1 ноември 2006 г.
10 ГОДИНИ Българска Евангелска Божия Църква "НОВ ЖИВОТ"

     "Нашата мисия е да прославяме Божието Свято Име", твърди Евангелската Църква днес, в нашия труден век на несигурност и разочарования. Което по същество не е нещо ново в хилядолетната история на Християнството. Но има и допълнение: "...чрез нашия начин на живот да прогласим Спасителната Истина за Христос и да изграждаме последователи и Християнски морал в тези, които достигаме."

     Българската Евангелска Божия Църква "НОВ ЖИВОТ" отпразнува в края на октомври т.г. своята ДЕСЕТА ГОДИШНИНА в Чикаго. Това ни накара да тръгнем с моя гост и колега от България Сашо Токев към концертната зала на "Christian Life College", някъде на Север - в Mount Prospect, където щяхме да видим юбилейния концерт.

     Що за чудеса и тайнства стават при тези евангелисти, за които си приказваме това-онова през шарения ни емигрантски делник? Какъв е този "начин на живот", чрез който провъзгласяват не само Спасителната Истина, но и провличат толкова много последователи?

     Иво, насред пътя - в годините между юноша и мъж, е нашият навигатор към концертната зала и въобще към новия за нас "Нов живот". Пътят му започва от Ловеч, през Националната спортна академия и емблематичните барове и дискотеки по Софията, през спонтанните аматьорски смесени запои по студентските тавани, безработицата, бягството през океана и стига до суровия бащица Чикаго. Душевна самота, блъскане с глава по стените на корист и безразличие, съмнителни приятелства и леко отчаяние с дъх на безнадеждност го карат да свърне една сутрин със сънародник, в Евангелската Църква "Нов Живот" на Октан Стрийт - Дес Плейнс.
     "Дали да си взема и сгъваемия нож, за всеки случай"... е актуалният въпрос, който го вълнува на тръгване, спомняйки приказки от Балканския период на живота си. Отказва се, оставя го под възглавницата вкъщи, отива и загива.
     Не е вече с него в живота му ловешко-софийският Иво.
     Живее Иво сега в Чикаго Нов Живот...
     Пастор Станимир Танев, когото познавах бегло от някои срещи при активностите на Българо-Американската Асоциация, привлича вниманието на събеседника с необикновеното си спокойствие и вглъбеност. Когато говориш с него знаеш, че той те СЛУША, а не само чака с нетърпение да свършиш, та сам да заговори. Толкова рядко явление по тия места, по наше време! В очите му е събрана сила, която не те устрашава, а привлича, и увереност /дали не е по-точно да кажем направо Вяра?/, която не е агресивна и не те притеснява... Но щом застане пред хората, дошли да чуят словото му за Спасителя, стаената в сърцето му енергия и благоговение сякаш избухват в огнената му проповед.
     Той водеше концерта, заедно с още двамата пастори Владимир Георгиев и Марио Христов, и събитието се превърна в един непознат за мен феномен, съставен от страстна религиозна проповед и "съвременно хваление от група "Нов Живот", от виртуозната класическа музика на Трио 316 и един фантастичен американски вокален ансамбъл, изпълняващ български фолклорни песни.
     Бях гледал /със смесени чувства/ в някаква телевизионна програма жизнерадостната Евангелска Божия Служба, при която всички радостно пеят, танцуват и славят Иисус с непонятна за православното смирение енергия. На място, сред въодушевените от своята искрена вяра християни, това изглежда прекрасно. И може би в тази "школа" повечето евангелисти променят себе си, затова и те изглеждат по-спокойни и осенени от благородни чувства и вярата в Иисус при тях върви ръка за ръка с вярата в доброто и спасителното чувство, че ние, хората на Земята, сме създадени един за друг - да живеем в разбирателство и мир.

     "Пълен съм с мир" - изрече на един дъх пастор Танев, и думите му казваха точно това, което мислеха всички от нас в тази вечер, когато празнувахме - евангелисти и православни, заедно, Десетата годишнина на Българската църква "Нов Живот" в Чикаго.
     ___________
     В най-светлите страници на летописа на Българската общност в Чикаго със сигурност са вписани и добрите, християнски, чувства и отношение между православни и евангелисти. Това беше подчертано и от пастор Танев и от отец Валентин, когато няколко вечери по-късно празнувахме в БПЦ "Свети Иван Рилски - Чудотворец" патронния празник на православния ни храм.
     Това е истинската същност на човека, вдъхната му от Бога. Това е любов, това е мъдрост. Нека вярваме и славим Бога и нашия Спасител с еднаква любов и вяра, макар и по различен начин. Бог е един и всички сме негови чада.

Климент ВЕЛИЧКОВ

Назад


 

Интернет дизайн