15 септември 2006 г.

"ПРОМЕНЯЩИ СЕ СВЕТОВЕ" в ARC Gallery

      Тридесет и четири години след основаването си ARC галерията успява да диша... и то как, заедно с артистичното братство от множеството галерии на Чикаго.
      Независимо от любовта и самоотвержения труд на художници, организатори и арт-почитатели, вечно-дебнещото чудовище, наречено "пазарна икономика", успява да изгълта не малко огнища на изкуствата, които не съумяват да пуснат корени по скалистия път за живот под слънцето. Както беше случая с нашата, българска, TZ Галерия, за съжаление.
      Къде е разковничето?
      Дали защото галерията се управлява от жени, художнички, дискриминирани до 1973 г. от мъжете в художествените им изяви и в желанието да се докажат? Да докажат на силния пол силата на нежния пол? Предопределението на жената да създава и гради?
      Светът е хармоничен, когато е обърнат към съзиданието, любовта, милосърдието, сътрудничеството, разбирателството.
      Като член на тази галерия всеки месец с любопитство очаквам вернисажите на шестте пространства на галерията, където няма дискриминация.
      И, уж нищо ново под слънцето, но разнообразието на жанрове, тематики и техники винаги ме впечатлява. Търся къде и как се заражда идеята в главата на един артист, художник... А това пък ме отвежда към извечните закони на света, които са прости, но най-трудно изпълними в житейската ни практика.
      "Променящи се светове" е заглавието в едно от галерийните пространства. Често тук има провокативни изложби, изискващи по-дълго време да поспреш, да поразмислиш. Така е и сега.
      Спираме се пред творения на деца. Рисунки и написани текстове с техни мисли.
      Идеята е на американска организация с нестопанска дейност, създадена и посветена на децата. "Децата трябва да чувствуват, че те са най-важните в училище, че те са значимите" - сподели Линда Байлер.
      Тези, които идват за първи път в САЩ и всичко тук им е чуждо, имат нужда да разкажат за чувствата си, да ги споделят. А децата от Америка така биха разбрали новодошлите по-добре и биха ги почувствали по близки.
      Ето защо на стената висяха текстове, написани от деца, дошли за първи път в Америка. А поводът да споделя тези редове с вас бе цитатът на едно българско дете на 6 години: "Всеки говореше на някакъв объркан език. Аз не разбирах нищо. Бях гост. Чувствувах се чужд. Оставих цялото си минало в България. Цвятко."
      Това е програма, при която децата се занимават с изкуство. Те илюстрират своите мисли и преживявания. Целите, които си поставят с тази програма нейните създатели, в лицето на Кей Берксон - фотограф по професия, помагат най-вече на децата да се адаптират към новата социална среда. Има ли по-хубаво средство за това от изкуството. Изкуството освобождава емоционалния стрес, развива въображението, чрез изкуството ти помагаш на психиката си да преодолее по-безболезнено промените. А записвайки своите мисли, децата се учат да пишат.
      Това заздравява връзките между учители и ученици, между деца и родители. Детето става социално и адаптивно.
      В останалите секции се подвизаваше и нашата (на членовете на галерията) годишна изложба.
      Всеки път има какво ново да се види.
      Наред с експонираната традиционна живопис, Пат Отто показа интересна интерпретация на художествено произведение - дреха, асоциация с японско кимоно - конструкция. Тя беше скроила дреха от нарисувано платно, използувайки живопис от употребявани стари картини. Това е интересна форма на визуално изкуство, при което живописния ефект на творбата се допълва от нейната пластичност чрез триизмерност в пространството.
      Юдит се представи с фигура на младо момиче. Признавам, че нейните рисунки са моята слабост. И този път тя е успяла да покаже наред с максимално изразително, с пестеливи линии и акценти, перфектен рисунък, но и психологичното състояние на младото момиче, макар и с гръб към зрителя. Рисунките й ми напомнят творчеството на Тулуз Лотрек. Графичната линия е ритмична като мелодия, която ту заглъхва, ту се появява.
      В останалите пространства гледната точка на художниците е от вън- навътре, за което подсказват и самите заглавия: "Наблюдение на света от високо" -дигитална фотография на Харвиндер Капил Сайн.
      "Аз не знам колко дълго растежът на корупцията ще продължава?" - се опитва да полемизира художникът Дейв Алкобрук с мащабните си портретни платна, интерпретирани в различни техники.
      Независимо каква е гледната точка тук, от вътре навън или обратно, важното е, че има диалог, има провокация и това само по себе си е движение, носи развитие.
      Не случайно наскоро трите галерии, в това число и нашата, обитаващи Milwaukee Street, се обединиха в коридор на изкуствата и това създава по цялостен облик на артистичния живот в тази част на Чикаго.

      За желаещите да посетят ARC галерията:

      734 N. Milwaukee Ave., Chicago, IL 60622
      Tel. 312 733 2787
      Сряда, Четвъртък, Петък, Събота от 12 до 18 часа
      Неделя - от 12 до 16 часа

Кина БЪГОВСКА