Д-р Никола ЧАРАКЧИЕВ
2011-та година. Светът се приближава, къде повече, къде по-малко, към идеите за свободно движение на хора, идеи и технологии. Изминали са две десетилетия от създаването на Глобална България, която се простира вече на всички континенти. Българинът, също, някъде по-лесно, другаде по-сложно, може да пътува и дори да решава къде да живее и къде да работи.
Мнозина избраха за втори старт в своя живот и дейност
Америка. Мнозина посяха семената на българския дух, на старата ни култура и
забележителните таланти, с които е дарен българският народ, в „Новия свят”
- името отговаря точно на същността на
нещата.
Достатъчно за да се появи още през 2001 година голям и авторитетен вестник, след него още един, два, четири, шест... Заедно с електронните издания чикагската публицистика стана видимо явление навсякъде, където се говори и пише на родния ни език. Затова и домакинството на още втората среща на българските медии по света, едно явление от световен мащаб, след София, през 2006-та година бе поверено на чикагските ни медии. Днес, пет години след това, въпреки все още битуващата криза, в Чикаго се издават пет български вестника и се поддържат толкова, дори повече, електронни издания.
В началото на хилядолетието се появи и Българо-Американската Асоциация. С нея и по-съвременния поглед и инициатива за координиране енергията и усилията на една общност в мултинационална среда като американската – един конгломерат в Чикаго, съставен от 150 и повече националности. Появиха се продукти на обществената активност като Фестивала „Български дни в Чикаго” с двете – пролетна и есенна сесии, подобри се информационната среда и като че бе дадена зелена светлина за последователи в тази твърде деликатна страна на човешкото общество, каквато е единението на хората, чувството на съпричастност към живота и развитието на своите събратя по род и народност.Появиха се нови обществени организации като Българо-Американски център за културно наследство, Български музей в Чикаго, Ансамбъл „Хоро”, клубовете за народни танци „Верея”, школата за изобразително изкуство „Владимир Димитров – Майстора”, професионални организации и сдружения като „Български художници зад граница” и „Съюз на българските писатели в Чикаго и по света”, има вече 6 или 7 футболни клуба...
Заедно със старите и неоценими по принос огнища за духовност и култура за българите – българските църкви в Чикаго и вече седемте български училища (подготвя се и осмото в Непървил), Българското Чикаго е вече наистина значимо и важно средище на българите в света. Това никога не бива да забравяме. По нашите дела, по нашите маниери на взаимоотношения, по нашите достижения и пропуски ще се ориентират и приспособяват към не лекия съвременен живот и у другите български общности по света. Защото не труден, а особено труден, е нашият живот - на нови хора дошли по нови места.
Днес в „нашето” Чикаго съществуват над 20 организации с
идеална цел и като че няма седмица без някакво събитие в общността ни – срещи и
културни прояви с наши или гостуващи от България участници, чествания, и какво ли не още... Съвсем естествено е да
се запитаме какъв е обемът и качеството на българския културен живот в Чикаго,
включително за това дали имаме вече и ние някакъв дял на „културния пазар” в Чикаго.
Като символ бе и мястото, където се състоя срещата. Това беше така нареченият „Малък български дом” на улица Лорънс, в центъра на най-гъсто населената с българи част на Чикаго– Шилер Парк. Наистина не много голяма зала, в която все пак може да се изиграят две и двеста български хора, да се пусне някой филм и да се съберат писатели или четящи хора около някоя културна тема или да чуят за някоя нова книга. Според Кина Бъговска, която бе, и е, сред най-активните радетели за сравнимо с възможностите ни българско средище на културата в Чикаго, това „малко”, но реализирано вече достижение, е обещаващото начало...
Срещата бе кръстена „Кръгла маса” положително не заради формата, която си представяме при тази дума, защото дойдоха толкова хора, че радиусът на подобна побираща ги маса би опрял направо в централната осева линия на „Лорънс” – една от най-натоварените по трафика си улица в Чикаго.Да, кръглостта на масата, около която трябваше да се дискутира, наистина бе символична, но дискусията, в която взеха участие мнозина от поканените представители на 5-те българки църкви и 5-те българки вестника, на 5-те обществени организации и 7-те български училища в Чикаго и прочие се оказа много реалистична.
Срещата имаше за цел размяна на информация, планове и намерения, идеи и възможности, за да се определят бъдещите приоритети на една много по-оптимална дейност с обединени сили. Нямаше като цел и задача вземането на решения.Предстои разглеждане на споделените бележки по досегашното развитие на културната среда при българите в Чикаго, подбор на реалистичните предложения за осъществяване в бъдеще и определяне на първите стъпки към така необходимото и желано единение на знание, силите и ресурсите на всички присъствуващи лица и организации за достижение на ясни и конкретни цели.
