МИСЛИМ, ЧЕ СМЕ НАПРАВИЛИ МНОГО, НО ТО Е МАЛКО ЗА ТОВА, КОЕТО МОЖЕМ...
Петата среща 
Събираме се вече за пети път. Дори само това да е – много е. И всеки, който познава и живее сред традиционните особености на нашата общност – да подлага всичко направено от едни под язвителния водопад на бележки и подозрения от страна на други, би трябвало да размисли трезво за ролята на Световните срещи на българските медии, които Българската Телеграфна Агенция създаде преди пет години.
Да не повярваш!Искам да ви представя терзанията в тази насока на една общност, за която никой не би си и помислил, че там може да има точно такива терзания. Защото Чикаго, където твърдим, че има вече и голямо Българско Чикаго, е много повече полски и еврейски център и ние сме все още на много обиколки след тях.
Та нашите чикагски евреи, които всичко имат много повече от нас – и банки и храмове и културни центрове и по 3 – 4 деца във всяко едно семейство повече от нашите, неотдавна стартираха чрез своите медии една буквално нова и революционна стратегия в отношенията между Израел и еврейските диаспори по света. Какво ли повече може да се иска от христоматийното единение между евреите помежду им, което всеки знае, че е от векове?
Оказва се, че в съвременния свят, където дори световна криза не можа да бъде помирисана и премахната навреме от уж страшно изучените и обиграни в Харвард и на Уолстрийт спецове, заплахите дори за еврейската диаспора като идентичност са съвсем сериозни. Какво остава за нашата...
И ето че правителството на Израел и представители на диаспорите от цял свят, както и такива всесилни организации като Световният еврейски конгрес, Обединението на еврейските общини и Американският еврейски комитет вече работят по тревожните индикации за... криза на еврейската идентичност по света! Особено сред американските евреи!
Тутакси еврейските медии по света застават на своя боен пост. С всички сили сега те атакуват съзнанието на своите читатели, че е абсолютно необходимо да се създават по цял свят нови еврейски културно-просветни центрове, защото те - еврейските диаспори, „...от години вече са попаднали в процес на асимилация, губят връзка със своето еврейско минало, а с това и силата си да възпитават и се грижат за евреите по света!” Край на цитата.
Стига сме играли само на една врата!
За българската емигрантска действителност само „културните съботи” , които евреите посещават са си цял университет, но изглежда и това е малко. Сега изводите на еврейските капацитети и „насоките за действие” са следните: 1. Да се изгради по нов начин духовната и материална връзка между Израел и еврейските диаспори по света. 2. Отношенията между тези два субекта да станат двустранни- досега играта се е водила само пред едната врата – евреите от САЩ, Европа, от цял свят, дават пари на Израел и нищо не получават в замяна. Сега израелският капитал ще инвестира в диаспората.
С това Израел ще подпомогне да се удържи еврейската идентичност, духовност, образование, култура у всички кръвни братя и сестри на планетата. След време те няма да стават някакви си Джон или Смит, а ще продължат традициите за единство и взаимопомощ при евреите. С което те са толкова силни, колкото добре знаем, навсякъде по света.
Това са безпрецедентни изменения. Но примерът дали ще размърда нашия роден капитал, където грижата за бъдеще на нацията не е основен приоритет? На практика случаят е изключително силно развито късогледство. Не се вижда, че силните диаспори по света са като автостради за движението на българските капитали по света. Казват, че в България покрай беднотията имало и хора с много пари, но те предпочитали да ги „въртят” по други начини.
След горната Еврейска рапсодия може би по-ясно ще разберем защо генералният директор Максим Минчев и неговият екип от БТА са избрали профила на Петата световна среща на българските медии като пътечка за проникване в зелените джунгли на капитала – на туристическия форум в Бургас и на Бизнес-форума на високите технологии във Варна. Може би във времето от 16 май, когато нашата журналистическа среща се открива в София, до 21 май, ще срещнем и някой предвидлив финансов лъв или лъвица, които да мислят за инвестиции в просветата, културата и духовната цялост у българските диаспори по еврейски?
Много богати евреи живеят в Америка, както знаете. Въпреки това Световният еврейски конгрес, Обединените еврейски общини и Американският еврейски комитет намират, че страната Израел трябва да има пръст в живота и развитието на сънародниците си по света. И едва ли някой ще отрече, че евреите ги разбират тези работи.
Време е България и българският капитал също да поиграят и в полето на българските диаспори по чужбина... Или ще изчакаме да мине и следващата световна криза?
Традициите са хубаво нещо
За втори път през последните пет години, световните български медии се срещат с колегите си в родината - България. Началото беше в София. В НДК се сложи началото. Пристигнаха 70 журналисти от 55 български медии в 24 страни по света. После домакини бяхме в Чикаго и посрещнахме представители на 30 медии от 14 държави и много колеги от българските издания. Средно по 30 български медии от цял свят изпращаха свои представители на следващите форуми в Рим и Мадрид. Толкова се очакват да пристигнат и на Петата юбилейна среща в София, Бургас и Варна. Очаква се добро развитие на здравата вече традиция, създадена от БТА.
