Колкото и лошо да е времето в Чикаго, ние сме тръгнали на хубаво място! Мокър мартенски сняг се сипе по стъклото и отчаяните ни чистачки са вече абсолютно задавени от него, светофарите зъзнат от студения вятър и мигат на парцали, „Октън” е мокра като бургаски паламуд, а „Лий” се изгуби някъде из бялата суматоха, не можем да я намерим. По едно време нагазваме да правим завой в една обширна плаза, гледаме и не вярваме на очите си: Малинчо!
Ама ние сме стигнали значи точно това, което търсим!
Влизаме в блестящ и чист като булчинско одеяние магазин, току-що появил се на Белия свят. Прочутият ”Малинчо”, който от години храни юнашките глътки на хиляди българи по Америка с българско ядене, вече е и в Чикаго!
Идва при нас късно, защото по Новия свят е още от 1997 година, но рано, защото всеки ден започва с утро и ние сме огладнели за добруджански суджук, български печени чушки, домашна лютеница „Хорце”, овче саламурено сирене, вита баница и вафли „Трепач”!
Минаваме като на парад край рафтовете, които буквално са натъпкани с вкусни спомени от българското ни детство и отдаваме чест на родните трапези, които, струва ни се, никога не са тичали да стигат Америка. Били са винаги с половин обиколка по-напред...
Бойният екип на новия български магазин в Чикаго е съставен само от млади и още по-млади момчета и момичета. Иванка Минева, Иван Цонев, Мартин Велев, Кети Манахова, Венцислава Тонева, Димитър Колев... Пръснали се е сред първите клиенти, които ахкат и изяждат с очи познатата и привлекателна стока. После си пълнят дисагите и забързано-замечтано побягват към къщи.
Искаме да видим самия Малинчо. Виждаме двама. А още нищо не сме пили...
Не е халюцинация. Те наистина са двама. Калин Пенчев и Владимир Начев. Завършили заедно Висшия институт за народно стопанство – Варна. Икономисти. А „Малинчо” идва като ехо от името на Калин – „Калинчо-Малинчо”. Владо го измисля, той прави и сайта на фирмата, благодарение на който по-късно се появява търговският феномен - българска фирма да продава сирене и други стоки „по пощата”. Някой рекли, че името е несериозно за търговска фирма. Напротив. На нас ни се стори много сериозно попадение. „Малинчо”? Изведнъж те изпълва със симпатия. После – да не би да продават танкове и калашници? Продават вкусни продукти, сред тях и сладко от рози и малини, локум с орехи, шоколади и печени лютиви чушки „Шипка”...
С тях двамата на старта във фирмата са и още неколцина състуденти от ВИНС-а – Станка Сарафова, още и Димитър Колев, който заедно с Иван Цонев са мениджърите в чикагския магазин на Malincho Inc. Корпорацията е създадена през 2001 година в Ню Джърси. По-точно – в малкото курортно градче Egg Harbor Township, недалеч от Атлантик сити. До там стигат безработните млади интелектуалци, подгонени от безпътицата и криминала, притулили страната в последното десетилетие на миналия век.
