Както в повечето градове на САЩ, така и във Финикс, човек може да се нахрани по американски, по мексикански, по италиански, по ирландски, по още много други кулинарни паралели и меридиани, а от няколко години насам - и по български.

    Разговарям с Ради, някои му казват Руди, Атанасов, българин с канадско гражданство, който има прекрасен италиански ресторант за бързо хранене в американския щат Аризона. Смесицата е впечатляваща, но изглежда много окуражаваща, защото отвсякъде е взето само доброто. Може би - най-доброто.
    Ради и Теди, по точно Теодора, заедно със сина им Роби, идват от Торонто преди няколко години. Роби е вече десетгодишен и стана шампион по акробатика на батут и мини батут в състезанията на Югозападните щати. Тренират го лично дядо му и баба му - Румен и Антоанета Габровски, чиито треньорски авторитет се свързва с някои от най-добрите успехи на българската гимнастика и акробатика.
    Канадският им живот ги е обогатил с много опит и знания. Ради е роден мениджър, доказал го е в италиански, гръцки и швейцарски ресторанти в Торонто, Теди е специалистка в такава просперираща област като козметиката, диетично хранене и здравословен начин на живот. Сигурно е, че някой ден ще направи щастливи много дами в бъдещия си козметичен салон. Но за сега семейството е решило да концентрира всичките си сили в ресторантьорството.
    Известно време във Финикс Ради е мениджър в добре познатия ресторант "Мираж". Докато попада на италианския "Риналдис", купува го, ремонтира го и стъпва здраво на здравата и здравословна аризонска земя.

    Питам го - как така за по-малко от година е започнал да пълни с посетители заведението си, което се намира в живописния събърб на Финикс Темпи? При това не само с италианци и българи, а с ...
    - С "Добре дошли, клиенти!" - намира вярната дума Ради. - Ресторант "Риналдис" е като салона в самолет, който пътува за Ню Йорк. Няма значение кой къде седи - германец, японец, чех или южноафриканец. Всеки е на мястото си. По-точно мястото е за всеки.
    - Добре де, ама италианецът навива с вилицата спагети, българинът търси шопска салата, а по тия земи мнозина не могат и без сандвичи...
    - В добрия ресторант добрите клиенти не могат без добро обслужване и качествена храна - отвръща Ради. - Това е и главният принцип в моята работа. Другото е, както се казва, въпрос на техника. Теди е майстор на рецептите и вкусните гозби. Приготвеното и поднесено от нашия екип явно има успех сред хората, които сядат на масите ни. Често новодошлите "усещат новото" за тях. Дали е пармажони, пиле със сос маринара, лазаня, месни специалитети, огромен сандвич или сладки балкански десерти е въпрос на вкус и добра организация да го имаме и го включим в менюто. Но най-важното е, че всичко това при нас е направено с продукти от най-престижната нюйоркска компания за хранителни стоки. Затова имаме не само отделни клиенти, а цели предприятия, които поръчват при нас обяд за своите служащи, кетринг за своите тържества и пр. Сред тях са авиокомпании като USA Airways, медицински офиси, автокъщи... Приятен е и ангажиментът към такава престижна и мощна фирма като българската "Делта", ярка илюстрация как два български бизнеса могат да се поддържат и си помагат.
    - Все пак - има ли специалитет, който "зарибява" към българската кухня?
    - Има такава въдица - нарича се бюрек. Специалитет е на Теди и се търси винаги и от всички.
    - Имам впечатлението, че си доста зает с бизнеса си...
    - Бизнесът в Америка дава много, но и много взима. Освен това статистиката показва, че ефективността му спада до 30 процента, когато собственикът не е "пряко на терена". Колкото и да са добри наетите мениджъри. Аз съм винаги в ресторанта... когато не съм извън него по административни работи и снабдяване. Но това го върша обикновено "след работа". Докато почивам...
    - Бил си доста време и на друг терен. На футболния. Спомняш ли си понякога своя "спортен живот"?
    - Никога не съм го забравял. А и "конската издръжливост" и ината, който имам да върша всичко до край и то перфектно, да се боря с всички сили и да не се боя от риска и поражението, ми останаха от спорта. Те са винаги с мен и са най-добрите ми приятели.

    Ради Атанасов е бил професионален футболист, завършил е и единствената в Югоизточна Европа, лицензирана от УЕФА, треньорска футболна школа, ръководена от професор Шишков - тази при Националната спортна академия "Васил Левски" - София. Възпитаник е на футбола в най-старото спортно дружество на столицата - "Славия", играл е и в "Академик", в "Доростол" - Силистра и др. Има идеята в скоро време да се организират с приятелите във Финикс, с които "поиграват" сега футбол, във футболен тим. И този тим да се включи в шампионатите на Финикс, да играе приятелски срещи с българските отбори в Чикаго, Ню Йорк, Лос Анжелис и Лас Вегас.

    Какво е чувството, когато разговаряш с човек, преливащ от идеи и градивна енергия?
    Оптимистично. Генерираш увереност. Искаш да го предадеш и на другите. Добре е, когато има и вестник - да стане чрез него.
    В края ми се ще да споделя и личното си мнение за това кой стига с честен труд до успеха?
    Който е много съвестен в своята работа. Като Ради. Трудно се намират добри мениджъри. Но ако някому трябва човек, който да може дълго и упорито да служи с преданост на делото, да е съобразителен и действен, да се харесва като партньор, събеседник, да е много добър в комуникациите и в бизнес-контактите, може да види как е събрал всичко това Ради в себе си.
    - Във Финикс се запознах с много нови приятели - казва той, - те са активни и позитивни хора. Имат добри бизнеси, не са завистливи - а това е много важно качество. Помагат си... Помагаме си!

    И къде може да срещнете Ради (Rudy) и Теодора (Tedi)?
    Къде е този "Риналдис Ресторант", където човек може добре да се нахрани?
    Адресът е известен:
    RINALDI’S ITALIAN DELI & RESTAURANT
    51 W. 3rd Street, Tempe, AZ 85281, Tel. 480 921 9344

Климент ВЕЛИЧКОВ

Назад