Предстоеше
интересен следобед с известно предизвикателство. В Църквата щяха да
дойдат трима лекари, медицинска сестра, психолог и социален работник.
Предстоеше ден, в който всеки можеше да влезе на лекарски преглед и
консултация без никакви формалности и дори без никакво заплащане.
Според
мен беше идея на Пастор Владимир, но той отрече своето авторство с
аргумента, че благотворителността, включително и свързана с опазване
здравето на хората, е просто традиция за протестантските църкви. Каза ми
още, че условията за подобно развитие на събитията били изключително
благоприятни. В Църквата имали свои двама или трима лекари, пет
медицински сестри, а всички познавахме и Боби, която е социален работник
в известната със своята социална програма болницата Кук Каунти. Накрая
се оказало, че пасторът сам лично има много добър познат лекар, който
моментално подал за помощ и своята ръка.
- Като споделих идеята
със Силвия /това е една от лекарките, които редовно посещават Църквата/
- каза пастор Владо, - тя не само се съгласи, но и се зарадва, че ще
може да отдаде своето време и опит за доброто на някой, които се нуждае.
После
той тръгна към „инструктажа”, а аз го последвах и видях как там един
екип от петнадесетина души лепи по гърдите си специални надписи:
Сашка, Веско, Боби, Данчето, Руми, Яна и Валентин, Ваня, Диди , Иво...
да знаят хората, които ще дойдат за прегледите, кой е техният любезен
посрещач, който ще ги заведе в някой от подготвените кабинети със
очакващия ги там специалист, да го запомнят и да го потърсят пак, ако
потрябва.
А по вратите на кабинетите вече бяха поставени съответните надписи:
Д-р Стефан Чернодрински – вътрешни болести, Ирина Мартинов – мед-сестра, вътрешни болести
Стойка Майер – психолог... и т.н.
Според
мене в „Нов Живот” се оформяше едно малко църковно чудо, но другите
нямаха такова усещане и деловито си вършеха подготвителните работи.
По
едно време дойде и генералният консул на България в Чикаго Симеон
Стоилов. Всеки ден, откакто е дошъл в Чикаго, може би вече от два
месеца време, все ходи навсякъде, където се събират българи и правят
нещо или не правят нищо. Струва ми се, че е един от най-подходящите
хора, с които човек може да разговаря човешки, да попита и да му кажат,
да поиска помощ и да му я окажат, да си каже мнението и да го
изслушат... Рядко човек случва в днешно време на държавен служител, но
изглежда се случва...
Сега вече двама започваме да му досаждаме на
пастор Владо с въпроси, но в края на краищата става ясно, че в нашата
чикагска българска евангелска църква този път искат да направят нещо
добро не само за душата на човека, но и за неговата физика. Разбрахме,
че това лято, водени от мисълта, че по наше време някои хора загубиха
своята работа и своя дом дори, изпитват недостиг и животът им е тежък и
затова Църквата трябва да свърши най-близката до същността й работа – да
се погрижи с любов за своето паство. Започнали да готвят храна и в
неделен ден да я раздават. В Църквата има три служения, т.е. три
групи - младежи, несемейните и Марта, Лазар и Мария /над 50-те/ .
Седмично по една от тези групи набавяла продукти със свои средства и
приготвяла от тях храната, носели я в неделя след обед, когато идвали
очакваните гости и нашите приятели им правили живота с една звездица по
светъл поне...
Според
пастора грижата от страна на Църквата за здравето на църковното
братство е естествена и затова тук постоянно се молят и застъпват пред
Бога за неговата всесилна ръка, която може да излекува всичко и всеки.
Но Бог е, който може да употреби и всяка друга ръка, и ръката и опита на
лекаря, за да извърши чудото на лечението. И накрая , думите на
Христос , който казва „Когато дойдохте при болния, вие дойдохте при
Мене”. И ето я сега тази Църква при болните, които имат нужда от помощ.
Значи ето я Църквата там, където трябва да е – при Христа. И най-добре е
всяка църква да е при Христа!
В „Нов Живот” ще продължават да
развиват идеята. Да се надяваме, че тя ще стане и заразителна. Когато
обсъдят резултатите от този първи ден ще ви ги съобщим, както и това
кога ще бъде вторият, третият ... дни, когато човек ще може да се
погрижи по най-достъпен начин за здравето си. Разбира се, че ще ви
съобщим как ще се развият събитията. И кой ще може да ви помогне, ако
имате необходимост от такава помощ...
На излизане попитах медицинската сестра Ирина Мартинов защо прави всичко това?
- Аз дойдох да дам от себе си всичко, което Бог е вложил в мен за откриването на болестта и нейното лечение. Идвам тук с голяма радост и ще го правя винаги, когато потрябва отново. Ние сами направихме тази Църква. Искаме тя да бъде и дом и закрила за хората.
Евангелските традиции в благотворителността
В много евангелски църкви по света се спазва традицията в тях да действуват така наречените „социални кухни”, където ежедневно или в определени дни от седмицата нуждаещите се получават храна. Протестантските църкви обикновено са в челото при акции за раздаване на различни хуманитарни помощи в съвременното общество. Мнозина евангелисти работят като доброволци в домове за деца с увреждания или в социални центрове за сираци и старчески домове.
Леди Странгфорд и Априлското въстание
По време на Априлското въстание и след него, при Освободителната
война, много протестантски мисионери раздавали помощи, които често се
оказвали животоспасяващи за много хора.
Известна е дейността на
Леди Странгфорд, събрала 29 000 английски лири за пострадалите от
Априлското възпитание. Тя посетила 59 селища, но главната си дейност
съсредоточава в Батак, където открила болница с 5 клона в близки
населени места. Болницата се обслужвала от 4 лекари и 6 медицински
сестри – доброволци, дошли с нея.
Леди Странгфорд е раздала 12 000
женски сукмана, 96 988 потури и панталони, 7091 аби и палта, 4539
ямурлука, 1225 завивки, пари за постройка на жилища, една мелница, 5
дъскорезници, 110 казана за розово масло в Клисура и други села. С
нейното идване в Батак останалите живи българи пръснати из горите и
околните села добили кураж и започнало да се завръщат. Болни, слаби,
окъсани... и все пак те започнали да поправят къщите си и да
обработват земята...
Климент ВЕЛИЧКОВ
За в. „България Сега”
