1 февруари 2007 г.
Остави ни Марко Семов светъл спомен и книги
За Марко Семов като за Марко Семов!

     Той беше от онези българи, които стояха здраво на своята родна земя. Колкото повече пътуваше и виждаше хората и света - толкова повече обикваше своята страна и своя народ.
     Знаем, че сега, в своя вечен живот, Марко Семов е пренесъл със себе си и тайнствената същност на онзи свят, в който живя и който обичаше и неуморно правеше по-добър. Няма да спре, няма да се предаде и там на безразличието. И от там ще продължи да прави тукашния ни свят по-съвършен и по-хуманен. Та нали и мислите, които остави в книгите си, са също така силни, както и ако ги изричаше на глас...
     По време на Втората световна среща на българските медии в Чикаго нашият редакционен екип се срещна и разговаря с проф. Марко Семов по еднакво близката ни тема - да открием пътя на стойностната българска книга до нашите сънародници в САЩ и Канада. Той ни подсказа много идеи и възможности Говорехме за български читалища, библиотеки, културни центрове и домове на книгата в Чикаго и по цяла Америка. Звучеше като химера. Изглеждаше невъзможно. Още повече сега... Но когато си спомним думите му, погледа му и твърдата му вяра, че това е толкова важно, та не може да не стане... знаем, че нямаме право да се откажем!
     А сега нека почетем паметта му, като се вглъбим в редовете, които ни остави. "Орехът" е почти една притча, в която Марко Семов ни обрисува човешката, своята и на останалия свят, съдба.


     Професор Семов - бохемът от Видима
     Исак Гозес

     Точно преди 30 години глобализацията превърна селяните от Видима в граждани от Априлци.
     Новото време роди доктор, млада съдийка и един събран в едно писател, журналист, университетски преподавател, народопсихолог. Освен всичко това професор и член-кореспондент. Във Видима обаче това няма никакво значение, защото тук всички го наричат накратко Марко.
     Ако кажем, че Марко Семов е графоман, няма да бъдем далеч от истината, защото е написал около 50 книги. Някои от книгите като "Писма до България" са достигнали рекордни тиражи, други са предизвикали грандиозни скандали. Като онова нищо и никакво книжле, наречено "За Япония като за Япония, което хората търсят и днес - четвърт век след първото й издаване. Тогава професорът чукал на машината със спокойното чувство, че пише една средностатистическа книга, в която няма нищо изключително, освен държавата, за която разказва. Но неочаквано около томчето започнал да се вдига непривичен шум. Самият автор не можел да си обясни защо. Телефоните в редакцията на "Народна младеж", където предварително излезли три откъса, прегрели. Двама критици го похвалили, един академик го разгромил. Накрая книгата била прибрана и изгорена. Всъщност това, което подразнило властта и очаровало читателя в този пътепис, било сравнението. Авторът внушавал, че загниваща капиталистическа Япония всъщност е много по-добре от цъфтящата социалистическа България. Последствията били мрачна тишина и орисията японската книга да преследва създателя си оттогава до днес.
     Видима е мястото, където Марко Семов най-добре пише книгите си. Първата, наречена "Шарени сенки", започнал в деня, в който погребал майка си. Тя и днес му е любима. Тогава го похвалили Хайтов и Радичков, но това не разчувствало маститото ръководство на съюза на писателите, който така и не отворил вратата си за него.
     Малко по-късно обаче Националната телевизия, затворила вратата си този път зад него. Като водещ на предаването "Диалог" той попитал известния съветски актьор Леонов какво мисли за мисълта: "Приехме ненормалното в живота за нормално" Марко Семов се намерил на улицата, по-точно в двора на едно училище в "Младост", където денонощно играел баскетбол, уж за да се разтоварва, а всъщност, за да не експлодира. Изведнъж телефоните млъкнали, приятелите изчезнали, смазваща пустота и самота заместили бохемските компании. Това продължило седем месеца, докато доброто старо Радио го приютило.
     Според Марко Семов книгата е като човека - има своята съдба, късмет и нещастие. Още преди 10 ноември 1989 година той написал "От зимата нататък". Прототип на главната героиня била самата Лея Иванова, а темата- лагерът в Белене. Веднъж пазачът на певицата стоял заслушан в една песен, която звучала по радиото: Чико от Порто Рико. Това съм аз, казала арестантката. Ти си, ама друг път, контрирал милиционерът, който имал съвсем друга представа за жените, които пеят по радиото.
     Навярно хората от Видима са дали първите уроци по народопсихология на бъдещия преподавател във Факултета по журналистика. Бедността им личала най-вече по ушите. Те били толкова тънки, че през тях можело да се чете вестник. Сега професорът познава вече не само психологията на селските си, но и на целия народ. Според него българите имат едно много хубаво и в същото време много лошо качество - голямата търпеливост. Той смята, че докато е любопитна, нацията ни ще остане жива. Ако трябва тя да се отърве от нещо, то това е вроденото й неуважение към законите и чувството у всеки нашенец, че в него живее началник, депутат, министър. Иначе той, самият Марко, никога не е искал да става министър. Мисли, че тежките кабинетни кресла няма да го зарадват толкова, колкото онези пет реда, които бърза да напише. Дори и да знае, че може и никой да не ги прочете.


     Марко Семов
     Журналист, редактор, сценарист, писател, народопсихолог, професор в Софийския университет, чл.-кор. на БАН
     Роден е през 1939 г. в с. Видима, Троянско. Има висше икономическо образование (в Свищов и София), доктор е по социология и на филологическите науки с изследването "Българският характер в творчеството на Захари Стоянов, Антон Страшимиров и Иван Хаджийски".
     За него доц. Тотка Монова, декан на Факултета по журналистика, пише:
     "Марко Семов е сред малцината автори у нас, които рядко оставят читателската публика равнодушна.
     Приеман или отричан, хвален или обругаван, той притежава удивителната дарба да въвлича в спорове, да предизвиква публични дискусии, да провокира гражданската съвест на обществото. И да те накара да се чувстваш не особено комфортно, ако не заявиш позиция по жизненоважни проблеми.
     В продължение на 15 години неизменно член на Академичния съвет на СУ "Св. Климент Охридски", член на Президиума на ВАК при Министерския съвет, член на Акредитационния съвет на Националната агенция по оценяване и акредитация, член на Академия "Черноризец Храбър", член на СЕМ - не е възможно да се изброи всичко.
     Може би най-точната характеристика за цялостната му дейност се съдържа в на пръв поглед непретенциозната, но включваща широка гама от оценки дума неуморен."

Назад


Марко Семов
Марко Семов

Марко Семов
Марко Семов при посещението му в Чикаго по време на Срещата на българските медии - май 2006 г.

Интернет дизайн