Специално за Чикаго
Записал по спомени на селяни от Трън - Пернишко:
Станислав СТРАНСКИ
Имало едно време едно старо ЦАСАЦА. Земята по това време била евтина, а Цасацато било футболен клуб, а футболът бил много важен, та му подарили много земя и му построили много игрища, на които много народ спортувал и много шампиони станали.
После нещата се извъртели, всичко почнало да става частно и един човек с много пари купил за малко пари Цасацато, като си правел сметка, че покрай него ще получи и стадионите, залите, златните терени на най-хубавото място в града, та да може от там да си припечели още някой и друг лев.
Да, ама не го заобичали цасацарите, а управниците някак устискали и не му дали от баницата. Тогава той си продал Цасацато за много пари, заедно с марката, заедно със славата, с купите, с победите, с цацасарите, със славното минало и със загадъчното бъдеще на един хиндусин. Много богат хиндусин.
И дошъл хиндусинът, назначил си свои адютанти, и почнали те да искат на всяка цена, заедно с хиндуса, да получат стадионите, базите, залите, терените. Та да може да станат благодетели на българския футбол, големи шампиони да станат и даже в Европа и по света чудеса да направят.
Сдружили се с хиндусина и другите български държатели, крепители, благодетели, на отборите и в един глас се заканили, че ако не им дадат земите, стадионите, залите, имотите, сградите, ще СПРАТ своя собствен футбол в Българията. И замръзнали от страх запалянковците, треньорите, военните, полицаите, министрите, царете, президентите, пенсионерите и дори народните представители. И почнали да се договарят с този-онзи, от когото зависи, да се подпише листето за харизване, кръстено "концесии" или нещо подобно. И станала България по-частна от най-частническата държава в света. Повече и от земята на футбола, наречена Европа, където стадионите са на градовете, на общината, на обществото, а не на някой си смъртен, който днес е тука, утре го няма, а клубовете са на поколения хора...
Направило се на уплашено правителството, изтръпнали финансистите, затреперили правистите, треска затресла приватизаторите, зер много обича народа тоя футбол, а за народа управниците мило и драго давали, и земята и водите и здравето давали на здравната каса, а не на докторите, и БТК, и магистралите и парното и боклука дори - все на концесии, и даже за стотинки, давали.
И им харизали стадионите, залите, терените, сградите, салоните, златните парцели земя сред най-хубавите места по градове и села из пълната с богатства, бедна България...
Добре, ама не тръгнали добре нещата с Цасацато, все купували за по евтино аматьори от Уара Ура, Тара Бара и Бразилия дори, свои не правили, та футболът все по-лош и по-лош ставал. Запустели стадионите, бурени прорасли покрай дузпите на терена, паяци си построили мрежи и на двете врати. Злите и луди фенове се тръшкали по земята и даже пускали кощунствени мисли, че ония нарочно направили това.
Нарочно-ненарочно, събрали се експертите, решили че не може да се рушат и гният така стадионите, залите, терените, сградите, салоните, та направили, благодарение на щедрия благодетел, модерен стадион за хокей на трева, комплекс от 77 площадки за крикет, салони за шибва-нйога, молителници за обрахмамутра, хотелчета за кама-сутра и огромен комплекс от ресторанти за индийско хранене.
Разбира се, според строгия закон, предметът на дейност на харизаната спортна база не се сменил - футбол продължавало да се играе от младата смяна на сгурията в квартал Чалочапачанье, а треньор там станал най-великият, Треньорът на столетието, от което личи и голямата грижа на хиндуса към футбола. Привечер, докато децата се мият на чешмата, богоравният им разправял, с характерния си хумор, приказки от стари времена, когато българите уж стигнали някакъв си футболен връх в някаква си красива земя, зад някакъв си голям океан, където някога си живели бизони и индианци /не индуси/...
По същото това време на Южния български наркофронт бил отстрелян поредният футболен благодетел и целият отбор, заедно с треньора, масажистите, мажоретките, бодигардовете, стадионите, залите, салоните, терените, хотелите, сауните, феновете, приближените градски чиновници, верните служители от всички местни служби и институции, както и 800 милиона долара, преминали във владение на вдовицата. А вдовицата имала зъб на футбола, та мигом разпродала живата стока, а стадионите, залите, салоните, терените, сградите превърнала в комплекси за разхождане на кучета, писти за надбягвания с охлюви, бюти-салони, виенско колело, ателиета за бродерия и други. Разбира се спазена била и уговорката - предназначението на базата да не се променя. Създадена е уникална футболна школа за състезателни кучета и малки прасенца, които играят атрактивен футбол, за радост на малки и големи!
