България 21 век - новини от Чикаго, САЩ, България и света

Със статия под горното име гръцкият ежедневник „Симера” започна дискусия в гръцкото общество по повод евентуалното провеждане на референдум относно приемането на новия спасителен пакет за гръцката държава.  По-долу превеждам текста без съществени съкращения:

Българи или свободни – това е въпросът,  който всеки един от нас трябва да си зададе.  Не е тайна, че Гърция беше единствената държава на Балканите, в която гражданите водеха един нормален,  спокоен и смеем да кажем щастлив живот.  Това обаче не се понрави на някого, а и не е тайна, че Балканите винаги са били трън в очите на така наречената Стара Европа, поради свободолюбивия дух на населението си.

1. С победата на Плевнелиев  управляващата България партия ГЕРБ взе в ръцете си още повече, едва ли не всичката, власт в страната. Това е опасно!
2. С победата на Плевнелиев  се появи вярата, че в управлението на държавата може да проникнат и „чисти”  от партийно минало и обремененост хора, от корупция и престъпно придобити капитали, високо образовани, специалисти, с европейски стаж и възпитание, които не гледат страшно пред себе си и, а са с лъчезарна усмивка и човешка топлина в очите...

Фактът, че износът на България към Америка  /256.9 мил./ е значително по-голям от вноса на американски стоки в България  /169.9 мил./ и е с положително салдо от 89.8 милиона прави силно впечатление. Как българите са съумели да бъдат по-добрите търговци от Америка?

Читателите на в. „Старт”, български вестник, който се издава в САЩ, познават историята на  инженер Илия Бежански. Човекът издигал в Лас Вегас оригиналния комплекс от казина, хотели, ресторанти и зали за рекреация „Ню Йорк, Ню Йорк”, изпълнен като едно цяло архитектурно творение, в което са вплетени силиутите на 12-те най-популярни сгради на Ню Йорк. Името на Бежански е свързано с историята на Вегас, което е във всеки случай и история на САЩ. И, разбира се, неотделимо от името на България.

Лорън Броди е издирила и събрала над 600 стари винилови плочи с български песни и хора. Според нея това е изключително богатство, което не трябва да се забравя. За нея българския фолклор е истинско злато, жизненост, сила и някаква магия. За първи път идва в България през 1969-та година. Специализира в Музикалната академия при проф.Стоян Джуджев. Завършила е Музикална академия в Ню Йорк, а работи като акордьор на пиана. Тя казва: "Намерих тези стари грамофонни плочи у колекционери, от архиви, от антикварни магазини. Музиката, която има на тези дискове, е без обработка. Искам хората да разберат какво и как се е пяло и свирило на времето."

След двадесетгодишно отсъствие се завърнах отново в Родината, за да прекарам няколко тъжни месеца с моите родители преди тяхната кончина. Срещнах се с роднините, някои от тях не бях виждала повече от 25-30 години; бяха поостарели, но се разпознахме. Повечето живеят по селата, сгушени в старите фамилни къщи, наследени от родителите, отишли след своето пенсиониране; отглеждат кокошки и прасета, ровят се в двора, копаят лехи, садят зеленчуци, правят ракия и вино. Оплакаха се от бедността, но ядохме свинско, пихме вино и аз естествено, научих всички тайни на родата. Най – прилежно пред мен бяха обсъдени нашите близки и техния начин на живот, като никой не беше отминат.

На 1 май се заговори, и ще се говори много, за току що откритото Световно изложение – „ШАНХАЙ 2010”. И понеже сме в Чикаго, и понеже сме чели „До Чикаго и назад”, и понеже добре помним какво ни пише Алеко за своето специално посещение на Чикагското Колумбово изложение през 1893 г. с участието на 55 страни, барабар с България, реших да ви припомня още нещо.

Негативното представяне на страната ни в чуждата преса през последните няколко години се превърна в повод за отприщването на “родолюбиви” страсти по родните медии и форуми. Пресен пример за тази набираща скорост тенденция е репортажа на Би Би Си за чалга явлението в България, излъчен в рубриката “Поглед отблизо” на световната медия и разпространен по нашите медии само преди няколко седмици.

През последните месеци, българската общественост се превърна в свидетел на драмата, заобикаляща личността на македонската гражданка с български паспорт Спаска Митрова. За кратко време, историята около излежалата тримесечна присъда в македонски затвор г-жа Митрова се превърна в централна за родните медии и привлече вниманието на хиляди български граждани. Благодарение на различни медийни интерпретации, мнозина от тях видяха заговор срещу българското съзнание и самоопределяне, други се почувстваха обидени от липсата на топли чувства от страна на македонските ни съседи, а трети фокусираха вниманието си на чисто човешкият аспект от историята: невъзможността на г-жа Митрова да комуникира с двегодишната си дъщеря Сузана.