Тази година в Чикаго за втори път отпразнувахме нашия Национален празник в елитния и красив градски Културен център. За втори път, заедно с познати и познаващи България американци и гости от консулствата на десетки страни, изкачихме познатото мраморно стълбище, украсено с прекрасна венецианска мозайка. То е една от забележителностите на знаменитата стогодишна чикагска сграда, намираща се на Вашингтон Стрийт и Мичиган Авеню - точно където започва Милениум парк.
За пръв път идващите се вълнуваха , че ще присъстват на такъв празник и то не другаде, а именно тук - в Чикагския културен център. Наистина е впечатляващо, че тук има четири художествени галерии, Музей на телевизията, Кафе-зала с концертен подиум, Информационен център, където е съсредоточена информация за целия културен живот в Чикаго и залата за концерти и форуми, където беше тържеството.
Българският генерален консул в Чикаго Иван Сотиров, заедно с консула Александър Пейчев и съпругите си, посрещаха идващите и разменяха с тях празнични поздравления.
След встъпителните слова приветствия по случай 3 март поднесоха представителите на губернатора, кмета и трежъра на Чикаго и общината.
Всичко бе според изискванията на протокола.
Приятно бе да видиш красиво облечени българи и българки извън ежедневието на работно Чикаго.
Изненада на вечерта бяха поп-звездите на българската естрада Силвия и Теди Кацарови. Всеки искаше "да се увековечи" с тях, да се докосне до таланта и красотата. А те проявиха разбиране, не разочароваха нито един свой почитател, щедро раздаваха усмивки и автографи.
Намери се и достатъчно време да разменим по някоя дума с приятели и познати.
Едно тържество, и особено един Национален ден, обикновено предизвиква не само емоции, но и размисли. Присъствувала съм в Чикаго и на полски и украински приеми. Силно впечатление ми правеше присъствието на една особена група от хора. Някои ги наричат "бащите на града" или "нашите старейшини" /не по години/. Това са авторитетни и много уважавани личности, познати не само защото са назначени на престижна длъжност, имат силна позиция или високи доходи, а най-вече познати със своята морална стойност и мъдрост, издигнали ги до покровители на сънародниците си, техни съветници и, може би и пример...
На нашия празник като че нямаше такова явление. Огромната българска общност си остава конфузно разчленена и много недоверчива към всякакви свои "ръководители, попечители, съветници и водачи". За пръв път не се появи и духовенството, отсъстваха масата стари емигранти.
Самата подготовка на празника беше съпътствана с опити за диалог между консула и част от обществеността, хора които имаха свои възгледи за честването на Националния празник, но не се получи нищо.
Останаха много въпроси. Не знаех на кого да ги задам и кой е този, който знае отговора.
Трети Март. Защо българската общност не бъде поне на националния си празник заедно?
Нашата мисия като общност е да оставим история в Чикаго, българска следа сред нашите сънародници и света.
Така, както шепа българи са настоявали пред някогашния кмет на Чикаго /бащата на сегашния кмет Дейли/ през 1960 г. да уважат националния ден на България и тогава българският флаг бил издигнат до американския за първи път.
И не е случайно, че американците са съпричастни към българската история.
По време на турското владичество в поробена България идват журналисти като американецът Макгахан, който с острото си перо и човешка доблест показва на света страданията и героизма на народа ни борещ се за свободата си.
На 2 март 2007 год., след 47 години, българският флаг се развя отново в Чикаго.
Гледайки знамето ни на празничния пилон, ние българите знаем значението на този символ. То означава Левски, Ботев, Раковски, Копривщица, Батак. То означава Шипка, Пантеона на Българската свобода, това сме ние и нашият живот!
На същия този "Дейли Плаза Център", близо до главните американски институции, българският консул Иван Сотиров поздрави българите, дошли на церемонията.
Българска песен и музика се извиси над Даунтаун-Чикаго. Учудени минувачи забавяха крачка и питаха коя е тази народност. - Българи! - отговаряхме гордо.
За танците на "Ансамбъл Хоро", музиката на Ангел Добрев от "Балкански игри" и другите музиканти това ще бъде най-сърцатият концерт, изнесен между стожерите-небостъргачи. Водачът на хорото размахваше байрака и пееше от сърце песента за Райна Княгиня.
Теди и Силвия Кацарови бяха тук отново и дадоха своя принос към тържеството, като изпяха по една песен - цветя към букета от български песни и танци стоплили сърцата ни.
Преди отново да атакуваме заснежените магистрали си помислих:
"Изпълнихме ли дълга си към България? Ще бъде ли нашето поколение пътеката, по която ще премине българският дух и бъдните българи?
Кина Бъговска
Българският флаг в центъра на Чикаго
Поздравителното писмо на кмета на Чикаго се чете
в присъствието на ген. консул на страната ни и нашите сънародници дошли
на тържеството по издигане на националното ни знаме
Празникът завърши с най-добрите танци, играни
по тези места...
Част от гостите на официалната вечер, посветена
на Трети Март
