Тая случка ми разказа един познат от Родопите, с когото случайно се срещнахме в София и след това три дни си припомняхме детството, което премина под слънцето и горите на нашите чудни планини...
     "...Имаше един много зъл човек в нашето градче преди време - започна той. - Беше натрупал повече от другите, та се мислеше за по-умен и много по-важен от тях. Имаше и две много зли кучета, които постоянно учеше по негов знак да нападат де що им попадне. Беше ги насъскал веднъж срещу непознат човек, който минал край къщата му и се отбил да си поиска водица за пиене.
     Хората го ненавиждаха, но се бояха от него.
     Но един ден лошият човек залиня от някаква болест и за два-три месеца се стопи толкова, че не можеше да го познаеш. Като видя, че работите отиват на зле, а в болницата му казали, че може да го поддържат само още няколко месеца, той тръгнал с моя познат, който му беше роднина, към лечителя Димитър.
     Влезли с нашия чорбаджия при врача, а той изведнъж се сепнал и казал, вместо да отговори на поздрава, че има много прегрешения върху болния и около него се въртят душите на тези, с които се е отнесъл лошо приживе. И всяка от тия души ще си мъсти нему и на синовете и внуците, докато и неговата душа се пресели - и тя ще се превърне в такава една душа-прокълната, която ще носи болести като неговата на други хора. Казал му още, че едва ли ще му помогне, защото точно той бил човекът, който минал преди време край къщата му, а лошият човек насъскал кучетата си срещу му. А когато в душата на врача имало лош хабер, не можел да лекува.
     Болният вече страдал много от болките си и му рекъл, че ако го излекува - ще се промени много и животът му от тук нататък ще бъде свят живот и посветен само на хората. Сега разбирал, че не богатството, а хорското общение е замислено от Бога за хората. И не алчността и тиранията над по-слабите.
     Лечителят се трогнал от думите на болния, които изглеждали истински, и му казал да си даде снимката, дето всеки трябвало да носи, когато идвал за лечение. Погледал около минута портретчето и изведнъж го захлупил на масата, така че лицето да е отдолу и да не вижда. И почнал да говори нещо, което приличало на непознат език, но момчето беше готово да се закълне, че е латински. Мърморел нещо за болести и как идват те в тялото, как трябва да си отидат, защото човек вече се е спасил от душите - вълци, които го преследват, благодарение на промяната, настъпила в собствената му душа.
     После му казал, че сега ще му олекне, но утра пак ще трябва да гонят болестта, а други ден още и още, и затова ще бъде добре да остане при него докато се излекува.
     Така момчето си тръгнало обратно само.
     Минало се около половин година. Един ден в градчето се появил непознат човек, който направил на всички впечатление с походката си и държанието си, в които имало и нещо много силно и нещо много смирено. Там не били свикнали да виждат такива хора. Били принудени да слушат гневни и омразни думи от силните и само болните и слабите да са смирени и кротки.
     Човекът се повъртял в центъра на селото, поговорил с този-онзи и все се усмихвал, види се - нещо не доизказвал.
     После тръгнал към къщата на лошия човек, извадил ключ и влязъл вътре.
     Тогава всички разбрали, лошият се е върнал. Само че бил сменил и тялото си и душата си. Сега и двете части от живота му били здрави и по- други от предишните.
     Малко поседял още новият човек в градчето. Но достатъчно да разкаже как човек може да смени душата си и тялото си.

     Първото правило било:
     Не завиждай никому!
     Не осъждай никого.
     Бъди благодарен и на малкото.
     Винаги благодари на Бога за голямото - за слънцето, за въздуха, за водата, за живота си!
     Очисти душата си от суетни и нечисти мисли.
     Не давай ухо на клевети и лъжи за ближните.
     Не отваряй уста да кажеш лошо за хората до тебе.
     Що за християнин е този, който се моли в църквата, а говори навън за другите с омраза?
     Каква полза е да вярваш в Бога, когато душата ти чернее от завист?
     И накрая: помири се с врага си като простиш от сърце!

     Не се минало много време и човекът заминал за Австралия.

     Сега, казват, в неговия край се получават много помощи за бедните и болни хора. И всяка година се увеличават. По което хората съдят, че техният съгражданин е жив и здрав и върви напред с доброта и милосърдие.

Самуил КАВАРДЖИЕВ

Назад