30 август 2006 г.

До Чикаго през Париж

     При мисълта за Париж ти идва да полетиш!
     Да, ама не!
     Не и в моя случай.
     Цялата стремителна енергия на изпращачи, роднини и близки, наставления и заръки, със сълзи и усмивки, се разби на пух и прах след като стоварихме куфарите пред нашата родна българска авиокомпания.
     - Самолетът за Париж излетя.
     - Как така!?
     - Променихме разписанието. Следващият полет е утре.
     Родителите ми бързо се утешиха. Даже се усмихнаха. Обяснимо защо.
     На другия ден - ново двайсе! Още по-застрашително. За малко да ме арестуват като терористка...
     Но, едно по едно...
     Представете си половин година мечти как ще стъпиш в Париж, ще дишаш въздуха в Лувъра, ще се разхождаш край Айфеловата кула, ще минеш под Триумфалната арка...
     А вечерта трябваше да мина отново през квартал "Дружба".
     Много рано на другата утрин, за да не променят пак разписанието без мен, заедно с чистачките отворихме летището и след почти вековна дрямка в очакване бях първа на гишето, където седеше спретнат млад служител. Младежът погледна паспорта ми, после и мен погледна страшно и рече:
     - Вие не може да летите!
     - Ъ...?!
     - Документите ви са невалидни.
     Очертаваше се перспективата да не видя не само Париж, но и Америка.
     В този момент трябва да съм казала нещо, от което щяха да изпопадат слабо прикрепените към стените грамоти и обещания за добро обслужване на пътниците.
     Личеше сериозното намерение да ме арестуват. За щастие сред тях имаше и един мъдър стар служител, който прегледа внимателно американските ми документи и изясни, че е станало недоразумение. "Американците пишат първо месеца, после деня, а не като нас първо ден, след това месец - обясни той на младежа. - Срокът не е изтекъл. Може да пътува".
     Аз не чаках втора покана и се втурнах към самолета с 65 мили в час, преди да са ме спрели отново.
     На летище "Шарл Де Гол" се приземих заедно с два куфара и неизброимо число торби, торбички и чанти, пълни с червени вина и други подобни.
     Никой не ме чакаше.
     Беше станал гаф, с който е по-добре да не ви занимавам.
     Един опитен таксиметров шофьор - италианец - веднага се притече на помощ. Беше много галантен. Дори ми пя канцонети, докато пътувахме. Сметката излезе 70 евро - Ромео включи в цената превоз и билет за концерта. Супер! Какво му плащаш...

     После всичко се превърна в едно кълбо от емоции, което ще разплитам цял живот. Вкусови, визуални, дактилни, звукови, разбира се - и сърдечни.
     Тана, с която не бяхме се виждали от пет години, беше успяла да се дипломира в Екол де Бозар, най-представителното парижко художествено училище, да се омъжи за Ерик и да роди две прекрасни създания - Манон и Марк. Както и да продължи да обгражда света с типичното за нея позитивно благоразположение.
     Познанството ни датира от Художествената гимназия в София, където беше моя ученичка. Съдбата ни разпръсна във физически аспект, но ни свърза с необясними вътрешни нишки по дух, притегляне с оная духовна същност, която прави престоя ти на земята значим и носи радост. Като художник тя носи в себе си творческото съзидание, непрекъснатата жажда за познание и човешко общуване.

Два дни в Париж са като два мига. Дори за Лувъра само не ти стигат. Вечер разпростирахме карти по масата, като в армейски щаб преди бойна атака. Разпределяхме обектите, които можехме да щурмуваме в рамките на броените часове, с които разполагахме.
И ето ме, въоръжена с карта и фотоапарат, посока - към Лувъра!

Минавам по "Моста на инвалидите". Над главата ми - Айфеловата кула. Под краката ми - Сена с идващите и отминаващи корабчета, пълни с любопитни туристи като мен. Струва ми се, че тук мога да прекарам живота си в съзерцание на изтичащото време. Бях в плен на обхваналите ме мисли. Сена е текла, тече и може би ще продължава да тече, ако Божественото творение - Човекът, притежаващ таланта на съзидател и разрушител едновременно, не надцени себе си в стремежа да преразпределя постоянно света на господари и подчинени, на силни и слаби, умни и глупави, праведни и неправедни, и всичко унищожи, заедно със себе си... Представете си само, ако Париж не съществува...?

     Някой ме дръпна за ръката и приземи. Слязох от позата на съвременния екзистенциализъм.
     Оказа се турист, японец, който си предложи услугите да ме снима, решил, че това е единствения ми проблем.
     Така съм щяла да запечатам себе си на фона на пастелно-зелената повърхност на реката, населена с безброй сергии за сувенири, цветя и сладки неща за хапване. О.К.
     А долу корабчета дефилираха напред и назад с носещите се от борда им радостни крясъци на хората, изживяващи щастливи мигове в живота си, отнасяни по течението на реката...
     По брега на Сена има дървени скари и шезлонги, където са протегнали тела стройни парижанки и атлетични парижани. Умират да си правят слънчеви бани под любопитните погледи на скитащите се наоколо непарижани. От време навреме някой Аполон прескачаше през наредените като траверси крака и отиваше да разхлади напеченото си тяло под един от предвидливо посятите наоколо душове. Блестящите струи водни капки искряха на слънцето като рояк сребърни мушици.

     Ако импресионизмът се е родил в Париж, то главната заслуга за това е на Сена! Не случайно и Клод Моне посвещава почти цялото си творчество на реката и нейните мостове. В картините му мостовете на Сена дишат и живеят със светлината. Те се раждат с изгрева на слънцето в млечно-жълти и сини нюанси и залязват в оранжево-виолетови отблясъци.
     Самият Моне, за да не изпусне промяната на светлините и сенките, си прави студио на лодка, с която пътува с движението на слънцето и рисува.
     Така - в неговото студио-лодка, заедно с жена му, го е увековечил колегата му Мане, основателят на импресионизма, създал "Салона на отхвърлените" през 1893 г., в който привържениците на новото течение излагали картините си - неприети в "класическия салон", създаден още през 1793 г.
     Не мога да си представя импресионизма, ако я нямаше Сена.
     Както и не мога да си представя човешката художествена култура, ако го нямаше Париж.
     А Лувърът?
     /Следва/

Кина БЪГОВСКА