Един от най-запомнящите се обрати в историята на Манчестър Юнайтед. Вторият четвъртфинален сблъсък от турнира за Купата на Носителите на Купи се превръща и в един от най-знаменитите мачове на клубната икона Брайън Робсън.
Отборът на Барселона, включващ в редиците си легендарните Диего Марадона и Бернд Шустер, и воден от световния шампион с Аржентина от 1978 Сезар Луис Меноти, е абсолютен фаворит за продължаване в следващата фаза, след чист успех с 2:0 на своя "Камп Ноу", благодарение на автогола на Греъм Хог и чудесното воле на Хуан Карлос Рохо.
Но "Олд Трафорд" става свидетел на знаменита вечер, в която "каталунците" не могат да противодействат на английския устрем. Брайън Робсън стопява аванса на Барселона, след като първо реализира с глава след изпълнение на ъглов удар, а в последствие и се възползва от комична игра в отбрана на гостите. Франк Стейпълтън вкарва решаващия трети гол за "Червените дяволи", с което праща Юнайтед на полуфинал в надпреварата, където "албионците" губят от Ювентус на Паоло Роси.
Купа на Носителите на Купи - Финал (1991) – 2:1
Седем години, откакто тези два отбора се бяха срещнали един срещу друг в същия турнир, но този път съдбата ги изправя един срещу друг във финала на надпреварата. Наказанието на английските клубове, последвало след трагедията "Хейзъл" е изтекло, а Манчестър Юнайтед отново излиза победител в битката, надделявайки с 2:1 на стадиона в Ротердам.
„Каталунците" са лишени от силното присъствие на Гилермо Амор и Христо Стоичков, а английският тим нанася своя удар през втората част, когато Марк Хюз бележи две попадения във вратата на неориентирания Карлес Бускетс. Роналд Куман връща един гол след изпълнение на пряк-свободен удар, но то се оказва недостатъчно за възпитаниците на Йохан Кройф. Сър Алекс Фъргюсън печели първия си европейски трофей с Манчестър Юнайтед, и първи за клуба от 1968 г.
Шампионска лига - групова фаза (1995) – 2:2, 0:4
Въпреки, че Манчестър Юнайтед триумфира в КНК през 1991 г., наказанието наложено от УЕФА оставя сериозен отпечатък върху английските клубове, които все още изпитват трудности да стъпят на краката си. Доказателство за това е турнира за Шампионската лига през 1995 г., когато доминиращият във Висшата лига тим на Алекс Фъргюсън напуска битката за трофея още в груповата фаза, оставайки зад съставите на Барселона и Гьотеборг. Разликата в класите, проличала в двата мача срещу Барса, е повече от видима.
Английският отбор достига до 2:2 на своя "Олд Трафорд", благодарение на атрактивния гол с пета на Лий Шарп, след като Ромарио и Хосе Мари Бакеро са обърнали резултата в полза на Барселона. В срещата на "Камп Ноу", Дрийм Тийм-а на Йохан Кройф изнася истинска футболна лекция на "Червените дяволи" и разгромява своя опонент със звучното 4:0. Две попадения за "блаугранас" бележи Христо Стоичков, а по едно реализират Ромарио и Алберт Ферер. Този мач ще бъде запомнен и с едно от най-лошите решения на Алекс Фъргюсън като мениджър на Манчестър Юнайтед, след като шотландецът решава да остави великия датчанин Петер Шмайхел извън групата на своя отбор, за сметка на уелсеца Гари Уолш.
Шампионска лига - групова фаза (1999) – 3:3, 3:3
"Групата на смъртта" в това издание на Шампионската лига събира на едно място Барселона, Манчестър Юнайтед и баварския колос Байерн (Мюнхен), който все още не е загубил репутацията си на страшилище в европейския футбол. Два от тези отбора, накрая ще се срещнат и на финала на "Камп Ноу", за да предложат на феновете на футбола една от най-невероятните драми, на които някога сме ставали свидетели.
