Каквото и да казваме за времето, през което
сме в Америка - че е било много лошо, много добро или ту лошо, ту добро,
едно е истина: то не е минало напразно!
Много неща научихме и много работа свършихме
в тази далечна от нас страна, а и мнозина помогнаха много на своите близки
в България.
Дали ще останем тук, дали ще се върнем на
старини или по-млади, или ще си тръгнем още през новата 2007 година, е
също въпрос отделен за всеки.
Но сигурно е, че в Чикаго срещахме всяка
Нова година по-разумни, по-добре подготвени за живота и с повече придобивки,
стига да не ни е мързяло да работим.
Колкото и да се стараех в работата си по
моето родно място в Родопите, едва ли бих направил толкова удобни и приятни
за живот жилища, едва ли бих опознал моя бояджийски занаят така, както
сега го знам. Америка е страната, където първи, най-често, се досещат
за нещо ново сега, по наше време, и първи го приготвят за хората - нова
машина за боядисване, нова детска играчка или нова медицинска техника
спасяваща човешкия живот... Затова и всяка посрещната тук Нова година
е била и ще бъде година на повече познание и повече възможности.
Дано и през тази, която идва, ние българите
в Америка се приближим към повече позитивни възможности и се отдалечим
от всякакъв нихилизъм и прекрачване чертата - отвъд от морал и закон!
Америка ни научи през новите години, които
посрещахме на тази огромна територия, на повече толерантност едни към
други и повече уважение към закона, закон който регулира отношенията между
хората, помага всекиму да покаже своите възможности и подтиска престъпността
и криминала. Тя ни стъписа отначало - примерно с полицейската твърдост
при уличното движение и автострадите, с безпрекословните правила за паркиране
и поведение на кормилото, с безмилостните тикети и "училища"
за провинилите се шофьори. Но сега ние знаем защо е това и когато можем
учим нашите приятели в България, че е много по-добре да си жив, макар
и незабележим, шофьор на пътя, отколкото трагично загинал автомобилен
Крали Марко с летящия си бензинов кон.
Америка ни научи, че хората могат да бъдат
с различен произход, с различен език, вяра, обичаи, разбирания и всички
да бъдат еднакво посрещнати и уважавани от обществото. В тази страна едни
до други са протестантските и католически църкви, православните храмове,
синагогите и джамиите, будистките храмове и клубовете на атеистите. Няма
друго такова място на земята с толкова толерантност и разбиране.
Ние знаем, колко добър е животът в Европа,
колко много са социалните придобивки на скандинавците, в страни като Ирландия,
Испания и Германия, но никъде не е така изтрита чертата между местни хора
и имигранти, никъде човек от далече не би се почувствувал така бързо щастлив
в новата си родина, както в Америка.
Това е духовно богатство, което също ни
е дала тази страна и с него ние сме по-близко до новото общество, което
се гради в 21 век.
Никога не бихме се научили и на толкова
предприемчивост, колкото сме събрали у нас сега. Вярно е, че понякога
човек преживява ужасни часове, дни и месеци, смазан от темпото на американския
живот и галопиращата икономика. Вярно е, че сто пъти сме мечтали за нашите
хубави кръчми със сливова и табиетлийска салатка, с приятелите на раздумка
и софрите по безкрайни празници и други поводи без край. Но ясно е че
на този стил трябва малко да се постегнат юздите, защото в един съвсем
друг живот, където къщата ти е пълна с изделия и уреди на друга цивилизация,
наследила огнището и дървеното рало, когато се пътува за няколко часа
с "Боинг" до друг континент, а не цял ден и цяла нощ с волската
кола до съседния град, човек трябва да работи повече за повечето, което
му се дава.
Годините, изживени в Америка, ни научиха
да ценим повече и онова, което сме получили от нашата Родина и от своя
Род. Защото виждаме колко добри са били учителите ни, които са ни учили,
колко сръчен е българинът, как може да се справи с всяка ситуация, да
преодолее толкова пречки, колкото поставят пред него, и пак да успее.
Виждаме, че мнозина около нас не могат това. Ние можем, защото Бог ни
е дал много - и пъргав ум и много физическа сила на мъжете, и много красота
на жените ни. Дал ни е и лоши неща, за да не изпъкваме много и да не се
откъснем много напред, пред другите. Дал ни е завист, да се дърпаме едни
други назад, недай Боже и надолу, дал ни е повечко от допустимото алчност
и сребролюбие, та някои постоянно се опитват да откъснат от създаденото
повече отколкото околните, дал ни е надменност и склонност към непризнаване
качествата и достиженията на другите... Увеличава ли се това с годините
или отмира? 2007-ма ще покаже. С очакваните нови правила на поведение
в общия европейски дом, където влезе България, с новите предизвикателства,
очакващи нас - българите, които живеем и работим в Америка.
Да си пожелаем тук, край езерото Мичиган
и там, между Дунав и Родопите, по-добри дни за българите, а и по цялата
земя - за човечеството...
