Елла и Боб Дъглас отвориха широко и гостоприемно вратата на техния дом в "Moon Valley" - Финикс, и ме посрещнаха така, както ние българите срещаме гостите си. Вместо огледала и мебели, както би се очаквало в "материализирания свят на американците", попаднах сред богатата зеленина на вътрешната им градина от истински "indoor" дървета, фикуси и много мушката.
     Дали пък наистина не са били българи в предишния си живот?
     Винаги, когато съм у тях Боб облича фланелката с надпис "България", а Елла поднася нещо българско и вкусно, кафе и ликьор "Роза". Нищо, че срещите ни са "по бизнес". Учим се на български език.
     Обикновено се настаняваме на терасата на втория етаж, протегнала се по дължината на къщата, обзаведена с няколко къта за почивка и разговори, някак си по нашенски уютна.
     Този път имаме по-дълга среща. Ще говорим за тяхната "българска мечта" и за българската им къща в село Топола, край брега на Черно море.
     - Как така американци, преминали вече ученическите години, решават да учат български език? - директно задавам първия си въпрос.
     Отговарят ми един през друг.
     - Всъщност аз съм от Одеса - казва Елла. - Чичо ми беше морски адмирал, който добре познаваше България и говореше с огромно възхищение за твоята родина. Още от дете мечтаех да видя тази страна и да живея в къща край морето.
     Боб, който преподава програмиране в популярния в САЩ Devry University, разказва за своя път към България:
     - Аз пък разговарях с доста хора, прочетох много и претърсих света по Интернет, за да се осъществи мечтата на жена ми, пък и на мен да е удобно за работата ми и да се чувствувам щастливо. С други думи - да не е много далече от САЩ и да сме на красиво и с богати културни традиции място. България се оказа най-подходящия избор. Преди малко повече от две години дойдохме да видим избраната от нас страна. И веднага ни грабна живописната природа, естественият начин на общуване у хората, гостоприемството, пристрастихме се към вкуса на почти всичко, което сложихме в устата си... Само след седмица ние си имахме вече и къща на брега на морето в село Топола, на вашия северен черноморски бряг. Мечтата на Елла стана реалност. И моя страст!
     Домакините ме обсипаха със случки от своя "български живот", с български рецепти, показаха ми снимки и български сувенири.
     Питам ги какви са плановете им от тук нататък.
     - В момента слагаме на копчето балтон - отвърна с една пословица Елла. Пристрояваме, разширяваме, подобряваме летния си дом. На практика вече го удвоихме. Прибавихме мазе, гараж за две коли, камина - за двата етажа, три бани, перално помещение, огромен хол през стъклените стени на който, с нас е винаги и морето!
     Снимките, които ми показват, прекрасно илюстрират казаното. Фантастични изгреви, огнени залези, с дъга и без дъга, през лятото и през зимата... направени през още недовършените прозорци на този хол.
     - Дострояването можем да ръководим и от тук - по телефона и Интернет - казва Боб. Връзките са перфектни. Смятаме през четирите летни месеци да сме в България. Елла вече се е ангажирала да преподава като волунтер английски език в Топола и Добрич на тези, на които ще им трябва, аз пък ще им помагам да придобият компютърна грамотност.
     - Освен вашата сбъдната мечта за къща и прекрасен изглед към морето, какво още ви накара да вложите тази инвестиция в средства, време, труд и емоции в България?
     - Разбира се, че има и практическа страна в тази "авантюра". Финансово погледнато ние удвоихме вложеното. Защото хората и природата в България ни върнаха"вкуса към живота". България ни създаде всички условия за екологично чиста почивка, спаси ни от "бързите", токсични храни. И накрая - синът ми е топ-мениджър на American Express в Полша. Скоро ще направи и семейство там. Иска ни се да предложим на бъдещите си внуци уютно гнездо и вярваме, че избрахме България като най-доброто и удобно за всички нас място.
     Боб ми показа информация от "Business Week" с районите за най-проспериращи инвестиции - България е на второ място от петте страни на Европа, обещаващи най-добра възвръщаемост на капитала.
     Часовете летят... Очаква ни да изпълним и уговорката за час и половина занимания по български език. Те са сред най-старателните ми ученици. Боб напредва. Елла има преимущество, благодарение на своя руски. Пилешката кавърма е свършила, ликьорът "Роза" - преполовен.      Разговорът за България никога не може да свърши. Време е да учим. Но преди това - последният въпрос:
     - И все пак - какво ви харесва най-много от България?
     - Хората - отговарят почти в един глас двамата. - Хората, които са край нас в Топола, край морето и Добрич са прекрасни. Вече ги чувствуваме като... как беше това... като земляци!
     ...Тръгвам си от този вече полубългарски дом в Америка и усещам, че в мен се надига още по-вироглаво и моята си мечта. За дом отново в България, пък може и да не е на морето, а там, където съм се родила...

Дафни Кърчева - Орис

Назад