Сблъсъците между Барселона и Манчестър Юнайтед през този сезон се превръщат в две запомнящи се зрелища, в които зрителите успяват да видят общо 12 гола в двете врати. На "Олд Трафорд", английският тим повежда с 2:0 след попадения на Райън Гигс и Пол Скоулс, преди бразилците Джовани и Сони Андерсон да върнат Барса в играта. Фантастичен пряк-свободен удар на Дейвид Бекъм отново дава аванс на домакините, преди в крайна сметка Луис Енрике да оформи крайното 3:3 след точно изпълнена дузпа.
И когато феновете на двата тима смятат, че подобен резултат трудно ще се повтори и на "Камп Ноу", хеттрик на Ривалдо и попадения на смъртоносното дуо Анди Коул - Дуайт Йорк довежда нещата до нов голов трилър и ново 3:3. Тези два мача ще се помнят още дълго време.
Шампионска лига - 1/2-финал (2008) – 0:0, 1:0
Първа среща между двата отбора в елиминационната фаза на най-силния европейски клубен турнир. Психологическото предимство в случая е на страната на англичаните - възпитаниците на сър Алекс Фъргюсън са се устремили към нова шампионска титла на Англия, докато Франк Рийкард върви към пълно разочарование на домашната сцена за втори пореден сезон, губейки битката с вечния враг Реал (Мадрид).Първата среща на "Камп Ноу" започва повече от драматично, след като бъдещият носител на Златната топка Кристиано Роналдо изпуска дузпа още в началните минути на сблъсъка. Следва мач предимно на една врата, в който домакините опитват всячески да пробият сгъстената отбрана на Юнайтед, преди в крайна сметка битката да завърши при резултат 0:0.
Реваншът е белязан от феноменалното попадение на Пол Скоулс във вратата на Валдес през първата част на сблъсъка, което и класира английският тим за финала в Москва. Това довежда до очаквани промени в лагера на каталунския тим, където Франк Рийкард напуска след пет прекарани сезона на поста, а Барселона е възродена от клубната легенда Хосеп Гуардиола.
Финал на финалите
Ако се погледне през поразиите при световния финансов театър, който сега е в криза, истинските приятели на футбола трябва да са изцяло за Барса. “Барселона” е един от малкото футболни клубове по света, които в никакъв случай не са били собственост, стока за купуване и продаване, от знайни и незнайни финансови акули, притежатели на милиони или милиарди с вкус на измама и престъпления. Хора, които не чак толкова се интересуват от самата футболна игра, а от спътващите я популярност и изгоди. Парите, както мисли и самият Сеп Блатер, президентът на ФИФА, правят от футбола вече нещо съвсем друго, коренно различно от идеите на спорта. „Барса” е собственост на 160 000 акционери, които сами избират президент през всеки 4 години. Това е клуб на своите привърженици,на хора, които не са изживявали трагедията да видят своята любов, мечта и знаме в нечистите ръце на някой нов „собственик” на тяхната мечта. „Манчестър Юнайтед” е притежание на не много стабилен и малко странен богаташ от Флорида, един от фалиралите застрахователи, чията алчност и безотговорност блеснаха през сегашната финанасова криза и чието присъствие в английската футболна действителност бе прието с много протести.
Но ако се придържаме към чисто спортни категории, преимуществото на „Манчестър Юнайтед” изглежда за предпочитане. Най-напред – двете най-добри футболни гвардии се водят от много различни по опит пълководци. Докато сър Алекс Фъргюсън е вече над 35 години в големия футбол Хосеп Гуардиола е само един дебютант.
