15 септември 2006 г.

Картини от живота на Славейно

      В Родопите историята винаги е била жива. Винаги е била източник на патриотично възпитание и заслужена почит към героичните дела на нашите прадеди, отстоявали и защитавали границите ни, защитавали българските национални традиции.
      Хубавото е, че и съвременното поколение отстоява тези традиции и ги развива с любов и уважение към тези, които са им ги завещавали.
      Родопското Славейно е познато със своята революционна история, дало и много видни българи. Над сто са само лекарите, родени в красивото, героично село. Традиция е всяка година тук да се празнува Илинденско-Преображенското въстание. Традиция е потомците на героите да тачат паметта им всяка година и да се откриват паметници в прослава на делото им.

      И тази година мегданът на селото събра високи гости от цялата страна. Дойдоха културни дейци, политически лидери, родове, пръснати из България и чужбина. Не мина без традиционните родопски гайди и танцови състави, кръшни хора се виха и песни се пяха, за да покажат, че традицията е жива.
      А новост бяха няколкото изложби, открити в читалището, съпътствали и допринесли за празника на събора.
      С осем портрета на заслужили исторически личности от селото, изпълнени в маслена техника, ни изненада проф. Шишманов, който е един от стоте доктори, излезли от селото. Генерал професор д-р Шишманов е сред големите ни кардиолози, работил във Военномедицинската академия. С новото си призвание на художник ни показа колко многолик може да бъде човешкият талант. Той е добър пример за младите, че героите трябва да се уважават. Сред картините му се открояваше портретът на най-стария учител от селото.
      В друга изложба, съпътствала празника, бяха показани гоблени от Милена Христова и Стефка Дангалова.
      Поетесата Славка Мариновска от Славейно, живееща в Пловдив, издала немалко поетични сборници, показа уникална изложба. С чувствителната си душа на поет тя е винаги готова да откликне на великите и тъжни моменти, които съпътстват нашия живот. Славка показа пано от над 20 000 многолистни детелини, търпеливо събирани и обработени от нея във формата на карта на България в продължение на 30 години. "Надежда" е призивът за милосърдие, който тя отправя към болните деца на България и в съпричастност към трагичната съдба на медицинските сестри в Либия. Тя казва: "Ако в единия край на света пеперуда потрепне с криле, отзвукът й ще отекне в цялата вселена. Нека този призив отекне в цяла България - да се събуди всяко българско сърце и дари частица любов."
      В Старото училище, наречено сега "Изложбен заслон", където се помещава документална изложба - фотоси от революционното минало на Славейно, е изложена и "Природна пластика" на Димитър Мариновски, посветил живота си на читалищната дейност в селото. Той е и 25 години уредник и на родната къща-музей "Константин Чилов". Димитър Мариновски е изнесъл не една лекция за живота и дейността на световно известния член-кореспондент на БАН професор доктор Константин Чилов, който пръв в историята на медицинската практика създава съвременно ръководство по клинична лаборатория и функционални изследвания.
      Димитър намира време да се грижи и за параклисите и заслоните в планината, за да има сушинка, дърва и огънче да се стопли човек в беда.
      Това, че стореното сега от неговите ръце остава запазено и неразграбено е показателно за хората от този край. Докато ги има тези светилища на родопското гостоприемство българският дух не ще изчезне.
      Заслуга за организирането на празниците и инициативите има както кметството, в лицето на кмета на Славейно - Георги Чинков, така и Читалището към селото с активното участие на Димитър Мариновски, Стефка Дангалова и др.

Надя Атанасова

____________________________

БЕЛЕТАЖ
Славка Мариновска

Човекът - оглушала църквица!
В порутени от взирането ябълки.
Оплитат паяците методично олтари
В разкошните си мрежи.

Човекът - Божият венец!
Мравкоподобният,
Понесъл на крилото закърняло
Трошици, кал и сламчици насъщни...

Под покрива продупчен на Вселената
Е моят брат, съвсем непоетичен,
С привкус на клисав хляб
Денят му гасне.

В мазето на помпозния дворец,
С неоново заглавие "Живот",
Галериите мрачни обитава
С гръбнак, застинал в поза на въпрос.

И с орбити миражни се понася.
Понякога, при спомен, на криле
Се стряска той в съня на белетажите,
Находчиво от мишки населявани.

Човекът - оглушала църквица!

И няма кой кандилцето да палне...

Славейно, 1993
Из стихосбирката "Безсезонна жена"