1 октомври 2006 г.
Едно светло и стройно момиче, родено някъде в снежните сибирски полета, в миньорско селище, наречено Няган, идва в Америка да се учи в Тенис-Академията на Ник Болетиери във Флорида.
И става Мария Шарапова - Кралицата на тениса.
Ако не беше Америка "наша Маша" пак щеше да бъде звезда, но на кортовете в Якутия или Новосибирск.
Днес тя е символ на сбъдната емигрантска мечта.
Животът й е като приказка, легенда, като рапсодия, в която талантливият и целеустремен човек постига с труд и човешките си качества щастието, което заслужава.
Маша Шарапова е с късмет да има всеотдаен
баща - за нея и за тениса. Той е и първият й треньор. На 4 години я
запознава с голямата, почти колкото нея, тенис-ракета. На 8 години я
вижда великата тенисистка Мартина Навратилова, чехкиня емигрирала преди
години в САЩ и спечелила десетина пъти върховното в тениса - Уимбълдън.
По неин съвет бащата и 9-годишната Маша, прекрачвайки всичките високи
прагове пред обикновените емигранти, пристигат във Флорида. Мадам Шарапова
и по-малката сестра остават още доста време в родината си.
При Болетиери малката Маша успешно опитомява
тениса.
На 14 години започна да играе в професионалната
лига.
През 2004 печели Уимбълдън. Сред наградите
има и един джип "Порше Кайен". Всеки тийнейджър би седнал
веднага в него, хванал здраво кормилото с двете си ръце. Мария Шарапова
го продаде и прати парите на децата, пострадали от тероризма в Беслан.
Нейната благотворителна дейност е част от ореола й.
Има изключителни физически данни - ръст
183 см и тегло 59 кг.
И още няколко изключителни качества -
преданост към труда, мъжествен характер и много, ама наистина много,
женска красота и шарм.
Всички харесват Мария Шарапова. Или почти
всички. Медиите писаха, че спортният свят, и не само спортният, е обхванат
от "Шарапомания". По трибуните на корта, където играе, няма
къде игла да падне!
Джон Макенроу - Кралят на тениса, чиято
игра ще бъде още дълго недостижима за други тенисисти, въздъхна: "Тя
е просто брилянтна!"
Борис Бекер, като германец, я прецени
професионално: "Мария Шарапова печели благодарение на своята млада
сила и нерви от стомана."
Баща й, може би, е най-точен: "Маша
побеждава с фантастична упоритост и способността си да постига невъзможното".
Съвсем наскоро Шарапова спечели титла
и от втория по авторитет турнир в тениса - US OPEN. Нейната поява в
Ню Йорк изглеждаше като че "...е сбъркала червения килим на Оскарите
в Холивуд с тенис-кортовете в Куинс", както писа един американски
журналист. В друг вестник писаха "С необикновеното си излъчване
Шарапова ни свали в нок-даун в краката си..."
Като че всичко - от бекхенда до малката
гривна на ръката й е красиво, съвършено, създадено специално за нея.
Никоя друга тенисистка не си е позволявала да играе в толкова оскъдна
черна рокличка, с такива сребристи кецове, с огромни обици и с така
изкусно дорисувани вежди на лицето си. И никоя не е излизала на корта,
носейки заедно с ракетите и спортния сак, още и впечатляваща дамска
чанта, сякаш носеше в нея нещо фатално за изхода на мача.
Въплъщение на блясъка и модата, Шарапова
определено се държеше както подобава на най-скъпо платената спортистка
и едно от най-търсените лица за световната супер-реклама. За година
приходите на Шарапова надхвърлят 15 милиона долара и "само"
милион от тях са от преките наградни фондове на тенис-турнирите. Това
е повече от "рекордьора" при мъжете - Роже Федерер, който
е спечелил около 12 милиона.
За разлика от много обществени личности
в биографията на Шарапова няма и помен от "съмнителни факти".
"Жълтата преса", както й подобава, писа: "Нейната репутация
е толкова безупречна, че просто те сърби ръката да напишеш нещо компрометиращо,
па даже и ако трябва да го измислиш".
Но при Машиното възпитание и характер
това е доста трудно. Още повече, че за добро и за лошо, тя отдавна вече
не разполага със себе си. Мария Шарапова сега е още и "бизнес-проект".
С нея се занимават не един и не двама магьосници на имиджа и световна
по мащабите си реклама. Шарапова е "продукт", за качеството
на който следят стотици специалисти в Америка, Европа, Азия и Австралия.
И, разбира се, те са длъжни да създават и ревниво да пазят нейния положителен
имидж. Още повече, че такъв 'самороден къс злато' се намира изключително
рядко.
Има моменти, вероятно, когато е трудно
да държиш курс 24 часа в денонощието само по двете прави автостради
- едната на спортния режим, другата на скъпия рекламен продукт с марка
Шарапова... Без дори да имаш време и възможност да погледнеш в ляво
или дясно. Но, когато тези две автостради са осеяни с толкова пари,
слава и любов и признателност от милиони хора за красивите спектакли
на тенис-корта, може да се живее...
И това "малката емигрантка"
от Изтока в големя Западен свят го прави добре.
Климент ВЕЛИЧКОВ
