1 октомври 2006 г.
Името Димитър Маринов е известно най-вече в средите на българските етнолози, които виждат в негово лице основоположник на новата българска наука. Заради изключителното му събираческо дело на фолклорни материали от всички етнически краища на България и от всички области на народната ни култура, той става първоосновател на етнографската ни описателна наука. Димитър Маринов е един от най-интересните представители на българската възрожденска интелигенция с огромен принос в областите на журналистиката, фолклора, етнографията. През своя изпълнен със събития живот той е бил свещеник, възрожденски учител, учител и директор на гимназии в свободна България, преводач, съдия, основател и първи директор на Етнографския музей. Димитър Маринов се е изявавал и като политик и общественик, той се явява и един от първите "строители на съвременна България".
Димитър Маринов Бонев е роден на 14 октомври 1846 г. във Вълчедръм, Монтана в семейството на Върбан Мацанков под името Петко. Като бебе той загубва майка си и затова е даден за осиновяване в семейството на крупния търговец на добитък и храни Марин Бонов Стамболията, където след обреда за осиновяване и след църковно кръщаване той приема името Димитър, син на Марин Бонов.
През 1863 г. става послушник при протоигумен Неофит Рилски в Рилския манастир. От 1867 до 1871 учил във Военното медицинско училище в Цариград, след което през 1875 г. завършил философския факултет в Белград. През същата година започнал работа като учител в Лом. Учителската му дейност е прекъсната от революционните събития от 1876 година, когато укрива двама от Ботевите четници Иваница Данчев и Кирил Ботев (брат на войводата), което довежда до арестуването му. Той е съден с Ботевите четници и лежи заедно с тях по затворите в Лом, Видин и Русе. В навечерието на Освобождението на 7 февруари 1878 година той се жени за дъщерята на своя учител Кр. Пишурка - Виктория.
От 1879 до 1882 г. е народен представител в Учредителното народно събрание, приело Търновската конституция и във Великото народно събрание, както и съдия в Лом, Силистра, Русе, Видин. Той се връща към учителството, първо в Лом през 1883 година в тамошната гимназия, по-нататък става директор на Русенската мъжка гимназия. Заради изключителните му качества на директор е преместен на същата длъжност в София в Девическата гимназия през 1993 година.
През 1894 е директор на Народната библиотека, а след това учител в Софийска Мъжка гимназия. През 1904 година е поканен от тогавашния министър на просветата Иван Шишманов да заеме длъжността завеждаш Етнографския отдел на Народния музей в София. По инициатива на Иван Шишманов през 1906 година този отдел е обособен в самостоятелен етнографски музей с директор Димитър Маринов. През март 1908 година Димитър Маринов се пенсионира. През 1921 г. приема духовен сан и става игумен в Чипровския манастир "Св. Иван Рилски". През 1940 година той умира, оставяйки след себе си едно огромно културно наследство.
Направеното от Димитър Маринов в областта на етнографията е като че ли най-значителния дял в неговата дейност и е един от най-крупните приноси във въпросния дял от науката. Неговите етнографски трудове се характеризират с разностранност, пълнота и прецизност.
Материалите засягат всички дялове на народната култура, като една голяма част обхваща цялата българска етническа територия. Димитър Маринов ги е събирал изключително професионално, използвайки методи, които прецизно отразяват богатството и многообразието на българската народна култура и позволяват и днес на неговото етнографско творчество да се гледа като на неизчерпаем извор за науката.
Той активно превежда и сътрудничи със статии и студии в областта на фолклора и етнографията в периодичния печат. Публикува в органа на Българската екзархия в Цариград в. "Вести" (1900-1903 г.), в сп. "Духовна култура" и в "Църковен вестник", на който е и редактор през периода 1904-1905 година.
По известни негови съчинения са:
"История на българската литература" (1887), "Жива старина" (I - 1891, II, III - 1892, IV - 1894, V - 1901, VI - 1907, VII- 1914), "Как е създадена българската екзархия" (1898), "Евтимий, патриарх Търновски" (1900) и мн. др.
Днес можете да откриете на книжния пазар някои от неговите съчинения със заглавия:
Българско обичайно право. АИ "Проф. Марин Дринов", 1995, българска, второ издание, твърда корица, 787 страници.
Памет за българското. Избрани произведения на Димитър Маринов в пет тома, офсетно издание. Съставители Бисер Тошев и Данчо Господинов. Издателство "Изток-Запад", София 2003-2004 година.
Т. 1. Част 1. Народна вяра. Съставителство, предговор и редакция Маргарита Михайлова Василева
Т. 1. Част 2. Религиозни народни обичаи. Съставителство, предговор и редакция Маргарита Михайлова Василева
Т. 3. История на града Лом и Ломска околия. Съставителство, предговор, бележки и редакция Данчо Господинов.
Т. 5. Стефан Стамболов и новейшата ни история.Състав. Данчо Господинов; Комент. Даниела Давчева, Стойко Тонев; Предговор Андрей Пантев
Т. 4. Спомени из моя живот или моята биография. Съдържа: Словник; Показалец на имената; Показалец на географските наименования; Предметен показалец.
Диляна Иванова
