Главен герой на събитието е добре познатият в Чикаго брокер Русен Русев, когото никой не може да сбърка, когато продава старата си къща или търси новият си дом в Америка. Не може да го сбърка по две причини: първо - известен е като „Пилот № 1 на България” преди десетилетие, и второ – още повече е известен днес като един от най- почтените, коректни и опитни брокери в областта на бизнеса с недвижими имоти, върху чието име даже криза като сегашната не е хвърлила и сянка от каквото и да е съмнение сред клиентите му.
На пръв поглед Чикаго стои много по-високо от Безмер по всичко.
Но не съвсем.
Защото, тамо – далеко, край град Ямбол, и днес има една писта, от която е излитала най-добрата българска метална бойна птица. И нашият пътешественик до Безмер и назад, стотици пъти е летял значително по-високо над всичките небостъргачи-красавци на този Чикаго, взети заедно.
Има там сега и един авиоклуб, където на всяко 12-то число в месеца се събират стари и млади пилоти, щурмани, авиоинженери, професионолисти и любители от великото племе на човечеството, за чиито полети „... под Бога” така яко пееше Висоцки.- Навсякъде, където е имало авиация в България – казва Русен, - сега има и такива клубове. Има ги в Пловдив, Граф Игнатиево, Безмер... Всеки месец, винаги на 12-ти, винаги след пенсия, там идват да се видят въздушните братя от няколко поколения.
... На 12 юли 2009 година, майорът от запаса Русен Русев се опитва да върви спокойно към авиоклуба на „Безмерската авиация” в Ямбол. Минава през зеленчуковия пазар, където купища плодове от родната земя му припомнят със сладкия си мирис българското детство и млади години. Стига вратата. Прекрачва прага. Към него се вперват острите очи на старите орли, с които някога е делил небето над България...
- Здравейте Авиация! – почти крещи по военному непознатият за младите гост.
- У-а-а-а-а! – изригва от гърлата на въздушните братя, били с него крило до крило, рамо до рамо. За тях тази среща е колкото неочаквана – толкова и велика и сладостна! Броени са такива мигове в живота на човека...
- Нямаше ме дълго. Сега съм с вас! Тук сме се събрали само побъркани по небето хора!
Но сега сме на земята. Да се зареди пред всеки голяма халба бира!
На другия ден...Кабината. Стотина вперени в него очи - пълни-препълнени с цифри и знаци уреди, които знаят всичко и го казват на пилота – скоростта, височина, земята, небето, противник, целта, въздухът, пулсът на моторите... Всичко необходимо на този, който лети под Бога, но много иска пак да се върне долу – при хората!
Старият пилотски костюм прилепва към тялото. Матрицата на бойня пилот отпреди десет години е заковала в себе си всичко при Русен – нито грам повече от „бойното тегло на пилота”, пулс 115 на 75 – оправдание за 2 – 3 здрави кафета сутрин, както някога, преди години, при първите полети на пилота-kursant Русен Русев.
...Затваря очи. Моторите захапват керосина и настойчивият им бумтеж прибавя скорост! Машината надвива теглещата я към себе си Земя и с шеметна скорост, от която по аутострадите ще хвъркнат всички шапки на пътната полиция, се вдига в облаците!
Блаженните мигове в живота на пилота! Летящите хора като че живеят и друг живот. Ние, които никога не сме обездвали техните небесни коне няма как да го знаем.
- Да ти замирише... не, да усетиш уханието на керосина, с което си живял преди години, да почувстваш вибрацията на мощните двигатели – сякаш си в центъра на мегаконцерт с гигантска апаратура , да вкусиш адреналина на бойната обстановка, да се слееш с въздушния безкрай - високо-високо над човешката суматоха по земята – това е емоцията на нашето битие, нашите чувства, които ги няма никъде извън полета!
Но... „Какво правиш в Америка?!” ме питат. И трябва да им кажа истината: „Превръщам мечти, мъжество и слава в пари”. За съжаление в нашия свят трудно може да се отбере доброто от не до там доброто в България и Америка, да съчетаеш в добра пропорция любовта със задълженията си в живота...
