България 21 век - новини от Чикаго, САЩ, България и света

На 1 май се заговори, и ще се говори много, за току що откритото Световно изложение – „ШАНХАЙ 2010”. И понеже сме в Чикаго, и понеже сме чели „До Чикаго и назад”, и понеже добре помним какво ни пише Алеко за своето специално посещение на Чикагското Колумбово изложение през 1893 г. с участието на 55 страни, барабар с България, реших да ви припомня още нещо.

Негативното представяне на страната ни в чуждата преса през последните няколко години се превърна в повод за отприщването на “родолюбиви” страсти по родните медии и форуми. Пресен пример за тази набираща скорост тенденция е репортажа на Би Би Си за чалга явлението в България, излъчен в рубриката “Поглед отблизо” на световната медия и разпространен по нашите медии само преди няколко седмици.

През последните месеци, българската общественост се превърна в свидетел на драмата, заобикаляща личността на македонската гражданка с български паспорт Спаска Митрова. За кратко време, историята около излежалата тримесечна присъда в македонски затвор г-жа Митрова се превърна в централна за родните медии и привлече вниманието на хиляди български граждани. Благодарение на различни медийни интерпретации, мнозина от тях видяха заговор срещу българското съзнание и самоопределяне, други се почувстваха обидени от липсата на топли чувства от страна на македонските ни съседи, а трети фокусираха вниманието си на чисто човешкият аспект от историята: невъзможността на г-жа Митрова да комуникира с двегодишната си дъщеря Сузана.

Има ли живот за нас в България? За нас, които я напуснахме отскоро и преди години? По-точно – има ли работа за нас в България, защото живот ще има. Може и по-хубав да е от тоя, който го живеем сега из чужбина...

Преди някой и друг месец, един англичанин ме попита :
Какво Вие, българите, сте дали на Света?
Подразнена от въпроса, аз се хванах да защитавам Родината си. Но уви не стигнах много далеч. Оказа се, че хич не знам толкоз много.
Това ме амбицира. Разрових се из нета и книжките. Събрах не едно или две значими постижения. Всичките до едно - дело на българи. Ден след ден ще публикувам българските постижения и открития.
Кръстих поредицата - Какво сме дали на Света?

България след 500 години в Османската империя, 45 години социализъм и 20 години посткомунистическа анархия

 20 години след падането на режима на Тодор Живков България трепетно търси нова личност, която да я спаси. Предпочитат да бъде от силовите структури, със здрава ръка и силен началнически нагон. Оказва се, че българите не могат сами да се управляват по демократичните принципи, които те уж възприеха след падането на социализма и придружаващата го милиционерско-идеологическа диктатура. Като че всяко ново правителство и крепещите го служби и управления, дошли с помпозни обещания и закани да строшат главите на бандитите и корумпираните си предшественици, бързо-бързо се сливаха прекрасно със съществуващата продажна действителност и насилие и почваха да  я ползват в свой интерес.

Най-много съжалявам, че работих толкова... Странно, нали?

Професор Джераси, как ви кара да се чувствате фактът, че вече сте над 80?
- Ужасно. Кара ме да се чувствам наистина зле и, честно казано, не ми се говори за това. Аз съм невероятно суетен мъж, а годините не са най-доброто нещо за самочувствието. Хората на моите години са направо древни, праисторически, а аз не се чувствам древен. Затова винаги избягвам темата за годините. Не искам да повярвам в тях.. Дълбоко в себе си аз отричам тези цифри. Мразя ги.

На колко години се чувствате в момента?
- Зависи в кой план говорим. Като драматург се чувствам на 32. Като новелист - на 38. Като химик - на 70. Всичко зависи от това докъде мислиш, че си стигнал в дадена професия. Сега се вживявам в ролята си на драматург донякъде, защото тя ме кара да се чувствам най-млад. Напоследък аз въобще не се изживявам като химик. Само си представи колко депресиращо звучи химик на 70 години!