АПОСТОЛЕ, НАУЧИ НИ ДА СЕ ОБИЧАМЕ!
Тоня БОРИСОВА
Родственица на Захари Стоянов

Светли АПОСТОЛЕ, Дяконе ЛЕВСКИ,
имаш ли сили да бродиш с мене
кръстом в СВОБОДНОТО БЪЛГАРСКО днеска,
в тая земя - без срам разорена?
Жал ще ти стане да видиш, Дяконе,
как буренясва нашата нива:
съскат зловещо змии всякакви
капе отрова немилостива...
И пак в душите пълзят НЕВЕРИЕ,
СТРАХ и ОМРАЗИ, и РАВНОДУШИЕ...
Гробът ти, Дяконе - не се намери,
даже портрета ти с нож промуши
безродник някакъв! Тебе - СВЕТЕЦЪТ!
А пък какво остава за други?
Веем байряци, свисти пак свинецът,
свестните още считат за луди.
Инак, АПОСТОЛЕ, - пеем ти песни,
кичим с венци, мълчим на колене...
И те ЗАБРАВЯМЕ - бързо и лесно,
щом отчаяние ни обземе!
Време дошло е да тръгнем, Дяконе,
стръкче по стръкче да дирим ВЯРА!
Огънят, дето посял си някога,
днес да разпалим - за БЪЛГАРИЯ:
да изгорят дано и омразите,
и злобата срещу РАЗЛИЧНИЯ!
Прости, Дяконе, че не опазихме
твоя завет: да се обричаме
само на НЕЯ: ЧИСТАТА, СВЯТАТА,
ЕДИННА и ОБЩА РЕПУБЛИКА
и на олтара на СВОБОДАТА й,
жертвен курбан - глави да туряме!
Вярно е: губим ли - себе си губим,
ако спечелим - ще е за ВСИЧКИ!
Ама са много, Дяконе - ЮДИТЕ!
Чистите - малко! Ти си - ЕДНИЧЪК!

Бавно ли пъплим вече по стръмното
или затъваме в ново блато?
Бягат децата - няма РАЗСЪМВАНЕ,
носят в чужди земи СВЕТЛИНАТА!
Тука, из тъмното, шетат ЮНАЦИТЕ,
грабят и трупат! След тях - ПОТОП!
Псува НАРОДЪТ:"Ех, ДЕМОКРАЦИЙО!"
свива юмрук и мълчи...като гроб.
ЧЕСТ и МОРАЛ погазихме - ВЯРАТА!
И на Кубрат забравихме притчата...
Дяконе Левски, тая БЪЛГАРИЯ,
как ОТЕЧЕСТВО да наричаме?
...
Свърших думите, Отче Игнатие.
И панахидата. Много боли!
Знам - от своето страшно РАЗПЯТИЕ
над мъченица БЪЛГАРИЯ бдиш
и към Голгота носиш пак кръста си -
същи ИСУС - терзан и отричан!
Слез от небето, Свети АПОСТОЛЕ,
НАУЧИ НИ ДА СЕ ОБИЧАМЕ!
     _____________________
     ТОНЯ БОРИСОВА
     Във всенародното честване 170-годишнината на Васил Левски участва със стиховете си и познатата наша поетеса и актриса Тоня Борисова, родственица на Захари Стоянов.
     Тя има над 500 авторски поетично-музикални спектакъла, на които е сценарист, режисьор и често изпълнител на стихове и песни от всички фолклорни области на България, заедно с изтъкнати певци, инструменталисти, музиканти, оркестри, хорове, фолклорни формации и ансамбли, между които Валя Балканска, Теодоси Спасов, Яна Рупкина, Бойка Присадова, ансамблите: "Гоце Делчев", "Тунджа", "Искра" и др.
     Публикува в печата, участва в сборници и антологии - "Антология на съвременната българска поезия" (на български и португалски език, Лисабон); "Сребърни струи", "Търновград", "Романтика" и др.
     Стиховете й са превеждани на френски, немски, английски, украински, руски, португалски, чешки, японски, турски, арабски, есперанто и фарси.
     Носител е на награди от националните поетични конкурси: "Св. Георги Победоносец" / за патриотична поезия / и "Стоян Дринов" /поезия за деца /.
     По нейни стихове са писали камерни и популярни песни композиторите Марин Големинов, Херма ван Шайк Ламбермонт /Холандия/, Александър Йосифов, Кирил Стефанов, Божидар Гатев, Стефан Диомов и др. Поетесата пише и изпълнява песни по свои стихове, които включва в спектаклите си.
     Издала е книгите "Приказка за добротата", "Жива памет", "Царевград Търнов - Всеславният" и др.
     Член е на УС на Съюза на независимите български писатели.
     Тя е председател на учредената от нея Фондация "Сълзица за Вас", която подпомага и насърчава млади дарования - чрез творческите си изяви и постижения в областта на науката, изкуствата и спорта, да бъдат в полза на свои връстници в неравностойно положение, независимо от етническата им и религиозна принадлежност.

     ГЕРОИТЕ СИ ОТИВАТ...
     Велина Здравкова Петкова, IX "в" клас, Национална Априловска гимназия, гр. Габрово

     Навремето си имахме герои. И беше велика държавата ни, защото с гордост се наричаше така и с кръв бе извоюван този неин статут.
     Сега си нямаме герои. Но пак си имаме държава, само дето по-малко се гордеем с нея...
     И няма виновни! Защото България много горди и достойни синове е раждала и пазила, и помнила... и само да не ги забрави! Защото България помни! Ние, българите, може да не си знаем героите, да не си помним историята, но поне България ги знае всичките. И как ли може да ги забрави? Нали с нейната кръв са напоени горите й и в нейните недра лежат костите на героите ни - пък ние нищо, че не им изкопахме гробове...
     Тя България ги помни и пази... от нас самите, защото по-добре е да не си знаем историята, отколкото много да я знаем!
     Мъдри хора е раждала родината ни... мъдри и по-стари от Стара планина, и по-дълбоки от Черно море, и по-високи от Рила, и по-плододайни от Добруджа. И много поети e извадила, дето много истини са казали, ама и тях не си ги знаем - тя истината боли! Ама не сме чак толкова лоши все пак - ето един Вазов, един Ботев, един Каравелов, един Каролев, един Стоянов (и още има, ама за тия се сещам - не ги учим много, сега учим за Омир) дето ги знаем добре. Ама и те се мъчат нещичко да се обърнат долу в гроба и кажат, искат да ги помним, ама те и заслужават! Поне имената им да знаем - а какво са сторили: това е друг въпрос!
     Поне на един за делата му знаем. Зоват го Левски. Знаем за делата му, щото все са му чисти и някак са святи - като на всеки, нали? То хубаво е сторил човекът. Живял за майка си България и повече той се грижил за нея, отколкото тя за него (като малкото наши герои). Жалко за дето българите пак си седяхме настрани и оставихме Левски да го намерят и хванат, и да виси после на бесилката. Така си и останахме - поробени и жалки, силни, ала само в себе си, и се бояхме да си покажем десницата и сабята в нея.
     Уви, героите си отиват. И все по-малко се раждат. И на Левски свободата не подарихме - а той най я заслужаваше! Сега сме свободни и имаме цялото време - само дето вече не ни трябва - нали сме свободни, няма да гоним напредък! А и кой ще се радва на свободата сега? Ние не знаем какво е свободата, ама Левски я знае какво е - за нея увисна и за нея го помним.
     Поклон!

Назад