Кина Андреева, Председател на Комисията по култура на Демократи за силна България
Представената в Европейския парламент "колекция" на Васил Божков продължава да бъде в центъра на обществения интерес.
След декларацията на Демократи за силна България, в която беше напомнено, че собствеността върху много от експонатите в колекцията е спорна и за това е сезирана прокуратурата, че е в ход прокурорска проверка и при тези обстоятелства разрешението за износ на тези предмети е нарушение на закона, се надигна страшен вой. Знайни и незнайни апологети на Божков се хвърлиха в самоотвержената битка срещу ДСБ. Започна Антония Първанова, подкрепиха я Светлин Русев, Божидар Димитров, Вежди Рашидов, Николай Овчаров, Димитър Иванов. (Простете, ако съм пропуснала някого.) Засипаха се клевети, откровени безумия, дебатът излезе далеч извън рамките на добрия тон. Защо са воплите на тези гузни съвести? Дали са продиктувани само от склонността им да угодничат или в тях прозира и страх. Защо така истерично се хвърлиха да ругаят ДСБ, г-н Иван Костов и д-р Н. Михайлов?
Този мътен словесен поток имаше за цел да подмени основните тези, които Демократи за силна България отстояват в областта на опазването на културното наследство от години. А те са принципни, свързани са с опазването на нашето наследство и са заявени още при учредяването на ДСБ.
Този мътен словесен поток имаше за цел да отклони общественото внимание от същността на дебата за опазването на българското културно-историческо наследство, за статута на частните колекции, за тяхната законност и механизмите за легалиризането им. Да попречи на разумното обсъждане на тези важни проблеми, и в крайна сметка, да услужи на притежателите на съмнителни колекции. Защото:
1.Това не е дебат за или против съществуването на частни колекции. ДСБ винаги са защитавали тезата, че трябва да има частни колекции. Въпросът е, че експонатите в тях трябва да бъдат придобити по законен начин. А според действащите закони всички археологически предмети, намерени на територията на страната, са собственост на Българската държава. Как тогава те се оказаха в колекцията на Божков? И защо толкова време и прокуратурата и останалите държавни институции мълчат? Нима Министерството на културата трябваше да бъде патрон на изложба, чийто експонати са, най-меко казано, със съмнителен произход? Защо Стефан Данаилов се уплаши и в последния момент изпрати своя заместник да открие изложбата?
2. Това не е дебат за художествената и културно-историческа стойност на предметите, изложени в Европейския парламент. Това е дебат, който има, не просто юридическо, а най-вече морално измерение - може ли страната ни да бъде представяна в чужбина от колекции, придобити по съмнителен начин. След като всички са толкова убедени в легитимността на тази колекция, защо президентът Първанов заговори за амнистия на частните колекции, а министърът на културата Стефан Данаилов не смее да регистрира частния музей на Васил Божков по реда, посочен в Закона за паметниците на културата и музеите? Интересен е въпросът може ли Васил Божков да представи доказателства за произхода на своята колекция? Интересно е и какви документи е изискал Божидар Димитров от Божков, за да регистрира неговата колекция в НИМ.
3. Това не е дебат, в който ДСБ защищава някакви лични интереси. Това е дебат, в който се отстояват ценности. Ще припомня само, че един от стълбовете на Европейския съюз, както и на всяка демокрация, е върховенството на закона, че като член на ЕС България също би трябвало да следва този принцип. А не държавни институции да демонстрират така безцеремонно пълното незачитане на принципите за законност и равенство на всички пред закона. И министърът на културата Стефан Данаилов гузно и неубедително да обяснява по националното радио, че спирането на изложбата щяло да бъде нарушение на закона. А защо пренебрегна дадената от закона възможност за мотивиран отказ, а нека Божков го обжалва. Тази изложба нанесе морални вреди на страната ни, а ако беше отказал да сложи своя подпис Стефан Данаилов можеше, евентуално, да понесе лична имуществена щета в размер на 1000 лв. Не си ли струваше подобна жертва, за да се опази името на страната си.
4. Това не е дори толкова дебат за частната колекция на въпросното лице, това е дебат за националното достойнство на България, на нейните граждани и институции. Имаме ли сили да отстояваме ценности и принципи, да привличаме общественото внимание върху тях и да търсим тяхното законово решение.
ДСБ ще продължи да участва в този дебат, ще продължи да задава темите, да предизвиква ярост сред раболепните и подкупните, и страх сред гузните.
______________
Кина Андреева като народен представител беше заместник-председател на Комисията по култура в 39-то НС, Сега е кандидат за евродепутат от листата на Демократи за силна България.