И двата клуба са готови да направят най-мечтания от зрители, специалисти и финансисти футболен финал на годината. И двата разчитат много на своите собствени футболисти, създадени в своите прочути школи. „Манчестър Юнайтед” ще има 6 свои бивши юноши, а „Барселона” – 8. И двата тима имат класни играчи. Може би мачът в Рим ще реши кой ще е притежателят на предстоящата „Златна топка” – Кристияно Роналдо, който вероятно от следващия сезон ще се пресели в тима на „Реал” – Мадрид или звездата на „Барселона” Лионел Меси. „Юнайтед” разполага с още много знаменитости, Едвин ван дер Сар ще застане за четвърти път пред вратата на финал от Шампионската лига, Тиери Анри ще се сражава със стария си враг, комуто има зъб още от времето, когато играеше в „Асенал” и т.н. Макар и да очакваме, че Бербатов ще се появи на терена едва във втората част на мача , не може да не си мечтаем и за такъв знаменит момент – наш сънародник да играе на най-големия клубен мач на континента. И, естествено, да искаме да стане шампион с „Манчестър Юнайтед”.
Без съмнение това ще бъде финал на финалите.И двата тима имат привърженици по цял свят, а елитната им игра се очаква от десетки милиони жадни за голям футбол хора.
Станислав СТРАНСКИ
Десет причини Манчестър Юнайтед да спечели Шампионската лига
Ангел Генчев, Димитър Грозданов
Манчестър Юнайтед не изглеждаше като най-вероятния претендент за Шампионската лига тази година, но въпреки всичко класата на сър Алекс Фъргюсън си каза думата и отборът му отново успя да се промъкне до финала и пак да се превърне в големия фаворит. Въпросът естествено е защо? А отговорът най-вероятно ще гласи, че въпреки великолепния сезон на каталунците, сразили наскоро вечния съперник Реал с унизителното 2:6 насред Бернабеу, британците играят по-пестелив, но и по-ефективен футбол. Нещо което особено силно си пролича в контраст при сблъсъка на испанците с Челси.
Това може би звучи тенденциозно, особено когато се сблъскват два толкова големи европейски отбора, затова нека опитаме да намерим десет причини защо Манчестър Юнайтед трябва да спечели Шампионската лига тази година. Макар и патриоти, ще се въздържим да назовем Митко Бербатов като първата сред тях.
1.Сър Алекс Фъргюсън
Ексцентричният, но практичен шотландец, когото все по-рядко можем да видим незачервен на полувремето, не храни никакви специални чувства към всичките звезди, с които разполага, колкото и да твърди обратното. Това автоматично означава, че легендарният спец ще излезе с оптималния състав и оптималната схема спрямо футболистите, които са във върхова форма на момента. И това, което ще видим на финала от страна на Манчестър Юнайтед, ще бъде наистина най, най-доброто.
2. Великолепната четворка
Съвсем не е сигурно в какъв точно формат ще излезе нападението на Юнайтед на финала. Но независимо кои измежду Тевес, Руни, Бербатов и Роналдо ще се подвизават на зеления терен, може да се каже, че да се очакват попадения е съвсем нормално. Защото всеки от тях е повече от способен да ги отбележи. С особена сила това се отнася за Уейн Руни, който прави изключително силен сезон, като често му се налагаше да се изявява на непривични за него позиции, включително ляво и дясно крило, нещо толкова нетипично за един класически централен нападател.
3. Едвин ван дер Саар
В последните мачове на червените дяволи Едвин беше критикуван за някои от намесите си, но в ключови мачове винаги се е представял на ниво и е доказвал класата си. И тъй като вероятно това е последният му голям финал, няма как да не очакваме да се раздаде. Което, много вероятно, би довело и до суха мрежа.
4. Лудият сърбин
Това, с което Манчестър по принцип не разполагаше през последните години беше особено стабилна защита. Дори във времената, когато Гари и Фил Невил бяха млади, отбраната на червените показваше доста слабости. Дяволите обаче най-сетне се „оборудваха” с футболист в защитен план, който се раздава на терена изцяло. Въпреки балканския си манталитет и понякога експлозивните си реакции на терена, Неманя Видич доказа че може да дирижира защитата на Манчестър Юнайтед. Редките си грешки пък компенсира с честите като за защитник голове след статични положения, които донесоха важна преднина на отбора в борбата на всички фронтове.