- Още с идването в САЩ – казва Калин Пенчев, - ме изкушаваше мисълта – защо да не опитам с българското сирене? Това е наистина най-реномираният български хранителен продукт в САЩ. Но на тукашния пазар е представен главно от гръцки търговци, които го налагат с краткото „Фета чийз”, нещо към което би трябвало да се стремим и ние. Не към описателните имена от рода на „Оригинално българско бяло саламурено сирене в тенекиена опаковка ...” и т.н. Американският пазар изглежда бездънен, но в същото време той е препълнен със стоки и затова е изключително сложно да бъдеш забелязан и предпочетен на него. Арабите също внасят български стоки, но на тях им е безразлично дали ще продават лютеница или японска хлорела. Веднага хвърлят сиренето, ако тръгне хлорелата. Ние сме, които трябва внимателно да правим пътя на българските продукти. За това трябва опит и почти задължително да се мине през поучителни грешки. Типичен пример е моята първа „американска акция”. Събрахме пари от приятели и кредитни карти и ги заложихме на „един удар”. Докарахме контейнер с 13 тона сирене. Луда идея! Нищо не беше правилно. И цената не беше подходяща. Край нас имаше 200-300 българи. Всички си купиха по няколко буци и толкова. Американците и не поглеждаха стоката. Тогава наех камион, качих няколко палета сирене и право във Вашингтон. Пред църквата. Неделя, след литургия. Направихме фурор. Нашите изкупиха всичко! И почнахме да разкарваме продукти по българските къщи. Вървеше, но и това не бе решение на въпроса. Много транспортни разходи, много физически усилия и доста рискове. Когато на някой магазин караш стоката, стопанинът му вижда, че си „на зор” и започва да сваля от цената.
Разковничето било просто, но тези прости неща понякога идват най-трудно в ума ти. Пристигна един ден в нашата електронна поща писмо: „... пратете ми по Ю Пи Ес тенекия сирене”. 
Така се роди сайтът www.malincho.com. Владо го направи. Проблемът беше, че фирмата ни по онова време беше слабо позната, никой не искаше да ни плаща с кредитни карти. Тогава започнахме да пращаме поръчаното на доверие. Като стигне тенекията сирене - те ни пращат чека. Нашите хора ми се издигнаха в очите. Никой не ни излъга - да изяде сиренето и да не си плати. Държахме го в складово помещение под наем. Като получим поръчката – отивам, взимам исканите тенекии и ги пращам. Беше зима – студено, хладилник не трябва, разходите падат... Първата тенекия отиде при клиентка от Вашингтон, която си купува от нас и досега. Беше 20 октомври 2001 година. Сега на сайта имаме 20 000 клиенти. Въпреки грешките на старта, в едно бях прав – българското сирене е един благословен от Бога продукт! Затова и тук виждате какво голямо внимание му оказваме. Искаме магазинът в Чикаго да стане Храм на българското сирене!
- Доволни ли сте от качеството, което получавате от България?
- Да, но има едно разминаване между теорията и практиката за това какво е качество. Американецът е свикнал да купува продукти с лабораторна чистота и точност. И предпочита такива, независимо от техния изкуствен произход. Чарът на българското сирене е, че никога не е едно и също. Има различен вкус и различна масленост. Овцете и кравите пасат по различни места, други ги хранят с различни смески, различно е млякото от различните сезони... Ние сме разглезени – постоянно може да попаднеш на изключително вкусно нещо! Впрочем така беше до време. Сега и в България ги хранят еднотипно, прави се конвейр, има количество... но го няма старото качество. Моето изискване е сиренето да е по стария БДС стандарт. Сега узрява за два дни, а трябва да зрее месец. Смея да твърдя, че нашето овче сирене е овче-овче! Отлична е лютеницата на хасковската фирма „Дерони”. Фурор прави българската замразена баница „Царица”...
- Някои от цените внасят приятен смут в душите на купувача – как ги постигате тези цени?
- 80 процента от стоките в магазина внасяме директно от производителите. Няма посредници. Няма прекупвачи по веригата. Само трима сме: Мандрата - Малинчо – Клиентът. Това, което виждате не са само промоционални цени. Българското краве сирене е $2.75 за паунд и ще остане 2.75, овчето е $3.50 за паунд и ще остане 3.50. Така е защото /след 3 години чакане/ имаме още и лиценз за сиренето и сме извън тежките мита. Минералната вода от литър и половина е долар и половина, но 6-те бутилки са само 6... При хубавата стока и хубавата цена клиентът се връща много пъти.
- Е, добре де, но Малинчо още не си е купил яхта и частен самолет...
