Володя е вече в столицата на Аляска, в Джуно!
Но, не, това уважаеми читатели, не е финалът на уникалния колоездачен пробег на Владимир Сорокин от Вашингтон до Анкоридж - най-големия град, но не и столицата на Аляска. По различни причини за да се стигне от столицата на Аляска до самата Аляска трябва да се пътува през... Канада.
Владимир Сорокин сега се намира на границата на щата Вашингтон с Канада.
Разказва ми за някои свои преживявания из пътя от Сан Франциско до Сиатъл.
- Първо искам още веднъж да благодаря на Григор, българския
пилот от Лас Вегас. Не знам този човека какво направи с моето колело, но откакто
проведе техническа инспекция и поддръжка на велосипеда ми, по-точно на гумите
му – забравик какво е това да пукаш гума... През всичките тези 3 500 км от Лас
Вегас до Канада. Само за сведение ще кажа, че от столицата Вашингтон до Невада
спуках около 30 гуми, което забавяше значително
моето придвижване. Като че Грирор има някакви контакти със „Зона 51”... Иначе не мога да си обясня това негово
свръхестествено влияние върху велосипедните гуми!
Друго - през цялото трасе от Сан Франциско до Сиатъл дълбоко съжалявах, че не съм взел водолазния костюм със себе си. Пътувал съм много по широкия свят. Това е моята втора голяма обиколка, но такъв дъжд не ме е валял никога и никъде.
Всичко това, обаче, е минало, а и дъждът, както виждам, си отиде. Или по-точно се трансформира в сняг. Привиждат ми се вече в далечината побелелите планини на Аляска... Дъхат на Севера се чувства.
Впечатли ме много и фантастичният път по ръба на океана. Обикновено се движиш на 100 – 200 метра над самия океан, сред планината, и именно тук и само тук, гледайки безбрежието на водната шир, аз се чувствах како прашинка сред природата. Препоръчвам на всеки, които има възможност, да намери време и пропътува поне част от „Магистрала 1” - най-живописният път в Северното полукълбо. Грандиозни са и хилядолетните секвои, известни като „Червените дървета”
Интервюто с Володя направихме докато той бе на палубата на една яхта, гостоприемно посрещнат от свой съименик и сънародник, живеещ в Джуно. Малка и много приятна, заслужена почивка, след навъртяните през дъжда 10 000 километра. Пошегува се, че има намерение да се снабди с вериги за гумите на колелото си, защото зимата като че не бърза да си отива, оща по-малко от Аляска...До Анкоридж му остават още много километри. Планирал е да бъде там на 9 май – в Деня на победата да влезе с победа в далечния северен град! На 24 април ще направи поредното си интервю с Николай Атанасов от „Нощен хоризонт” на Българското радио, в което ще честити великденските празници и на всички читатели на в. „Старт”. Също и на българската и руската общности в Америка. А в Аляска с все по-голямо нетърпение го очакват и малцината, но с голям дух наши сънародници, подготвящи подобаващо посрещане на околосветския пътешественик. Като стигне там ще публикуваме и интересни снимки – и от Аляска и от целия албум на пътешествието, който порастна и натежа много...
Вас Бор,
интервю на нашият кореспондент от Финикс
