20 години музейна сбирка
Непосредствено след Освобождението Русе е най-големият град в Княжество България, който има добре развити занаяти и търговия. Като пристанище на р. Дунав градът е отворен за европейските влияния, които проникват във всички области на живота.
Едно от най-атрактивните места в града днес, представящо именно тези моменти от историята на град Русе, е Музеят на градския бит или Къщата на Калиопа. Обектът се намира на ул. "Фердинанд" 36, телефон: 082/82-09-97, и представя постоянна екпозиция, отразяваща всекидневието и културата в Русе от края на ХIХ и началото на ХХ век, проникването на европейските модни влияния. Експозицията представя примерни интериори от русенска градска къща.
Скоро се навършват двадесет години от откриването на къщата като постоянна музейна експозиция. Дългогодишната уредничка в Къщата на Калиопа, етнологът Елена Табакова, живееща днес в Чикаго, разказа за нас част от интересните моменти на музея.
Като най-представителна музейна сбирка в къщата са посрещани всички по-важни гости на Община Русе и на града. Самата Елена Табакова си спомня идването на много дипломати, в това число на бившия посланик на САЩ госпожа Ейвис Боулан, папския нунции - архиепископ Антонио Менини. Сред гостите на къщата-музей е бил и Симеон Сакс-Кобурготски, още преди да заеме премиерския пост. Интериорът на музея е използван за декор на не един филм на игрална студия Бояна, сред които е "Мечтатели" с Иван Иванов и Людмила Гурченко. В къщата е заснет и част от филма "Изпепеляване" във главните роли Стефан Вълдобрев и Парашкева Джукелова. Много от своите забавни програми Българска национална телевиция е правила в експозицията. Сред тях са на "Гости на бяло сладко", Новогодишни програми и др. Маргарет Николова и сестри Аджови са снимали своите изпълнения сред интериора на къщата-музей. Драган Тенев е осъществил предавания за изкуство и култура сред експозицията и пр.
Малко повече за историята на къщата и нейното име. Самата тя е построена през 1865 година. Авторът на проекта не е известен, но е документирано, че на строежа са работили Уста (майстор) Йордан и Уста Къньо. Фасадното оформление е близко до това на пловдивските къщи или към тези от крайбрежието на Гърция и европейска Турция. Къщата е принадлежала на Мария Калиш, съпруга на пруския консул Калиш, която русенци наричали Калиопа заради хубостта й. Според легендата е подарена на Катерина Калиш от Мидхат паша, управител на Дунавски вилает, влюбен в красивата съпруга на консула.
След Освобождението е закупена от русенския търговец Стефан Камбуров, чиито наследници живеят там до 1970, след това къщата е продадена на Община Русе. Сградата търпи основен ремонт и реставрация на стенописите до 1974 година и в периода до 1984 е приемна на Общината. Същата година е дадена на Историческия музей, които започва да подготвя там своята етнографска експозиция. На 13 февруари 1987 идват първите музейни гости, а официалното откриване е на 17 март 1987.
Експозицията представя знаците на Модерното време във всекидневието и празниците на русенци от края на XIX и началото на XX век. На два етажа са експонирани три теми - търговски връзки, облекло и интериор. Търговските връзки са илюстрирани с част от колекциите на музея от вносен порцелан, стъкло и сребро.
На втория етаж е показан интериорът на богат градски дом с най-характерните помещения - приемен салон за официалните приеми на семейството, музикален салон за домашни концерти, всекидневна и спалня, обзаведена с мебели от Виена. Стените и таваните на втория етаж са изписани от виенски художник, според модата от 1886 г., докато експозицията на първият етаж се обновява всяка година, като тематично се представят различните колекции на къщата-музей.
Колекцията - порцелан, стъкло и сребро е формирана чрез откупки и дарения от старите градски фамилии на Русе. Експонатите са от края на XIX е началото на XX век и са внос от Англия, Франция, Германия, Чехия.
Друга богата сбирка представлява колекция от традиционни тъкани - носии, възглавници, пешкири и килими. Носиите включват традиционно женско и мъжко обредно и всекидневно облекло от Русенския регион, от етнографските групи "хърцои" и "балканджии". Възглавниците и пешкирите са украсени с антропоморфни, зооморфни, растителни и геометрични мотиви, традиционни и модерни, който показват проникването на градската култура в българското село.
Колекцията от килими е формирана в началото на 90-те години на 20 век при акция на гранична полиция, заловила нерегламентирана пратка с паметници на културата при опит за износ през Дунав мост. Колекцията съдържа 25 бр. килими от XIX и XX век, принадлежат на Чипровската и Котленската килимарски школи. Седем от килимите са молитвени, принадлежали на мюсюлмани.
Музеят притежава и колекция пощенски картички от Стария Русчук. Над 400 различни изгледа на Русе от края на XIX и началото на XX век, които представят развитието и модернизацията на града и др.
Изложбите, реализирани в къщата -музей през 2005-2006 са следните:
Българският модерн
Изложбата представя колекция от обзавеждане за дома и тъкани - рокли, завеси, покривки, богато орнаментирани със старобългарски плетеници или стилизирани фолклорни мотиви. Материалите са от 20-те и 30-те години на XX век и показват развитието на Българския модерн - градски стил, който интерпретира варианти на сецесион и ар деко с български мотиви.
Обредни хлябове от Русенско
Изложбата представя близо 100 модела на обредни хлябове, които са част от местното фолклорно наследство. Като форма на безкръвна жертва едни от хлябовете съпровождат календарните обичаи, а други съпътстват човека в неговата социоантропологична реализация - от раждането, до смъртта.
Храна и хранене в Модерността. Изложбата показва порцелан, сребро и стъкло от трапезата на русенските домове. Кухненското обзавеждане показва остарели форми на популярни прибори, инструменти, посуда. Акцент представлява темата за обществените заведения - ресторанти, сладкарници, бирарии. Примитивен хладилник бележи промяната в начина на готвене и консервация на храните.
Музейните специалисти са обществено ангажирани с ежегодния фолклорен фестивал "Златната гъдулка", с организирането на карнавалните празници по Сирни Заговезни, както и Дунавския карнавал през месец юни. Голяма част от тяхната дейност е и представянето на различни пътуващи етнографски изложби в страната и чужбина.
Работата с деца е един от приоритетите на музейните уредници, които водят кръжок по етнография за ученици от средния курс. Музеят организира програми за различни възрасти, насочени към преодоляване на границите между поколенията ( проектът "Баба, внуче и куче").
ЗА МУЗЕЯ В ЧИКАГО
Уредниците от Къщата на Калиопа се явяват
и активни поддръжници на идеята за създаването на Български музей в Чикаго,
по чието осъществяване работят Елена Табакова, Стоян Вълков и Диляна Иванова
(бивши музейни служители в Историческите музеи на Русе и Пазарджик, живеещи
понастоящем в Чикаго). Повече по темата "Български музей в Чикаго"
в следващите броеве на вестника.
Диляна ИВАНОВА
Къщата на Калиопа - Русе
