Митко Маратонеца
Димитър Георгиев е вторият ни гост в рубриката "Наш човек от Чикаго". След журналиста Симеон Гаспаров попадаме на още един брилянтен професионалист, чиято подготовка в родината ни и постиженията му в САЩ след идването по тези места много убедително доказват, че ако трудно можем да стигнем Америка като държава, то индивидуално много българи направо са надбягали безброй американци.
На повечето наши треньори и почти всички учители по физическо възпитание в България положително не се налага да гонят някого по света, защото са изпреварили мнозинството от колегите си и се движат в челната колона. Разбира се за заплащането на труда, уви, не става дума. Затова и диплома от Националната спортна академия "Васил Левски" в София си е направо като американски паспорт - важи навсякъде по света. Нашите спортни специалисти, учили в райското спортно кътче в Студентския град под Витоша, знаят не само как да бягат, да скачат, да играят гимнастика, да преподават на деца и възрастни, те познават основите и на биологията, медицината, физиката, психологията на спорта.
Американски треньори, които стават спортни педагози в училищата след непродължително обучение в строго профилирана дейност не се захващат за нищо друго освен заученото. И затова няма нищо компрометиращо за тях ако един маратонец, но подготвен в НСА, потренира както трябва някое надарено младо момче при щангите и набързо го направи шампион.
Точно това му се случи неотдавна и на Митко Маратонеца.
Докато учи в НСА и след това е пробягал и 42 маратона - 42 пъти по 42 километра и 125 метра. Колко е пробягал на тренировка - по-добре да не го изчисляваме. Бягал е на редица маратони из Европа, бягал е и на прочутите американски трасета в Ню Йорк и Чикаго. Маратони, в които участвуват от 20 до 40 хиляди души.
Но най-дългото му трасе е от София до Чикаго, през океана, на борда на "Боинг 747", а най-доброто му класиране е пак в Америка - сегашната му преподавателска работа в Southside Occupational Academy High School и треньорската му дейност като Assistant Track and Field Coach at De Paul University - Chicago.
Питате ли мене кои са най-добрите професии в света без запъване ще ви отговоря: спортен журналист и преподавател по физкултура в училище или университет. Защото в първия случай нямаш време да си вземеш годишната отпуска от безкрайните мачове, регати, шампионати, световни първенства и олимпиади, а във втория - пълно е с ваканции и цяло лято отпуска, та можеш да си поживееш като бял човек...
Но нашият маратонец не се спира без да прави постоянно нещо за любовта си. В случая - към спорта. Малко му се виждат учебните часове и собствените тренировки, та се хваща постоянно да прави още нещо за възпитаниците си - част от които са ученици в неравностойно положение, с други думи - с физически или ментални отклонения.
Пред очите му попада младият афроамериканец Отис Браун. И така, както навремето един български учител бе открил в родопското село Птичар таланта на Наум Сюлейманов, един от най-великите щангисти на планетата с безброй рекорди, световни и олимпийски титли, така и нашият човек от Чикаго Димитър Георгиев съзира и прави шампиона Отис Браун.
Дни и месеци, внимателно, но настойчиво, треньорът развива не само мускулите, но и забавеното ментално развитие у детето. Физическата сила събужда и задрямалата психическа енергия и скоро Браун започва да се състезава и да побеждава в силовите трибои при откритите за всички състезания.
Идва времето на световно младежко първенство във Финландия. В училищния бюджет няма средства за такова пътуване и българският учител и треньор плаща пътя и на своя възпитаник от Чикаго до спортния подиум в Скандинавия, където Браун става световен шампион в категорията до 60 кг.
Постигнал своята "Американска мечта" днес Димитър Георгиев е особено щастлив, защото се е доближил и до другата, по-съществена - до своята "Българска мечта". Да, историята на нашата Родина ни сервира и такива парадокси - да гоним след Американската още по-настървено своята Българска. Мечта.
Разказва ми, че Америка го е променила. Дори него - маратонеца. Научил се е да работи още по-здраво. Преодолява още по-сигурно и най-суровите препятствия.
Маратонът, изобщо спортът, му е дал нещо повече от ...примерно милион долара. Дали са му кураж и воля, с които побеждава и емигрантски неволи и болести и дори злата човешка енергия, ако се породи някъде около него... Но обикновено няма такава. Духовно силният човек трудно се обсебва от алчност и завист, двата феномена от които, като ги има, човек, сам си създава врагове. Митко Маратонеца вярва в хората и може би затова те вярват в него. Няма врагове. Казва, че тази вяра и прямота правят хората човеци...Така мисли и така живее.
Климент ВЕЛИЧКОВ
Един световен златен медал за младия Отис Браун,
когото спортът върна към радостите на живота. Треньорът Димитър Георгиев
доказа високото ниво на нашия спорт
