През 1991 година в България е регистрирана "Църквата на Иисус Христос на светиите от последните дни". Мормонската църква.
Тя не е единствената нова за нас църква, която потърси пътя към българите преди двадесетина години. Беше време на големи надежди, но и на смут и неразбория, в което ловки и безскрупулни наши и чужди бързо станаха милионери, а народът на страната общо взето се срина в немотия. Под гръмките площадни фрази се скри ограбване, чиито мащаби не бяха познати...
Българите виждаха как пребоядисани родни комунисти трескаво правят съмнителни фирми и с откровени измамници от чужбина присвояват банки, авиокомпании и предприятия. Последва разгром на индустрия и селско стопанство, хората останаха без работа, без социална защита и без защита от наглеци, които ги съсипваха в съюз с корумпирани външни „специалисти” и съратници. Задавените от алчност родни „бизнесмени”, които вършеха добре само системното разчистване на сметки чрез никога ненаказаното разстрелване помежду си, дискредитираха понятието „демокрация” и така дълго чакания от народа „здрав капитализъм”.
В тази суматоха често пъти и най-добрите намерения у хора отвън се приемаха не само с недоверие, но и враждебност. Сред тях – и последавателите на Мормонската църква.
С много силно недоверие, дори неприязън, все пак се реших да намина през Мормонската църква във Финикс. Що за хора са те, които проповядват мир и любов помежду ни?
Трудната и непозната нам мисия на мормоните
Вярват мормоните, че взаимопомощта между хората, в името на Бога, е силата, която ще спаси човечеството. Смятат, че любовта към ближния не ще само молитви и поклони, а се изразява с действие. Сплотяване на силите, засилване на творческия ген, заложен у всеки човек - това са водещи към Спасението идеи и цели на мормонското учение.
Хуманните проекти и социални грижи на мормоните в България са били по онова време, както и сега, насочени предимно към болници и социални заведения, подпомагане на сираци и деца с психически проблеми. Средствата се събират от доброволни дарения, включително и от самите мисионери, които идват и работят в дадена страна.
По принцип всички мормони не се хранят един ден в месеца и дават полученото от труда си в този ден за благотворителност. Мисионерите не само не получават нищо за дейността си - грижи за деца, възрастни и болни хора, преподаване в безплатни курсове по английски език, компютърна грамотност и пр., но и сами плащат квартирата и храната си, всичките си разходи, даже сами купуват със свои средства подарените храни и лекарства по време на пребиваването си в някоя друга страна.
Във Финикс се срещнах с един от тези хора. Ендрю Джонсън. Млад човек, който заедно с други мормони, бе прекарал повече от две години в България.
Историята започна с това, че Ендрю Джонсън и приятелите му още с идването си в България, разбрали, че в Акушеро-гинекологичния център към Медицинска академия - София, липсват консумативи за изследвания, свързани с някои проблеми при бременността у жените. Тогава те използували свои контакти, осигурили и доставили в Центъра най-неотложното в случая, възможно да се купи със събраните от тях 2 875 долара.
Помислих си, че сега някъде в България, играят под слънцето децата, на които Ендрю и българските медици са помогнали да се появят на Белия свят...
И какво е правил Ендрю в странната ни страна?
Ендрю Джонсън е роден в Калифорния, но отдавна живее във Финикс, където е завършил специалност „Информатика”. Той пристига в България със стотина момчета и момичета между 19 и 27 години, за да служат на хората, които се нуждаят от духовна и физическа подкрепа. Българите точно по това време живеят в тежкия шок, сполетял хората, разочаровани от действителността, която се оказва коренно различна от очакванията. Младите мормони се пръсват по нашите градове - София, Благоевград, Сливен, Хасково... Те носят лекарства и храна и се грижат за хора, при които въпросът е буквално „да бъдеш или да не бъдеш”. Грижат се за безпомощни престарели хора, които си нямат нищо и никого в последните си дни на този свят. Тъжно и късно е да се разказват случаите, на които се е натъкнал Ендрю Джонсън в България... И неудобно за странната ни страна.
Тази си дейност доброволците съчетават с преподаване на английски език. Ендрю обучава в Хасково няколко класа по 10 - 15 човека от всички възрасти и всякакви професии, а някои просто безработни. В София в курсовете се записват по стотина души и американските им лектори ги разделят на паралелки, като работят без почивни дни, за да получи всеки курсист своя безплатен английски час.
- За добро бяхме у вас - казва моят събеседник на добър български език.
Готов е отново да се върне в страната ни и да бъде с хората, чиито труден език е учил много, за да ги разбира и почувствува по-добре.
Въпреки, че сега е по-трудно. След връщането си създава семейство и домът им в Глендейл е пълен с детски играчки и благословните детски крясъци. Ендрю работи в банка, но не е банкер, а специалист по електронна финансова информатика.
Говорим и за мормоните в САЩ и по света. Те са над 13 милиона, хора сплотени от вярата в Иисуса Христа и взаимната помощ между човеците, която ще спаси света. Има стремеж у тях да служат на доброто. Според Ендрю, който много доказва със собствения си живот, те са добри хора, които искат да правят добро.
Винаги казват истината, не нараняват никого с лоша дума или присмех, не употребяват алкохол, не пушат, не се хранят с месо, не пият дори кафе...
В тяхната среда не расте злоба, алчност и завист, които се оказаха в днешния материален свят чумата за милиони хора и цели народи...
Ще успеят ли? Дали ще бъдат разбрани и кой ли ще ги последва? Сами дали ще се съхранят сред останалия свят? Невъзможно е да се каже.
И да се каже – колцина ще повярват?
Климент ВЕЛИЧКОВ,
за в. „България Сега”
