправна точка беше Кирилицата – новата азбука в Европа.
     Разглежданите въпроси бяха много. От това как да се изписва - “евро” или “еуро”, до това – “разбираеми ” ли са българските названия, писани на латиница и пр. Министър Николай Василев дори представи проект –наредба за транслитерация на българските имена и географски названия.
     Какво става в Интернет и какви ще бъдат в бъдеще “взаимоотношенията” между традиционните печатни издания и световната мрежа бе темата на един от докладите, изнесен от Мартин Захариев. Той е категоричен, че нещата се развиват в унисон с новите технологии и човешки потребности.

     По време на пресконференцията с премиера Сергей Станишев сред основните въпроси, които вълнуваха преди всичко медиите, издавани в България, бяха резултатите от гласуването за евродепутати, както и “отпуската” на министър Овчаров. Това донякъде измести темата и едва ли спомогна да свършим по-добре работата, за която се бяхме събрали в Рим, за пределно късия период от два дни – да дискутираме по професионалните проблеми на журналистиката сред българските медии по света.
     Все пак успяхме, макар и не без усилие, да зададем въпрос на премиера и ние – има ли готовност правителството да интегрира българите, които се завръщат от чужбина, и по-специално децата, към образователната система? Така както в САЩ има специална програма за интегриране към учебния процес на децата от различните общности. И независимо от положителната информация, която премиерът даде за това, че България има нужда от българите зад граница, стана ясно, че все още няма програма и държавна политика по този въпрос.
     Сергей Станишев подкрепи декларацията на БТА и на българските медии за изграждане на регионален център за борба със спин в Либия. Той подчерта, че „ българското общество е солидарно със съдбата на медицинските сестри и се очаква подкрепата на партньорите ни по света за тяхното освобождаване.”
     По повод на политическата ситуация в България във връзка с изборите за евродепутати той заяви: „Герб” и „Атака” са използвали етническата карта. Няма да спра да повтарям, че това е опасна игра и ще продължа да се боря срещу етнизацията на българската политика.„
     Премиерът оцени много високо темата на форума, свързана с Кирилицата и нейното място в Европа. “Изпитах гордост, като министър-председател, когато говорех на български на първия ми европейски форум” – каза той.

     Всеки искаше да сподели на форума какво е направил през годината от Втората среща в Чикаго до Рим, и да чуе другите.
     “Дарик радио” съобщи, че разширява сайтовете си. Освен с политика и новини сега ще има място и за много повече икономика, култура и развлечения. Те залагат на новите технологии, така че потребителите сами да аранжират страниците си на сайта. Новост бе он-лайн радиото на отец Кшищов Кужок , по което може да се слуша християнска музика.
     Агенцията за българите в чужбина, независимо от скромния си бюджет правят не малко, за да бъдат полезни, сподели техния представител, Соня Бурназка, - като издаването на поредица компакт дискове с актуализирана информация за българите под мотото „България - това сме всички ние”.
     Ние също имахме какво да кажем на последния панел, чийто модератор беше проф. Лозанов - Вторият живот на изкуството в медиите. /Темата, която бе развита от представителката на “България 21 век” в Рим, Кина Бъговска поместваме отделно – Бел. на редакцията/

     Това беше разделът, където според мен постигнахме най-добър резултат на срещата ни в Рим. Бяхме единодушни, че онова, което остава в историята, е духовността и тя се прави от духовни хора. Както каза писателят Георги Господинов, автор на книгата „Естествен роман “...проблемът не е толкова в буквите, колкото в тяхната подредба и използване”.
     Стана дума също така и за чалгата, за псевдокултурата, като явление, което не допринася за духовния облик на България. Така смятат Воденичаров от “Алтернатива”, Париж и Ники от БГ Еуфория.
     Жана Яковлиева, председател на асоциация „Феникс” сподели опита на Българо-италианската асоциация в Рим за създаване на културен център. Те правят много, за да изградят огнище на българската култура във Вечния град.

     Този панел, който беше накрая и протече в остра недостатъчност от време, разкри и тенденцията, че в България все по-малко се интересуват “от втория живот на изкуството в медиите” и дори изобщо от темите, свързани с културата и духовния живот на хората. Според “пазарните закони” те “гонят тираж”, търсят повече продаваемост чрез поднасяне остри и шокиращи теми из областта на политиката, скандалите, човешките страсти и пороци, криминални истории и пр. Като че при нас, при медиите в чужбина, имаме по-здрав и отговорен поглед в тази насока.
     В Рим, обаче, станахме свидетели на истинското въздействие на изкуството - как то разтърсва сетивата, преобръща сякаш мисълта ти и те изпълва с творческа енергия.
     Защото едно от нещата, с което започна срещата и остави трайни впечатления беше фотоизложбата на Иво Хаджимишев, в екип с професор Аксиния Джурова. Те представиха духовния блясък на нашето Средновековие чрез културното ни наследство.
     Не бихме могли да забравим и кристалния глас на Валя Балканска в съпровод с вековния звук на гайдата при откриване на срещата, както и пред фонтана „Де Треви”.
     Програмата беше интензивна, но минутите, прекарани в Градините на Ватикана освежаваха напрегнатия труд, избистряха мисълта и ни стимулираха в нашата работа на този трети, изключително полезен, наш медиен форум.
     Срещата с Папа Бенедикт XVI и посещението на Катедралата “Свети Петър” станаха нашето незабравимо докосване до духовността на съвременната ни цивилизация и артистичното съвършенство на гения Микеланжело, създал съвършени художествени образи, между които е и „Пиета”, мраморната скулптора на Мария с Христовото тяло в нейната майчина прегръдка...
     Където и да погледнеш - във Ватикана си заобиколен с история, изкуство, с култура, и това само по себе си осмисли духовната същност на нашата среща. Тя беше още едно стъпало и към нашето усъвършенстване, към стремежа ни и необходимостта да правим още по-добри медии за българите по света.

Кина БЪГОВСКА

Назад