Според мен идеята е много добра - не се слагат всички деца под един знаменател, а тези, които са по-напред от своите връстници имат възможност да общуват с други като тях...
Системата във всяко училище е различна, но най-вече се практикува събирането на по-напредналите деца в определени часове. През останалото време те учат със своите връстници.
Много голям процент от българчетата в Америка попадат в такива програми. Познавайки няколко такива надарени деца, реших да ги попитам какво точно правят в тези часове. Не знам защо си представях, че решават някакви много сложни задачи и едва ли не откриват нови теореми и аксиоми...
Нищо подобно! Обясниха ми, че в тези часове те работят върху различни проекти. Например, в последния проект, който са имали, е трябвало да се направи сравнение между това как протича един ден на едно дете от Илинойс и едно дете от Уганда, Африка. Освен за живота в Африка са научили много неща за религиите, климата и т.н.
В друг проект са имали задача с определен бюджет да планират пътешествие до Флорида. Споделиха, че не е било много лесно, защото тъкмо когато си планирал всичко, в последния момент ти се счупва например... пералнята и трябва да преизчислиш всичко отново.
Обикновено хората търсят варианти как да направят нещо по възможно най-лесния начин. Тези ученици обаче е трябвало да намерят начин да извършат дадено действие по възможно най-трудния начин.
С такива неща се занимават в часовете си, не измислят нови теореми, а развиват въображението си, учат се да мислят...
На 7 април в Арлингтон Хайтс се проведе форум за надарени деца. Бяха поканени различни преуспели личности – като известна музикантка, преподаватели в университети, сенатор, собственици на големи компании и естествено специалисти, занимаващи се с такива напреднали деца.
Интересното беше, че бяха избрани няколко от надарените деца, които да представят всеки един от тези гости (като всяко от тях предварително беше направило интервю, за да подготви презентацията си). Едно то тези избрани деца беше българчето Александър. На него му се падна задачата да се запознае и представи главния изпълнителен директор (CEO) на една голяма компания, занимаваща се с уеб дизайн.
Мисля, че ще е интересно на читателите на вестника да публикуваме част от интервюто, което това 11 годишно дете успя да вземе от мениджъра на тази компания:
Александър и мениджерът:
- Когато бяхте на моите години, бяхте ли надарено дете?
- Не, но бързо научих, че за да стана най-добрият ученик трябва много да се трудя и това ми помогна винаги да получавам отлични оценки от началния курс до завършването на гимназията.
- Какво е да си главен мениджър на компания? Трудно ли е? Как протича един ваш ден?
- Вълнуващо е, всеки ден е различен. Нужен е професионализъм и добра организация, за да съм сигурен, че моите служители се справят добре с поставените им задачи и клиентите са доволни от нашите продукти. Обикновено денят ми започва с разглеждането на различни проекти с началниците на различните отдели, дискусии за различни бизнес стратегии, подписване на договори с клиенти... Както вече ти споменах, всеки ден е различен, много интензивен и по своему интересен.
- Какво бихте посъветвали надарените деца, за да могат още по-добре да развиват своите таланти?
- Ще ги посъветвам да не спират да се развиват. Винаги да се опитват да научават малко повече от това, което им се преподава в училище – независимо дали става въпрос за математика или физика, история или историческа личност...
- Има ли нещо, което бихте искали да добавя за финал?
- Да, може да кажеш, че вярвам, че когато много силно искаш нещо и работиш упорито върху определена цел, ако вложиш цялото си сърце, то непременно ще осъществиш мечтата си.
Въз основа на това интервю и малко допълнителна информация за компанията, Александър изпълни задачата, която му беше поставена.
Презентацията на нашето българче мина много добре и беше последвана от бурни аплодисменти. Чухме и други презентации, научихме и интересни неща за надарените деца и програмата. Всички тези преуспели личности разказаха какво им е помогнало да станат това, което са днес... Беше много интересно.
Фактът, че голяма част от българските деца участват в такива програми може само да ни радва и да ни кара да се гордеем. Знаем, че всяко дете е надарено и тази дарба се изразява по различен начин. Разкажете ни и вие за дарбата на вашите (наши) деца и ще се радваме да поместим историята на страниците на нашия (вашия) вестник „Старт“: Адресът на е-пощата e защитен от спам ботове. Нужен ви е javascript, за да го видите.
