31 януари 2006 г.
ДОМ, СЕМЕЙСТВО, ТРАДИЦИИ

      Петльовден - 20 януари
      Тези мои редове са за един току що отминал двоен празник на 20 януари - Св.Евтимий и Петльовден, който според мен, не е много популярен и има двузначно, християнско и народно съдържание.
      Източноправославният календар е отредил на този ден празник в чест Патриарх Евтимий Велики (377-473 г.) и на търновския Патриарх Евтимий (1330-1402 г.).
      Евтимий Велики е роден в арменския град Метлич на река Ефрат. Посветен от родителите сина Бога той се отрекъл от светския живот и заживял като пустинник. Със силата на Христовата вяра той излекувал Теревон, сина на шейха на бедуините Аспевет, половината тяло на който било изсъхнало. Изумените араби пожелали да се покръстят и искрено приели вярата. Евтимий развил огромна душеспасителна дейност, обърнал към православието императрица Евдокия, съпругата на Теодосий ІІ. През 1929 г. на 15 км от Ерусалим при разкопки била разкрита неговата надгробна църква.
      Равен нему по святост и величие е българският Патриарх Евтимий Търновски - български църковен деец, богослов, писател и проповедник, създател на търновската книжовна школа.
      След смъртта на Иван Шишман той организира и насърчава уплашените българи, останали без цар в обсаденото от турците Търново. След превземането на града османците погубили цялата търновска аристокрация, а Патриарх Евтимий извели пред стените на Царевец, за да го посекат пред очите на хиляди българи. Авторът на житието му Григорий Цамблак казва, че станало чудо, когато палачът вдигнал ръка да отсече главата му - ръката с ятагана се вдървила. Турците отменили смъртоносното наказание и заточили патриарха в Бачковския манастир, където останал до смъртта си.
      В Източнобългарските райони на 20 януари се тачи Петльовден, наричан още Петлов, Петларов ден. На него народът ни отдава чест и възхвала на мъжката челяд, на която се е крепяло семейството и мира. Празнично облечени момчета излизали насред селото и през целия ден били в центъра на вниманието. Били оглеждани от старейшините (стари, уважавани и препатили мъже) кой за какво става: за овчар, за дюлгерин, за даскал или за писар.
      Знаейки този български обичай, по време на турското робство, еничарите минавали точно на този ден и отвеждали в еничарския корпус най-хубавите и най-здравите момчета. Домовете са огласявали от плач, проливали се сълзи и кръв. От която къща вземали момче, турците поставяли кървав знак на портата. Ето защо тази жестока традиция е наречена кръвен данък.
      Намерили се обаче умни жени, които откъсвали главите на петли и с кръвта рисували по вратниците зловещия знак. Еничарите, като го видели, си отивали с убеждението, че други преди тях са минали и са взели живия данък.
      Колко време са били заблуждавани с тази хитрост не се знае, но празникът продължил под друго име - Петльовден. Съдържанието обаче не се променило: пак мъжката челяд се изкъпвала, обличала нови дрехи и се събирала за песни и разкази за мъжки подвизи. Но вече не на мегдана, а в мази и соби.
      Основна традиция на този ден е да се заколи петел във всяка къща, в която има момченца (където са само момиченца - курбан отива някоя ярка). Жертвената птица се заколва на прага, като стремежът е кръвта и да изпръска наоколо. С кръвта на закланата птица по челата на момчетата се прави кръстен знак, за да бъдат живи и здрави. Главата на птицата се оставя на портата, а перата се запазват и използват при болести на децата. Закланият петел се сготвя, от него се раздава на съседи за здравето на момчетата - продължители на рода.

      Традиционна храна за празника: Тиганици, Кравайчета, Пресни питки, Зелник, три вида гозби от петел:
      - петел с ориз
      - петел с кисело зеле
      - петел с каша
      __________________
      Зелник
      Продукти: 400 г брашно, 200 г хладка вода, лъжица сол, лъжица оцет и лъжица олио /за тестото/, 200 г олио, 500 г праз лук или кисело зеле, извара.
      От брашното с добавени водата, солта, оцета и олиото се омесва тесто, от което се разточват 5 кори: три са еднакви, една е най-малка, а друга - най-голяма. Най-голямата се разстила на намазаната с олио тава, като краищата и висят отвън. В средата се поставя плънка от ситно нарязан и задушен в мазнина праз лук или кисело зеле като се покрива с малката кора. Покрай плънката се сгъват останалите кори и се поръсват с олио и извара. Най-голямата кора се загръща и плисира отгоре. Пече се в силна фурна.
      __________________
      Кравайчета
      Продукти: 500 г брашно, 150 мл прясно мляко или вода, 5 яйца, 10 г сол, сусам.
      Брашното се пресява в дълбок съд и в средата му се прави кладенче, в което се слагат солта, яйцата и се сипва на малки порции слабо затопленото мляко или вода. Замесва се тесто, от което се оформят малки, кръгли, отворени от едната страна кравайчета. Отгоре се поръсват със сусам и сол и се пекат в умерена фурна.
      __________________
      Тиганици
      Продукти: 200 г брашно, 6 яйца, 150 мл олио, 100 г сирене, 100 г мед или захар.
      Яйцата се разбиват добре и към тях се прибавят последователно настърганото сирене и брашното, така че да се получи каша. Мазнината се нагорещява и в нея с лъжица се пуска от кашата, като получените тиганици се пържат до златисто от двете страни. Изваждат се с вилица и се сервират със сирене или поръсени със захар (полети с мед).

Рубриката води Петранка Стаматова

Назад

Интернет дизайн