...Нашата сънародничка Ангелина Трифонова
почина на 24-ти май, т.г. Повечето я познавахме като Анжелика, жената,
която живееше в сградата към Църквата, почистваше, помагаше в неделните
дни при събирането ни след Службата.
Само преди година тя и приятелят й пристигнаха
от Детройт във Финикс с надеждата за помощ, защото Анжелика беше болна
от рак и беше й необходима операция.
Тя нямаше много средства, нямаше работа
и споделяше съдбата си с хората, които посещаваха Църквата в неделя. И
искаше да я чуят.
И наистина, помощ дойде от много страни
и от много хора. Първият чек, за да се започне с лечението, бе изписан
от събраните за Църквата средства, но после какво да се прави? Църквата
не разполага с много средства, но ето че наши сънародници, запознати със
съдбата на тази жена, дариха средства да се основе фонд за подпомагането.
Започват да се търсят наши сънародници в
областта на медицината и се намират двама българи - лекари, готови да
помагат до край.
Анжелика беше оперирана преди година. Започна
химиотерапия, която продължи дълго време.
Трябваше добра организация, много хора с
добри сърца се събираха, за да могат общо да си помагат и водят Анжелика
до болницата и обратно. Много хора прекараха много безсънни нощи, за да
бъдат в болницата, да помогнат при някои изисквания за провеждането на
лечение. Мнозина се молеха за спасението й.
Тя обичаше живота и все се надяваше, че
един ден отново ще стъпи на крака и тогава и тя ще има възможност да помага
на нуждаещите се.
Анжелика обичаше децата и често казваше:
"Само около дечицата забравям за болестта си" и често гледаше
дечицата на онези, които имаха нужда от това.
През последните два месеца нещата се усложниха,
болестта напредна и Анжелика беше само на легло.
Последното й желание беше да види дъщеря
си Вили, която е в България. Но на Вили не й разрешават да дойде до тук.
Тогава една наша сънародничка се опитва да издействува виза за Вили и
успява.
Майка и дъщеря се срещат отново след осем
години, но прекарват заедно само 8 дни. Смъртта ги разделя отново.
Но смъртта, макар и победителка в този случай,
бледнее пред делото на тези наши сънародници, дали много от себе си за
една българка, далече от Родината, отишла си от света в чужбина.
Мислех първо да изредя имената на тези наши
сънародници, които положиха толкова много топли грижи за Анжелика, но
после се отказах. Имената им не са важни, не е нужно да се помнят те,
но се помнят делата на тези хора! Себеотрицанието им, на което бях свидетел,
е велико нещо, Божие нещо, и то трябва да се разкаже и запомни от нас.
Благодарна съм, че познавам такива хора, те са между нас тук, в този топъл
град и искам и вие да знаете за тях.
И ако някой някога ви запита - кои са тези
хора - кажете им, че могат да ги видят в неделя в Църквата "Света
София".
От една българка за друга
