- Ще отговоря със статистически факт. Българите в САЩ са на второ място по избирателна активност, непосредствено след тези в Турция. Числено са по-малко от миналите парламентарни избори, но това беше очаквано и е обяснимо. Общият брой на гласувалите в САЩ за президент и вицепрезидент на първи тур е 1500, а на втория тур - около 900 души. 25 от тях са във Финикс, 288 - в Чикаго.

     - Можем ли да говорим, че тези гласове имат някакво влияние върху крайния резултат?

     - Тези гласове не са решаващ аритметичен фактор, но имат своята морална тежест и влияние в България, където намират широк отзвук. Затова е и значимият им медиен коментар.

     - В САЩ гласуват и по пощата. Мислите ли, че това ще стане възможно и в България?

     - Колкото повече утвърждаваме демократичните практики - толкова ще е по-възможно. Вярвам, че в бъдеще у нас ще има и електронно гласуване. Въпрос е на съзряване, на политическо израстване, за да се гарантира, че няма да се злоупотребява с гласоподаването.

     - Как преценявате интереса на българите в Америка към това, което става у нас?

     - Има различни хора. Повечето следят внимателно всичко и се виждат в скоро или в по-далечно бъдеще именно в България. Особено сред младите. Базирам се на лични впечатления от срещи със сънародници в САЩ. Почти няма такива, които тотално да са скъсали с България.

     - Имат ли българите, живеещи в чужбина, и в частност тези в САЩ, осезаемо влияние върху българската политика, икономика и култура?

     - Във всички случаи тяхното мнение и позиция имат своята стойност и са широко отразявани в българските медии. Искам да уверя вашите читатели, че това, което се пише в тукашната българска преса, е част от общата картина на цялата ни народност и то става достояние и в Родината. Още по-видима е връзката със страната - майка в бизнес-план. Българите по света щедро изпращат средства на своите близки, а това подпомага и цялостната наша икономика. Наши сънародници откриват филиали на бизнеси в България. Аз очаквам и по-оформена, и по-мащабна перспектива в тази насока. Що се отнася до българската култура - това са връзки, които са в кръвта ни. А това обяснява и многобройните гостувания на фолклорни състави, на отделни изпълнители, както и на други представители на българския обществен живот, посрещани с най-жив интерес, както от българи, така и от американци.

     - Може ли да се говори за бъдещо участие на българите, живеещи в чужбина, във вътрешното управление на България?

     - За да съм честна докрай ще кажа, че не виждам как може да стане без тези наши сънародници да живеят и работят в България. Участието на българите в чужбина в политическия и управленчески процес на страната сега е чрез изразяване на мнения в пресата и чрез включване в изборите. Говори се за създаването на партия на живеещите извън България, но за да се участвува в управлението, необходимо е физическо присъствие в България. Подкрепям сънародниците ни, които със своя вот на избори въздействуват пряко на политическите събития у нас.

     - Как резултатите от президентските избори ще рефлектират върху Вашата работа?

     - Няма с какво друго да рефлектират, освен със задълбочаване и доразвиване на взаимоотношенията между двете страни. А това ще се случи, защото и президентът Георги Първанов още през първия си мандат се изяви като защитник на евроатлантическата линия и всестранните връзки със САЩ, които днес са по-добри от всякога.

     - Пред нас е 1 Януари 2007 година - влизането на България в Европейската общност. Ще се отрази ли това по някакъв начин на българо-американаските отношения?

     - Имам кратък отговор на този въпрос: за България повече Европейски съюз означава и повече САЩ. България в ЕС предопределя и изпълнението на много изисквания, които ще превърнат страната ни в среда, сравнима с европейската. А това ни дава нови и по-големи възможности за по-пълноценни отношения със САЩ. Ограничения може би ще има в преходния период - визови, митнически, търговски и пр., но вярвам, че и двете страни ще съумеят да съгласуват изискванията си.

     - Къде ще посрещнете деня на това знаменателно събитие - във Вашингтон или в София?

     - О, тук, разбира се. Планирали сме тържество с гала-концерт на български изпълнители и прием. Денят на нашето пълноправно членство в Европейската общност е своего рода исторически праг и амбицията ни е да му отредим широка гласност и подобаващо ознаменуване.

     - Какви са Вашите лични очаквания от членството ни в Европейската общност?

     - Да се научим да живеем с правила и с отчетност. Всеки да носи публична и ясна отговорност за решения и изпълнението им. Разбира се и подобряване качеството на живот, на жизнения стандарт. Първите години ще са трудни. Но важното е да вървим твърдо и без колебание към избраната цел.

     - Вярно е, че "...и ние сме дали нещо на света". Но какво, според вас, "сме дали" на САЩ!? И какво ни е дала Америка на нас?

     - Дали сме им колоси като Джон Атанасов. Но най вече - една жизнена, трудолюбива общност, която допълва богатството на американското общество. Споделили сме ценностите на Българската православна църква с хората на САЩ. Америка има също своята лепта в нашата история. Още в средата на 19 век американски мисионери подпомагат създаването на първите български училища. По наше време ползваме много американски достижения - в науката, технологията и други области. Американската литература, музика и кино са част от живота у нас. Аз вярвам в общението на нациите, в общението между България и САЩ, което неминуемо обогатява и двата народа.

     - Работата на един посланик е по-скоро мисия, отколкото служба. Кои са принципите, от които се ръководите във вашата дейност?

     - Благодаря, че го формулирахте така. Аз самата винаги съм го възприемала по същия начин. Затова се ръководя най-вече от яснотата на целите, от откритостта. Мина времето на тайната, скрита, дипломация. Добронамереността, честното и почтено отношение, особено тук, в САЩ, печелят повече приятели за всяко дело. Това е, което правя. Опитвам се да променя стари стереотипи и да създавам повече приятели на България.

     - Как осъществявате контакти с българите, пръснати из САЩ? Планирате ли посещение на онези щати, в които има организирана общност, например във Финикс?

     - Всеки повод е добър за срещи и посещения. Когато получа покана се отзовавам с огромно удоволствие. Тези срещи за мен са точно толкова важни, колкото и срещите с американски официални представители и организации.

     - "Български хоризонт" и "Старт BG Чикаго" са съорганизатори на Българския световен форум - експо през май 2008 г. в Солт Лейк Сити. Как оценявате идеята за това събитие?

     - Стана ми много приятно, че има такава енергия в нашите сънародници и организатори на форума. Аз съм убеден идеен поддръжник на тази изява. Самата организация, обаче, зависи от българите, които са се захванали с нея. Дано не се получи ревност и съперничество и не се провалят високите цели на това добро дело. Идеята е амбициозна, аз вярвам в нейната ценност и необходимост и й давам моята пълна подкрепа.

     - Българската общност във Финикс, конкретно, е млада и не така многобройна, както например в Чикаго. Говори се за пет до десет хиляди наши сънародници в този регион. Какво бихте искали да адресирате към тях?

     - Да се чувствувате добре. Да сте спокойни - едно от трудните неща на този свят. И искам да дойда да ви видя. Да разговаряме. Тогава вероятно ще отправя и по-точни пожелания към вас.

     - Посланик Поптодорова, благодаря ви още веднъж за времето и разговора и от името на нашите издания и читатели пожелавам успех в дипломатическата ви мисия, здраве и щастие в живота Ви!

Интервю на Дафни Кърчева - Оррис

Назад