Експозицията на Кина събра на откриването както мнозина сънародници, така и ценители от постоянната аудитория на АRC Галерия, американски художници и почитатели на изкуството. Те бяха впечатлени от тайнствените за тях „фигурини” - пресъздадени от художничката почти в човешки ръст, но вдъхновени от малки глинени фигурки, правени преди около пет хиляди години от още по-тайнствени предтечи на нашето съвременно изкуство, уникални в своята креативност.
Открити при археологически разкопки по българското и
румънско поречие на река Дунав, тези малки глинени изваяния /”Земя”/, изпечени в древни пещи /”Огън”/,
бяха възкръснали сякаш в чикагското ателие на българската художничка, във вид
на внушителни пана от прозрачно фолио, с величината на човешки ръст, спускащи
се от тавана на залата.
Преди това, обаче, през август, чикагската галерия ще представи творбите на гостуващите в Чикаго френски колеги. Така американските и европейски творци ще работят цял месец заедно гостувайки си едни на други. Галерията постоянно прави подобен културен обмен с други страни по света, Япония, Шотландия, Германия, Канада или в различни американски градове – Вашингтон, Ню Йорк и др. През този май, на известния Арт Фест на интернационалното изкуство в Ню Йорк, чикагските художници от ARC галерия ще имат свое пространство, където ще изложат свои картини, заедно с участие в лекции и семинари.
„Земя и Огън” на Кина Бъговска е триумф на съвременната
мултинационална култура. 
Тук виждаме елементи, несравними по своята същност, но умело съчетани и така създали великолепно произведение на изукството. Отразило в себе си древното зрънце гениалност на творци, които не са и подозирали що е компютър и дизайн, галерии, конкуренция и реклама, но направили оригинална майстория, от които ние, днешните технически представители се опияняваме като от жива изворна вода. Бъговска ги бе видяла в археологически музей, при едно свое пътуване до България и после в един каталог за Изгубения свят на стара Европа, на David Anthony в Ню Йорк - 2010. Била е впечатлена от тяхното съвършенство и съвременно въздействие. Идеята да възроди същността им по съвременен начин завладява главата й. Използва отново транспарентен материал, прозрачно фолио, както в предишните си изложби и рисунка с цветни тушове, съчетавайки умело български артистични корени с европейската школа, усвоена в художествената академия на Лодз, Полша и американската артистична среда през последното десетилетие.
- Бяха голямо предизвикателство, тези древни, керамични фигурки, големи колкото човешка длан, но декорирани с бели графични линии, подчертавайки определени части на тялото. Това ми помогна да продължа моята тема за пространствено въздействие на светлини и сенки, чрез прозрачното фолио и отражението на графичните линии на белия фон – казва художничката. – Избрах техника с туш – от една страна заради неговата прозрачност, а още повече и заради свободата, която ти дава четката, рисувайки свободно линиите на женските форми, с геометрична декорация по тях. Рисувах и се питах: не са ли фигурките едно послание на древните творци към нас? Какво искат да ни кажат ? Какво е изкуството, което се създава 50 века преди Христа? Пазарът ли диктува неговата егзистенция или нещо друго? Какъв е критерият? Не е ли онова духовно начало – Божествена еманация, подтиквайки те да създаваш, да твориш без оглед на икономически статут или социална принадлежност, онзи импулс, който слива в едно човешкото начало с космическия порядък и хармония, подвластни само на вечността?
Затова пренесено през вековете древното изкуство продължава
да ни убеждава за неоценимите достойнства на духовните върхове на човечеството,
които съпътстват неговия технологичен прогрес. Подсещат ни как цивилизациите се развиват, благодарение на духовните
заложби у човека. Фигурките на жени, изработвани в много по различни условия на
живот от днешните, не доказват ли, че не матариалният прогрес, а духовният
живот, любовта, жената като символ на продължението на рода, на безсмъртието на
човешкшия род, както и социалната връзка между хората, са били истинските
крепители на обществото?
Сред тези безмълвни и неподвижни гостенки от далечни векове, обаче, се движеха и съвсем реалните и гъвкави фигури на две наши млади съвременнички. Бяха „облечени” с разноцветни фигури и линии, както картините по стените, по законите на съвременното изкуство „Боди Пейнтинг”. Тяхното присъствие провокираше и подсилваше ефекта от изложбата. Като, че подсказваха още повече приемствеността от миналото. Като, че създаваха активна връзка между картините и публиката. Бяха като две части от една постановка – Минало и Настояще, събрани в АRC Gallery – Чикаго.
Сред посетителите на изложбата видяхме различни представители на голямата българска диаспора в Чикаго – художници, музиканти, студенти, бизнесмени, хора, които с интерес четяха предисторията и съдържанието на изложбата. Гостите-американци се интересуваха не по малко от историята на изложбата и на самата България, бяха впечатлени от толкова старата цивилизация по нашите земи.„Земя и Огън” даде много добър старт на културните събития, с които, въпреки лошия икономически фон на съвремието ни, ще обогати и провокира артистичния живот в Чикаго и през настоящата 2011, да се надяваме и занапред, защото има нещо повече от материалното ни съществуване, за което „говорят” и мълчаливите „фигурини” от 5000 г. преди Христа.
За повече информация: www.bagovska.com, www.arcgallery.org
Kлимент Величков
Снимки: Георги Узунов