Затова пък - където и да се срещнем, където и да сме със старите приятели – с нас е винаги и нашата вяра едни в други, топлота, сърдечност, готовност да сториш всичко, което можеш за човека, станал ти особено близък през нашия „пилотски живот”.
Питат ме за Чикаго. Мнозина искат да са в Америка. Когато военната служба свърши – излизаш навън и се стопяваш в хаоса. Нормалният живот сега в родината ни е низ от разочарования. Попадаш в нищото. Или трябва да се присъединиш към „нещото”, което граничи с беззаконие, понякога – изцяло в престъпната сфера. Ако надигнеш малко глава – веднага идва дебеловратият и те „вкарва в пътя”... Понякога може да е и с прозрачни уши и с бяла якичка... Америка си остава, страната, където може да се развиваш. Питаха ме „Има ли криза в Америка?”. Да, има. За този който търси криза – има. Повече се работи за по-малко пари.
- Къде е спасението за България?
- Хората трябва да надвият у себе си тази алчност към материалното, която ги е обзела. Бъдещето е в духовността. България е силно духовна страна и сегашните идеали на младите хора са прихванати от криворазбрания капитализъм. Игнорирането на морала, на честта, на закона, бързото забогатяване като идеал, са пагубни.
- Помагат ли пилотските навици в бизнеса?
- Пилотът е много отговорен човек. Когато ти е поверено много – моралът е задължителен. Трябва да си пределно точен със себе си и хората, да си много издръжлив и готов на всякакви обрати и изненади. Бизнес-отношенията ти с клиента да са абсолютно точни, проверени, прозрачни, да съдържат само истината както военен рапорт.
Русен Русев прави впечатление с точния си и стегнат речник, с три думи казва толкова, колкото някой не може и с тридесет.
- В небето няма време за „интервюта” – казва. – Ако сте пет машини в полет и държите връзка с командния пункт за нещо, което се променя в броени минути - логореята се превръща в смъртна опасност. Максимум информация за минимум време. Това е законът.
Удивително е, че след десетина години в „цивилния живот” той е запазил непокътнати физика, дух и морал, придобити в авиацията. Когато се здрависвам с него винаги си слагам желязна ръкавица – ръкостискането му е силно стряскащо – направо гигантско разминаване с това, което очакваш от един брокер, който се занимава с цифри.
- Моят самолет ме научи на здравен живот, какъвто малцина харесват. Много воля, много тренинг. Свръхзвуковата скорост е убиец за слаба воля и лоша физика като резултат. Пилотът е високоорганизирана и подготвена човешка материя, създадена в почти жестока тренировъчна среда. Голям и дебел човек – не става. Сърцето работи много повече и нахалост за такова тяло. Трябват здрави коремни мускули, желязна коремна преса. Да спира отлива на кръвта в краката при скоростното претоварване. Когато няма кръв в главата – очите ти са отворени, а не виждаш нищо. Разбира се има и специални пилотски костюми, но основата е самият пилот. При еднаква бойна техника по-издръжливият и силен обикновено побеждава в сложния възушен бой.
- Е, накрая, добре дошъл в Чикаго! Какво си донесе от България?
- Донесох си нова енаргия! Заедно с незабравимите срещи усетих и дъха на нашите гори и поляни, чух нашите гайди и песните на нашите славеи... Помислих си – бях късметлия, летях в последните най-хубави години на нашата авиация. Летяхме четири дни в седмицата, два от тях – по два пъти. Сега летят веднаж в месеца. Имахме 12 бойни летища, сега са 2...
Видяхме и морето. Шарено е, има забавления и за децата, но е мръсно, рибата е избягала, бягат и туристите. Слънчев бряг и Несебър са затрупани от бетон, хаос от сергии и кръчми. Mnogo е скъпо и nedostatachno kachestveno. Хората са мрачни и настроени враждебно помежду си. Духът и моралът, уви, са много ниски. На човек не му се ще скоро да се връща в такава България. Може би никога. Поседяхме, погладахме и накрая си казахме: „Абе, я да си ходим там, където ни е мястото”.
Едно интервю на Климент ВЕЛИЧКОВ
за вестник „Старт Чикаго”
