15 септември 2006 г.

ЕДИН ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА МЕДИЦИНАТА

      40 години от творческия живот на този изключителен българин е минал в научни лаборатории и изследователски центрове, в борба с най-коварния враг на човечеството - рака.
      Проф. Д-р Константин Христов е работил двадесет години в Онкологичния център в Дървеница, София, отначало като аспирант, научен сътрудник и после професор. Работи заедно с добре познатите у нас професори Райчев, Черноземски, Мушмов, Митров и други изследователи, някои от тях вече покойници.
      Три години специализира с международни стипендии в Онкологичните центрове на Фрайбург, Хейделберг в Германия, след завръщането си в България създава лаборатория по зитометрия към Онкологичния център в София, в която различни институти и лаборатории провеждат научни изследвания. Той е един от най- младите Доктори на Медицинските науки в България.
      Поради настъпилата икономическа депресия в България в края на 80-те години и липсата на средства за научни изследвания, кандидатства с успех за една от най-престижните международни стипендии за борба с рака в Женева и заминава през 1989 като гостуващ професор в Калифорнийския Университет на Сан Франциско.
      В продължение на 1,5 години работи със световно известни изследователи върху хормоналната регулация на рака на млечната жлеза. След това е поканен в Бъркли, където работи три години и кани български аспирант да работи с него.
      През 1994 година е поканен да създаде лаборатория към Онкологичния център на Илинойския университет в Чикаго. Така възниква "Лаборатория за туморни маркери и туморна биология". В Илинойския Университет научната му кариера започва пак отначало, първо като асистент професор, сега - като асоцииран професор по Онкология и Патология.

      Целта на изследванията на д-р Христов е откриване на специфични молекули в туморните клетки, които да покажат доколко туморите при болните са злокачествени и на какъв етап са, а също дали се поддават на определен вид лечение. Този метод помага при лекуването на болни от рак - да разполагат с генетическите характеристики на техните туморни клетки, да ги индивидуализират, за да ги лекуват. Това са най-новите направления при лечение на рака и те станаха възможни благодарение откриването на човешкия геном и постиженията на молекулярната генетика и биология. Тези открития допринесоха за откриването на ефективни нови препарати за лечение на рака на гърдата, белия дроб и други тумори.
      В резултат от изследванията бе открит нов ген при рака на гърдата, откритие регистрирано в GenBank и публикувано в Cancer Research.
      Д-р Христов консултира препарати и определя туморни маркери по поръчка на лаборатории в САЩ, а също изпратени му от България за мнение.
      Той счита, че възможностите на съвременната онкология за ранното откриване на рака и неговото лечение са огромни. Водещи са лабораториите в САЩ, Англия, Холандия, Германия, Франция. Според него бъдещето на раковите изследвания през следващите 50 години ще бъде насочено към активната профилактика, което значи следене и откриване на заболяването при хора от рисковата група и предприемане лечение преди да заболеят от рак.

      Д-р Константин Христов e автор на много монографии и над 140 публикации в престижни световни научни издания като"Nature","Science"," Cancer Research"и др.

      Неговото мнение за сегашното състояние на медицината в България е, че проф. Гайдарски, министър на здравеопазването, се опитва да създаде законен ред при финансиране на болничната и лекарска дейност. Лошото е, че на някои места лекарите са превърнали държавните болници в частни и изнудват болните.
      В страната все още не е осъзната отговорността да работиш методично и конструктивно и непрекъснато да развиваш творческите си възможности.
      Наистина, заплащането на труда на здравните работници не е добро, но вратите на света са отворени за всеки лекар и здравен работник, който иска да стане богат за 1, 2-3 години.
      Лекарите в България работят 5-6 часа на ден. Навсякъде по света лекарите работят 8-9-10 часа на ден. И никой не роптае. Така че един от начините да се повиши лекарската заплата е да се удължи работното време и подобри организацията на работа.
      Основно правило за лекаря е да има морал. Когато в свой интерес превръщаш държавните болници в частни и се разпореждаш в тях като стопанин, моралът отсъства от лекарския кабинет.
      При всяка възможност той посещава България, обича родината си и ще се върне там, когато се пенсионира.

      Разговарям с проф. д-р Христов часове след като се е върнал от Бостън, където е изнесъл лекция за туморните биомаркери при рака на гърдата и тяхното значение за определяне начина на лечение. Често чете лекции на различни места. Тези лекции и неговите изследвания допринасят за спасяване живота на много хора. Превантивните мерки срещу рака имат успех. Работата на лекарите в лаборатории и клиники днес е много по-ефективна. Ранното откриване на болестта е добра предпоставка за връщането на страдащите към живота.

      Как живее д-р Христов?
      Сутрин става в пет и половина. Един час бяга, прави физически упражнения.
      Отива на работа в осем и половина и работи до 6.30. Абонат е за концертите на Чикагския симфоничен оркестър. Член е на Американската Асоциация за Ракови Изследвания.

      Как живеят американските му колеги?
      Заможно и обезпечено. Но не контактуват често един с друг, не ходят на рождени дни и на почивка и отдих заедно както е в България. Защото Университетите са конкурентни места. Всеки ревниво пази своите открития и се стреми да успее колкото се може по-бързо. Обикновено поддържат връзки с хора от други професии.

      Самочувствието на българските лекари в Америка?
      Не особено високо. Макар и с висока квалификация и добри познания те обикновено работят във второстепенни болници, ако не са завършили или специализирали тук. В САЩ е особено важно да инвестираш много и постоянно в образованието и квалификацията си и да си завършил престижен университет.

      Успехът му, като български научен работник в онкологията в България и САЩ, е уникален. Сам ръководи своята лаборатория. Сам избира насоката на своята изследователска работа, своите асистенти, методите на действие.
      Финансирането на неговата лаборатория, както и на повечето Университетски лаборатории, се получава от "грантове" - субсидии, давани от различни правителствени и не правителствени организации и фондове, но става все по трудно.
      През последните 5-6 години той е получил над 2,500,000 долара за финансиране на тези изследвания, между които и от Националния институт за рака, Бетезда, Вашингтон.
      За да просперираш в дадена област на медицината в САЩ, едно от важните условия е да спечелиш "грант", за да провеждаш изследователска дейност.
      Никъде другаде по света медицината не е толкова изследователска дисциплина както в Америка. Голямата болка на проф. Христов е, че много малко от идващите български лекари в САЩ проявяват интерес към изследователска дейност.

      Чувствах се горда, че българинът, проф. д-р Константин Христов, M.D., Ph.D., DSi. е постигнал толкова много. Неговата висока морална и научна дейност издигат самочувствието и куража на българската медицина, на всички българи.

Кина БЪГОВСКА