Със Стефка се познаваха още от училище. Тя беше по-малка и се водеше гадже на приятеля му Ники. Веднъж двамата с него седяха в сладкарницата на моста и пиеха коняк с кола, за да покажат колко са възмъжали. Тя изведнъж се втурна през вратата и се метна на врата на приятеля му с буен рев. Ники се посмути малко, но нали трябваше да изглежда мъж, бързо се справи с положението.
     - Спри да ревеш, че ще ти свия един!
     Стефка изглежда му имаше страх, защото спря почти веднага. Само тихо хълцаше.
     - Запознай се с моя съученик Тенко, за по-кратко - Еки.
     Докато протягаше ръка я погледна в очите и занемя. На това лице сякаш имаше само очи. Тя цялата беше дребна и слабичка, пардесюто и беше сигурно колкото неговото сако или дори по-късо, но личицето и бе особено дребно. Върху пилешките кости беше опъната мека и прозрачна кожа, гладка като коприна и свежа като утринно цвете. И на този фон искряха очите, огромни, над малкия нос с нежни, розови ноздри, почти осезаемо топли. Косата и беше къса, кестенява и я правеше съвсем дете.
     - Май ти хареса Стефчето, а? Давам ти я веднага, тъкмо ще ме отървеш - хилеше се Ники.
     Тя захлипа отново, а на Еки му стана ужасно неудобно. Мразеше такива театри и направо им го каза. Но те не го слушаха. Оказа се, че Ники има някаква среща след час но не може да я вземе. Тя го молеше така сърцераздирателно да остане, че просто не беше за вярване как той стана, предупреди я да не го следи както имала навик, защото ще пострада, и излезе.
     Еки я гледа известно време свита на стола, вдигнала острите си раменца, сгушила глава между тях, като беззащитна птичка и с течащи сълзи по бузите. Предложи и нещо за пиене и тя веднага прие. Пиеше неочаквано лакомо за възрастта и вида си и скоро я хвана. Започна да му обяснява, че е лудо влюбена в Ники, а той изглежда се занимава с някакъв "парцал", както тя се изрази. Стана му смешно, защото тя самата приличаше на парцалива купчинка върху стола. И веднага след това внезапно й каза, че я харесва много и желае да станат приятели. Отговорът бе, че това е невъзможно, тъй като никой не може да замести Ники. Това го подразни и като реши да не губи повече време, учтиво предложи да я изпрати. На сбогуване тя му каза, че ще му се обади ако се окаже, че Ники си има любовница.
     Звънна му след два дена и го покани на гости. Баща й и майка й били на почивка. Остана при нея през нощта и на другия ден. Впоследствие го тормозеше малко с желанието си да бъдат непрекъснато заедно, но се справяше някак в продължение на повече от година.
     Една вечер отиде с братовчед си да играят карти в един приятел и се прибраха след полунощ. Иззад боклукчийските кофи до входа изскочи с истеричен рев Стефка, прегърна го и закрещя, че той ходи с други момичета и я е зарязал. Успокои я криво-ляво и я прибра горе. С братовчед си се заговориха нещо, а тя намери шише анасонлийка, сви се на килима в ъгъла и започна да пие.
     След около час Еки видя, че е с гръб към тях и пак плаче. Приближи се, наведе се над нея и изтръпна. С ножа за хляб, домъкнат кой знае как от кухнята, тя се мъчеше да среже вената на лявата си ръка. Причерня му. Вдигна я за яката и й отвъртя страхотен шамар. Тя се свлече на пода. Това го шашардиса. Скочи като обезумял, донесе кана вода и я лисна върху нея. Слава богу тя се раздвижи хлипайки. Той я вдигна и я сложи на дивана. Братовчед му се бе изправил в ъгъла и гледаше изцъклено. Стефка прегърна Еки и бълвайки алкохолни пари заповтаря, че го обича. Главата му бучеше, ушите и бузите му горяха и той чувствуваше само едно - че не иска да я вижда повече. Беше уплашен. Не беше удрял жена. Извини и се. Облече я, изпрати я и помоли да не му се обажда повече.
     Стефка звъня няколко седмици, но той затваряше. И внезапно след това почувствува, че седи и чака телефона, но тя не звънеше. Известно време бе като болен, чувствуваше се лек, не му се ядеше и почти не говореше. След това отиде в казармата и нещата почнаха да отшумяват. Никога напълно.
     Като се уволни потърси Стефка, но майка й го осведоми, че била в провинцията. Не се сети да пита къде, а след това го досрамя да се обади. Но един ден Стефка му звънна. Била в Търново. Стажант-актьор в театъра. Сърцето му така биеше, че остави да говори само тя. Чувствуваше гърлото си затъкнато. Мислела често за него но се страхувала да се обади. Пишела писма, а после ги късала. Сънувала го постоянно как идва с някакъв кораб. Слизал от кораба и тръгвал по безкрайни стълби нагоре към нея - тогава се събуждала. Накрая решила, звъннала... и ето. Каза й, че се радва да я чуе и иска да се видят. Разбраха се Стефка да се обади след седмица, за да каже кога ще има два-три свободни дни.
     Не се обади два месеца. Той реши, че е размислила, спомнила си е как я удари и пропъди тогава и това вероятно беше краят. А ето сега след два часа ще се видят.
     ...Стефка стоеше пред огледалото с червената си пола на точки и тъмносиня шемизета. Много се харесваше така. Трябваше вече да тръгва, за да не закъснее поне този път. Дали Еки имаше момиче и просто му беше неудобно да откаже? Все пак са стари приятели... Знаеше, че няма да издържи и ще се хвърли да го целуне. Как ли ще реагира? Но от гласа му по телефона струеше толкова топлота, че не можеше да е само приятелска...
     Еки беше на моста под орлите, както обикновено, три-четири минути по-рано. Оглеждаше се. Откъде ли ще дойде? След толкова време. Може би така е по-добре. Изяснили са всичко, всеки за себе си и щом се търсят... Отсреща на светофара изскърцаха спирачки. Струпаха се хора. Сеирджии. Не ги обичаше и никога не се присъединяваше към тях. Изглежда беше нещо сериозно, защото един полицай спря частна кола и двама души внесоха в нея девойка с червена пола на точки. Колата наду клаксона и се понесе със запалени фарове.
     Беше вече седем и десет. Еки си помисли, че не е могла да се отучи да закъснява. Усмихна се и заснова пак напред-назад по тротоара.

Назад