5. Кристияно Роналдо
Един от най-обичаните и мразени в последните години футболисти. Невероятен егоист с топката в крака, който може да пропилее девет от десет положения, вместо да подаде. Проблемът на противниците е, че десетото обикновено се реализира. Всъщност, въпреки че Роналдо допуска доста суетни грешки, той остава един от най-ефективните футболисти не само на червените дяволи, но и въобще.
6. Хосеп Гуардиола
Спорно е дали това е точно плюс за Манчестър Юнайтед, но за разлика от своя именит съперник, новоизлюпеният треньор на Барселона понякога изглежда така, сякаш не знае какво да прави с играчите си. Макар безспорно да разполага с много талантливи звезди, класни единици, в модерния футбол - особено на такова ниво - твърде често по-голяма роля играе тактиката. Която големият играч на Барселона от близкото минало едва ли познава толкова изтънко, колкото шотландския ветеран, врял и кипял в не една европейска битка във времето, когато Гуардиола дори още не е и мислил за кариера.
7. Старите кучета
Играчи като Скоулс, Гигс и Невил са дали, но и дължат почти целия си спортен живот на Манчестър Юнайтед, и въпреки че годинките им тежат отдавна, на финала няма как да не се раздадат до последно. И срещу Барселона, ако попаднат в състава, ще представляват неизбежната заплаха - защото това е въпрос на чест, престиж, име, и най-вече сърце.
8. Спортното щастие
Манчестър Юнайтед винаги са били отбор не само с класа, но и с късмет. Тази година спортното щастие също не изглежда да им изменя, като отборът записа редица победи с по 1:0, които в крайна сметка им донесоха титлата на родна земя. А няма нужда да напомняме и за сблъсъците с отбори като Байерн, Лион и прочие, които си изпатиха от лековерието към шанса на английския отбор.
9. Димитър Бербатов
Е, макар да не беше първата причина, едва ли сте си помислили, че ще изключим нашето момче от списъка. Изключително дразнещо е, когато феновете - у нас - на най-произволния отбор от Европата скачат като ощипани госпожици, когато Митко Бербатов не изиграе добър мач. Капитанът на националния ни отбор не е месия, нито е роден чрез непорочно зачатие. Той е футболист, един от единадесетте. Да, типично по български, усети ли че няма ден, просто спира да играе, или поне прави подобно впечатление. За сметка на това обаче е напълно способен да твори чудеса с топка в крака - нещо, което е доказвал неведнъж откакто облече червената фланелка. Водач е в листата на асистенциите, отбеляза и тринадесет гола - изобщо показва класа, колкото и да го омаловажават и у нас, и в чужбина. На феновете на червените дяволи, а и на всички българи, остава да се надяват той да има спортно щастие на финала в Рим.
10. Традицията
Когато Манчестър Юнайтед стигне до финал, той го печели. Барселона пък е по-скоро на обратния полюс, като европейските титли в Испания са най-вече дело на вечния враг Реал. Каталунците на свой ред имат три загубени финала и две спечелени титли. Така че историята е на страната на англичаните, колкото и банално да звучи това. Останалото - то зависи само от тях.
В резюме, по наше мнение, шансовете на Манчестър Юнайтед може би са малко по-добри от тези на каталунските им съперници. Разбира се, в големия футбол това не значи абсолютно нищо, а сме ставали свидетели и на далеч по-големи изненади. Финалът предстои, а утре ще се запознаем и с десетте причини, които намираме за достатъчни Барселона на свой ред да има пълното право да вдигне купата на европейските клубни шампиони.
Поместено в изключително интересния и оригинален сайт www.sivosten.com