- Ако цел са само парите – делото е обречено. Никой при нас не страда от алчност. Имунизирани сме срещу високомерие. Не се чувствам чорбаджия. Аз съм един от екипа. Както навремето с камиона във Вашингтон, така и сега – завивам ръкави и се включвам в играта. Нощем разгръщам тефтерите. Като тръгвах за Чикаго един американски колега ме предупреди: „Магазин в друг град? Ще те оберат!” Не, няма да ме оберат. Първо – с нашите мениджъри се познаваме от стари години, второ – в компютърната ни система магазинът е като на длан – вижда се в колко часа и минути дори е купена поредната вафла „Боровец” или пакетче балканска чубрица. Нашите хора са честни хора. Лошите хора не са много. Или поне аз не съм ги срещал. Ако мислиш лошо – лошо те среща. Моите мисли са винаги оптимистични.
- Усещаме един голям недостатък на магазина... Да не би Малинчо да е трезвеник, въздържател?
- В Ню Джърси има строго правило: там, където има вече магазини за алкохолни напитки, кафе и цигари – новодошлите не им правят конкуренция! В Чикаго не се спазва съвсем, но ние го правим. Търсихме дълго добро място. Намерихме изключително удобно и популярно разположение. И, естествено, тук са се настанили вече основните магазини. Сега ще помогнем на съседа да се снабди с най-добрите вина и ракии от България. С това и на нас си помагаме. Като дойде при него Иван за любимото си питие – ще мине да си купи и мезе от нас. И обратното – ще вземе от нас храната, от съседа – пиенето, обслужването става комплексно. И още нещо. От България не може да се внасят месни продукти. Но имаме българските рецепти, внасяме българските подправки, а тук, при изключително коректни американски фирми, правим луканки, суджуци и много други видове месни продукти, които имат оригиналния вкус.
- Постарали сте се доста със шоколадите...
- В асортимента имаме около 2000 хранителни стоки. Половината от тях са български. Голяма част от другите са от Балканите, от Германия и другите европейски страни.
- Открихте магазина, завъртя се колелото, утре си тръгвате за Ню Джърси... Какво пожелавате на новите си клиенти и приятели в Чикаго?
- Добър апетит, естествено... Казано по-сериозно – добро здраве и добър живот в новата страна, където дойдохме.
- А на себе си? Какво бихте пожелали сам на себе си?
- Един ден да тръгна по Америка, без да продавам нищо, само да се срещам с нашите клиенти, които ни станаха и много добри приятели. Имаме ги от Ню Йорк до Сан Диего и от Сиатъл до Маями.
Тръгваме си. Но и ние виждаме наши познати. Край рафтовете. Румяна и Поли. Дошли са на разузнаване. Било е много успешно, казват: „Чудеса! Видяхме неща за ядене, които бяхме позабравили! Има всичко. Цените са фантастични. Вкусът – също!”
Вечерта писателката Лада Галина, която живее недалеч от Барак Обама и е преподавателка в тамошното Българско училище се обади:
- Малинчо дошъл и при вас? Да знаете само как хубаво ни храни във Вашингтон! И вас ще нахрани!
Ето че ставали и хубави неща по света!
Специални препоръки от екипа:
„Малинчо” се настани в Чикаго, по-точно в Дес Плейнс, на минути разстояние от Българската Православна Църква „Света София”, 1475 Lee Str., и работи от 9 до 9! Като идете – опитайте веднага овчето и краве саламурено сирене, едро-смляната домашна лютеница „Хорце”, кашкавалите, търновските и добруджански суджуци и Филе „Елена”, натурална пъстърма и луканка, киселото зеле - всяка зелка е „персонално вакуумирана”, хасковската печена чушка „Дерони” и печени лютиви чушки или цял плик с перфектна българска туршия, Тракийски кори за баница и готова замразена баница „Царица”, чубрица, тиквени семки и шарена сол, цветен локум или с орехи, сладко от рози или вишни, сусамов тахан и много шоколад, сладкиши и специалитети от Европа и Америка.
Климент ВЕЛИЧКОВ
Снимки: Кина БЪГОВСКА и архив