Спорът бе до късно, но тръгнахме си бодри
Може не всички да сме съгласни с думи като „пазари и пазарища”, въобще всякакви понятия като „Капалъ Чарши” или Борсата в Чикаго, но времето си е време. И когато един художник от друг град се обади да праща ли или да не праща картини за готвещата се в Даун Таун обща изложба на български художници, живеещи и рисуващи в САЩ и посветена на 24 май, първото, което попита бе „ще се организира ли откупка на картините”...
Така че идеалистите трябва да извадим щраусовите си глави, заровени в пясъка, и да поогледаме реалния свят.
Да, наша задача – на художници и публицисти, на певци и танцьори, на лектори и пастори е да се грижим за българския дух, за талантите и бъдещето на народа ни, но и хората на духа хранят също тленното си тяло, плащат данъци и поправки на возила и къщи, деца гледат...
И толкова по-стреснат остава човек, когато се озове на такова място, където са събрани хора като българо-чикагските служители на културата, които по време на своята „Кръгла маса 2011” не казаха и думица за своите си нужди, а през цялото време си говориха за изкуство и култура, и като как тя да стигне по-лесно до сънародниците им от славната, задружна или не, българска диаспора. Даже се поскараха за това кой е по-добрият път в тази насока... Прави им чест. На тях самите, а дори и заедно с емоциите им...
Сбирката беше в новия „Малък български дом”, току що обработен за употреба с лични труд и средства на централните нападатели в тази акция, каквито се оказаха членовете на „Българо-Американския център за културно наследство”. С това те поведоха с 1:0 срещу страшния си противник - безпаричие и криза по всички инстанции из държавите по света. Правят комбинации да вкарат и втори гол – „Голям български дом на културата в Чикаго”. Някои не вярваме, както не вярвахме и че ще го издокарат този, Малкия.
Беше събота, 2 април, мениджър на събитието бе художничката Кина Бъговска, модератор - д-р Никола Чаракчиев. Участници – чикагски организации и лица, имащи отношение към културния живот сред българите в Чикаго.
От
доста реални до абсолютно екстремни бяха предложенията за отглеждането на
по-жизнерадостен и успешен български дух и култура в Чикаго. От конкретна сграда на стара и напусната
библиотека, която може да се придобие и издокара за Дом на културата,
сравнително евтино, до гръмогласен парад на българите в Даун Таун със страшни
кукерски маски и звънци и клопотари на шията, което се оказа, че ще струва
повече от една къща на главна улица. Малко повече оптимизъм прибави Динко
Динев, със секретната информация, че новият кмет Рам Еманюел е с лек уклон на
симпатия към българската общност, а знае се, че приятелството с всеки кмет има
значение. Стига да знаем какво искаме и да можем поне половината от него сами
да си го направим...
Някои уточняваха как всичките тези събрани тук хора могат да бъдат с по-добри контакти помежду си, други предложиха революционни промени при писането на вестници, трети уточняваха кога и как ще направим следващата „Кръгла маса”, какво ще отчитаме на нея и какво ще обсъждаме... Коментира се създаването на технологичен проект „Български дом в Чикаго”, това от какви културни събития се нуждае Българското Чикаго, кои от тях можем да ги организираме ние, събралите се на априлската ни маса през 2011-та година...
Дискусията по някои от тези въпроси ще продължи по време на Фестивала „Български дни в Чикаго – пролет 2011”, организиран за 14 пореден път от Българо-Американската Асоциация и чийто финален акорд е на 1 май, неделя, на познатото място – Pavilion Apt, 5441 N. East River Rd, Chicago IL 60656
СтартМедия
Снимки: Пламен Пенчев и “Еврочикаго”
Поканените за участие на „Кръгла маса 2011”, Чикаго
Българска православна църква „Света София”
Българска православна църква „Свети Иван Рилски – Чудотворец”
Българска Евангелска Божия Църква „Нов Живот”
Българска Евангелска църква „Слово, Вяра и Живот”
Българска Баптистка Църква „Ново начало”
Българо-Американска Асоциация
Българо-Американският център за културно наследство
Ансамбъл “Хоро”
Български музей в Чикаго
Школа по изобразително изкуство ''Владимир Димитров - Майстора''
Български художници зад граница
Съюз на българските писатели в САЩ и по света
Фолклорен танцов състав „Верея”
Българско училища към БПЦ „Света София”
Българско неделно училища към БПЦ „Свети Иван Рилски – Чудотворец”
Български учебен център „Знание”
Българско училище и културен център “Джон Атанасов”
Българско училище „Нов живот”
Българско училище „Малко българско училище в Чикаго”
Българско училище „Слънчогледи”
Вестник „България”
Вестник „Старт”
Вестник „Балканско ехо”
Вестник „България сега”
Вестник „BG-Voice”
Интернет медии „EuroChicago.com”, BG-Chicago.com, Zdravei.us
Радио BG7
/По-старите институции са поставени по-напред/
