1 октомври 2006 г.

До Чикаго през Париж /3/

      Някой да не е чувал за "Парижката Света Богородица" на великия писател Виктор Юго или да не е гледал едноименния филм със затаен дъх? От моето поколение няма такъв...
      Затваряш очи при смъртоносните скокове на Квазимодо-Гьрбушкото на върха на кулата с голямата камбана! Любовта му към Есмералда, потърсила убежище в катедралата, го прави безстрашен и велик.
      "Гърбушкото от Нотър Дам", под това заглавие първоначално издаденият роман през 1831 г. едва ли не спасява от разруха готическата катедрала. Защото времето и революциите заличават сътвореното от скулптори, строители и архитекти. Благодарение подкрепата на Виктор Юго в кампанията за реставрация всички от 19 век обръщат внимание на реликвите от Средните векове.
      Двете кули на Катедралата са победа и възхвала на готическата архитектура. Те се извисяват на 69-метрова височина. Времето е отвяло имената на архитекти и художници, на строители и каменоделци, творили дантели от каменна украса на орнаменти и фигури. Но това, което и сами виждаме е безкрайното търпение и артистична съзидателност на сътвореното.
      Знаем поне името на човека, сложил първата копка - епископът Морис дьо Сюли в 1163 г.
      Базиликата Сен Етиен се превръща в Катедрала Нотър Дам - църква на краля на Франция, символ на средновековен Париж.
      Само прозорецът-розетка между двете кули е дело на четирима архитекти. Знае се и името на Виолет дьо Дук, сътворил митичните чудовища в началото на 19 век, стряскащи ни и досега като ги видим.
      Още на стария вход на Сен Етиен ще се запознаем с богатството от скулптурни фигури, каменна декорация от флорални мотиви, плетеници и спирали с лица на страшилища.
      Върволицата от човеци на 21 век се катерим по вътрешни каменни стъпала с вдлъбнатини - отпечатъци на времето. Достигаме задъхани до мощна дървена конструкция, стесняваща прохода към огромната камбана, наречена "Дъ Грейт Бел", отлята по времето на Емануил Людвиг и Мария Тереза през 17 век, тежаща 13 тона. Само клепалото е 500 кг. Разположена е царствено сред мощни подпорни греди. Дори при мисълта за звука на тази камбана оглушаваш...
      Преодоляваме стръмни, спираловидни стълби и едва поемайки дъх изведнъж се озоваваме сякаш на небесно килимче, което те понася по сребристата синевина на Сена. Пред тебе се разлива реката с нейните вълшебни, неповторими, мостове. Огромна е панорамната картина от върха на 69-метровата Южна кула, насаме с вятъра, който "разказва" за любовта на Есмералда и Квазимодо. Тук политаш с птиците. Париж е под теб с историята, легендите, мечтите и надеждите: Айфеловата кула, Монмартър, Лувъра, Пантеона, Триумфалната арка и още много, много...
      Нотър Дам е символ на средновековен Париж от 11 - 12 век, от тогава са и известните Кръстоносни походи и рицарски подвизи, които не отминават и българските земи.
      През 12 век България е примамка за новосъздадената Латинска империя в лицето на император Балдуин. Полакомил се за Тракия той бива пленен от Калояновата войска и заточен в Търново, чиято кула и до ден днешен носи името Балдуиновата кула.
      И докато войниците разрушават, художници и архитекти творят ненадминати шедьоври на приложно изкуство.
      Средните векове - от една страна кръв, разруха, инквизиция, от друга - изкуство, архитектура, богомилство. Може би поради естествения повик на съзнанието да се стреми към това, което му отнемат и подтискат, средновековният човек не е обърнат само към Бога в примирено отчаяние, а създава и сцени на веселие, радост и възхвала на красотата.
      Това видях в прекрасните, изтъкани гоблени в панорамни размери от по 3, 4 и 5 метра, предназначени за дворци и замъци. С неповторимо умение тькачът-художник извайва с нишката прекрасни ловни сцени, природни картини, цветя и птици, принцеси и кралски особи, нагиздени в пищни одежди. Но не само дворцови сцени са увековечени. Благословеното от бога питие - виното е пресъздадено великолепно в целия си процес от брането на гроздето до напълването на бъчвите в 5 метров гоблен. Особено популярна е картината с митичното животно - еднорог, символ на непорочност и целомъдрие.
      С гоблени в средновековието не само са украсявали стените, но по този начин са се предпазвали от студенината на камъка.
      Всичко описано дотук, заедно с други безценни предмети на изкуството, е събрано в т.нар. Музей на Средните векове. Музей, който за малко да отмина непростимо, ако не бяха ме насочили моите приятели Тана и Ерик. Той трябва да се види на всяка цена. Разположен между оживените улици Сен Жармен и Сен Мишел, в Латинския квартал, музеят е архитектурен ансамбъл от Първи и Трети век на т.нар. Гало-Романски бани и резиденция от 15 век на Абатството Клуни.
      Музеят се обогатява непрекъснато с шедьоври на тъкачеството, златарско изкуство и ковано желязо. Има колекция от готически скулптури от 12 и 13 век, случайно открити в безистена на парижка банка през 1977 година.
      Движейки се между витражи с ювелирно изпълнени сцени, каменни стени и коридори, декорирани със скулптурни изображения, тъкани гоблени, релефи от дърво, нарисувани пищни композиции с маслени бои върху дърво, особено разпространени в късните Средни векове, след откритието на маслената живопис от фламандците, си мислиш, че мрачното средновековие не е толкова мрачно щом мисли и за красота.
      Музеят се слави с една от най-добрите колекции на рицарско оръжие и доспехи, златни и сребърни украшения, инкрустирани предмети - религиозни и светски, предмети за бита от ковано желязо. Дори гребенът за коса ме изуми с изключителната си ажурна пластика в слонова кост.
      Ако съдбата отново ме отведе в Париж, ще отида отново в музея на Средните векове, за да се "разходя" из цветните градини на царските дворци, където има поезия, музика и рицарски подвизи, показани в една от най-добрите колекции на тъкаческо изкуство с изключителни умения на декорация и изработка, започвайки от античността та чак до Средните векове. И всичко това сътворено на светлината на деня и свещите. Много светлина ми даде "мрачното" Средновековие.

Кина БЪГОВСКА