Има такава поговорка: „Ние откриваме колко ценна е водата, чак когато кладенецът е празен".
Тъжна гледка са пресъхналите кладенци. Още по-тъжна гледка е жаден човек до кладенци, пълни с отпадъци.
Сещам се една случка. Преди време, по време на снимки на документален филм, двама японци - мъж и жена, решиха да изчистят реката в малкото балканско градче, където се бяха преселили. (Нека кажа, че за местните жители реката отдавна се беше превърнала в бунище и никакви екологически сантименти не можеха да ги трогнат).