Основната тема е формулирана около реалното виртуално и информационно пространство: туризъм, високите технологии и медиите, както и българските аргументи срещу кризата. Както научаваме туризмът / 2008 – 4.7 милиона туристи, от които 2 милиона румънци и гърци/ и високите технологии били сред най-печелившите браншове в България и в бъдеще се очаквало още повече от тях. Затова и ще се ходи в Бургас и Варна. Ще се говори и за цифровизацията на телевизията, за борбата на Белоградчик уникалните скали край града да бъдат признати в провеждащия се световен конкурс за едно от новите „Чудеса на света”.
„СТАРТ Чикаго” – винаги на СТАРТ!Нашите чикагски печатни издания „Старт” и „България 21 век”, както и нашето електронно издание „България 21 век”, са участници във всичките български световни форуми, организирани от БТА, досега. Историята на изданията датира от 2002 година. А историята на чикагската журналистика на екипа ни е свързана със създаването на първия професионален вестник от новата генерация - 24 май 2001 година. Истинските пионери, обаче, са били онези наши предтечи, които в 1903 година събират пари, купуват печатарска машина и отпечатват първия вестник на български език в Америка. Преди 105 години. Даже по-рано от прочутия и много силен емигрантски всекидневник, издаван в Ню Йорк, „Новое Русское Слово”, който прави вече 99 години и има издадени до средата на април т.г. 34 172 броя. От който научаваме, че на Десетия всемирен конгрес на руската преса, нещо подобно на нашите срещи, са коментирани и са взети решения за „значителна финансова и организационна поддръжка, включително и гранти от федералния бюджет при отпечатването и транспорта на изданията.” Разбира се мащабите са различни – на този конгрес са присъствували 1000 задгранични представители на руските медии по света в 65 страни. Сред тях и няколко издатели – „чистокръвни” американци или италианци като Емилио Сапонара, който от 25 години издава в Италия първия вестник на руски ”Наша Газета”
Е, такова чудо-чужденец-издател при нас в САЩ няма, добре е поне в Европа да се появи някой...
За паралелно развитие на медиите в „родната страна” и по новите светове, където живеят имигрантите, работят в почти всички етнически медии в Чикаго, които „говорят” на около 120 езика! Преди време се върнаха колеги от Сърбия, които разказаха за една уникална изложба на 100 печатни експоната от сръбски вестници, издавани в 18 страни. На форума на сръбската етническа преса в Белград видяли и специално издание от...1791 година! Присъствували 120 журналисти от петте континента и 90 колеги от самата Сърбия.
Журналистика в сянката на кризата
Ние си мислим, че сме направили много, но то е малко за това, което можем. Нам трябва повече доброжелателност и колегиална поддръжка от Родината – Майка. Но още повече ни е необходимо да лягаме и ставаме с мисълта, че така, както я караме много далеч няма да стигнем. Сред опасното икономическо торнадо, което се завъртя и се юрна от земята дето сега живеем и пишем нашите български вестници, та засмука и целия свят, ще трябва бързо да се осъзнаем. Веднага да се вкопчим в нови спасителни идеи. Времената са лоши. Спря да се издава легендарният стогодишен бостънски вестник „Кришчън Сайънс Монитор”, където 7 пъти печелят наградата „Пулицър”. „Чикаго Трибюн” без милост реже сраници и сътрудници с големия хирургически нож. „Ню Йорк Таймс” и „Лос Анджелис Таймс” с куче търсят нови рекламодатели, продават, съкращават, обединяват офиси и редакции... Хиляди наши колеги журналисти са в нерегламентирано работно време, в неопределен по време отпуск или направо си търсят друга работа. Общата задълженост на американските семейства, които най-после разбраха, че кредитните карти не са най-добрите им приятели, е стигнала 13.8 трилиона долара. Само за 2008 година американците вкупом са обеднели с $11 трилиона.
Животът и деянията на сегашните чикагски български 5 вестника, 4 електронни издания, 2 радиопрограми, 1 телевизионно студио са като огледало на нескритите гримаси на реалната действителност. Вярваме, че Америка - първа влязла в кризисния период и първа ще го изгази, водена от програмата на своя изключително одарен президент, но ще доживеем ли като медии това време? Преди две години „Старт” Чикаго се пъчеше със 17 реклами на риал-естейти и брокери, опериращи из „златните находища” на недвижимите имоти. Сега от тях останаха само 2 /двама/ рекламодатели. А ние продължаваме да живеем сред философското тресавище ”всеки да мисли за себе си” отколкото като членове на една задруга, които могат заедно да измайсторят цървулите или буквите по-здрави и по-хубави? Чувам, че и по други места е така. Даже и в България.
Не бихме ли могли да поговорим и по този въпрос на нашите срещи по Софията и Черноморието?
Климент Величков
