Пети юли е денят, в който мнозина ще се разходим в кожата на избирател. Също така и мнозина няма да си сменят кожата. По Конституция това е почетна разходка до урните и обратно. По душевност всеки го чувства различно. Преди години очакването бе голямо, а раздялата с него – болезнена. Късно е да го кажем и малко тъжно. Живяхме и гласувахме доста безразборно. Висоцки го е казал много силно за Русия преди тамошни избори: „Зад нас – безбожните крадци, пред нас – гладната им смяна”. При нас едни търпят, други се приспособиха, трети, „преситени от разнолика демокрация, задавени даже”, кривнахме за кратко в Америка...
Пред новите избори в Родината, най-бедната страна в Европейския съюз, ви представяме един букет от образи и думи, за размисъл у тези, които гласуват и за четене от другите, които пак ще си останат в къщи.
Четете в раздела „България”:
Яне Янев ще спира „доганизацията на България”
Касим Дал: Кризата трябва да обедини политическите сили
Изборните трансфери на политическите играчи
Ако ГЕРБ няма мнозинство – все едно не печелим изборите
Българите в чужбина ще гласуват в 250 избирателни секции, открити в 62 държави. Принципно изборни секции има при всички дипломатически и консулски представители на страната зад граница. Там, където няма е трябвало да се съберат поне по 100 заявления от български граждани, които желаят да упражнят своя вот за да бъде разкрита съответната секция.
Може да предполагаме, че примерно в Австралия, където е открита секция в консулството Канбера и не е открита в Мелбърн, където има много повече българи, не са били събрани тези 100 необходими заявления. В Аржентина мнозина българи ще гласуват в Розарио. Във Великобритания, която е малка страна по територия и има „задължителна” секция в посолството в Лондон има още 5 изборни секции /4 са в Лондон/. В Испания има 16 изборни секции – всяка в различен град В Гърция има 3 секции – в Атина 2 и 1 в Солун. В Кипър са 6. В Германия – 10, Франция 6. В Сърбия са 3 – Белград, Босилеград и Димитровград. В Македония – Скопие и Битола.
123 са избирателните секции, в които ще гласуват множеството изселници от страната ни от време на акцията за смяна на турските имена с български при Тодор Живков. Всички те са запазили и българското си гражданство.
В Истанбул са отворени 36 секции, Анкара – 2, в Бурса 26, Измир 22, Чорлу 15, Люлебургас, град на двадесетина километра от българската граница – 3 секции. Независимо от това мнозина гласоподаватели ще дойдат да гласуват в Кърджали, Смолян Търговище, Шумен и пр.
В САЩ има 15 изборни бюра: Чикаго, Вашингтон, Ню Йорк, Лос Анджелис, Сан Франциско, Сиатъл, Атланта, Форт Лодердайл, Атлантик Сити, Бостън, Брумъл, Нантъкет, Ървайн, Комърс, Сеинт Пол.
Това е доста по-малко от предишните парламентарни избори, когато се гласува в 50 секции и своя вот дават около 5 000 души /средно по 100 човека в секция/. Тогава българските общности са удостоени с посещенията на много повече от сега политически фигури, които представят своите избори платформи. Вероятно, обаче, получените гласове в резултат на презокеанските пътешествия са се оказали сред най-скъпите и това е пресекло ентусиазма, особено по време на криза.
Българското консулство в Чикаго има грижата за три секции – в Чикаго /Илинойс/, Сейнт Пол / Минесота/, Комърс / Мичиган/.
На предишните избори в Чикаго е имало три изборни секции, в които гласуват малко повече от 1000 души. Сега до 14 юни, два дни преди срока, вместо необходимите 100 били подадени 36 заявления за гласуване в една планирана секция в предградията на Чикаго и също 36 в самото Чикаго. В крайна сметка щяло да се гласува само в Българската православна църква „Свети Иван Рилски – Чудотворец”.
Тази предизборна година 120 хилядното българско Чикаго било посетено само от бившия председател на СДС Пламен Юруков след връщането си в страната сдава ръководния си пост, както и от Бойко Борисов, чието гостуване трае около час и половина и дава нееднозначни резултати и обществени оценки. Дочува се, че ГЕРБ отново ще гостува в Чикаго на 25 и 26 юни. През май представители на „Другата България”, организация, която обяви, че е партия на емигрантите, предизвикали недоволството на местни организатори на Деня на детето. След като на обявената среща с обществеността нямало посещение, гостите отишли при децата и после обявили в печата, че те са организаторите на детския празник.
Как да припозная моята партия?
Почти сигурно е, че нямате възможност и амбицията да следите всички предизборни новини, които ни заливат като летна буря. Четете само някои обобщени или атрактивни новини и съждения, верни за някои и абсолютно неверни за други, както подобава при едно озъбено политическо противостоене на кандидатите за добри позиции в Българския парламент.
Почти винаги има две коренно различни възприятия от хората за дадена партия или лидер. За едни е добър. За други лош. И самите партии и лидери се стремят постоянно да ни докажат колко различно по-добри са те от другите.
Но нима е вярно? Като ги слушаме в преките им обращения към хората и четем партийните програми, виждаме, че с цялото си сърце и любов, тяхната партия и самите те искат само едно - доброто на народа! За разлика от опонентите им – които му мислят злото. Всички се борят срещу корупцията и престъпниците, ограбили страната, създадени, естествено, от другите. И ние не може да сбъркаме при избора си. Няма партия, която да е срещу нас, народа.
Чудно е при това положение за какво са тези избори? Още по-чудно е, че при такъв жесток и всеобщ партиен отпор на корупция и престъпност, при такава загриженост и такова единство между народ и партиини политики, още бушува преливането на земи, имущество, капитали и простичките пари в употреба, към жестоко преследваните и омразни мошеници. И къде се крият тези бандити?
В крайна сметка можем да си изберем тия, дето измайсторят и представят по най-брутален начин сатанинската природа на противника си. Трябва наистина да майсторят, защото истиннските причини за лошата съдба на огромната маса българи никой лидер и никоя партия не ги казват. Знае се защо.
И след като изяснихме, че всичко е било и си остава едно и също, да минем към противоречията. По всеки въпрос и по всяка позиция винаги има две или повече различни мнения. Всеки от нас може да бъде съгласен с казаното. Всеки от нас може да бъде абсолютно против. Но има и трети вариант. Всеки от нас може да има собствено мнение. Даже сме длъжни да го имаме. Не е задължително да изберете което и да е от предлаганите ви две възможности. Но ги прочетете. И двете мнения. Не постъпвайте като един Васил, дето знаеше на изуст цялата футболна история, теория и практика и беше наистина капацитет, но в моменти на откровение казваше: „Да, аз съм верен и обективен фен на ЦСКА и футболното изкуство... Но ако имах един калашник – та-та-та-та – щях да ги избия до един всичките левскари!” И не слушаше никого, който му разправяше, че ако го няма „Левски” няма да има и ЦСКА, ако го няма „Челси”, „Арсенал” и „Ливърпул” – няма да го има и „Манчестър Юнайтед”...
Та и нашите партии трябва да ги има. Ама да не са постановки с един енергичен гласовит артист. Или вместо да играят своя пиеса - да се приспособяват към злободневната сценична действителност. Е, няма – няма. Тогава да изберем каквото Бог дал, като се ръководим все пак от това кой какво е направил досега, а не кой какво е казал, че ще направи... Лошото, което е и най сигурно да се случи, е да стигнем до такъв панаир, при който да не се формира скоро каквато и да е власт, та да може в мътната вода да бъде уловен и последният държавен шаран от опитни риболовци, които обожават партийно-народно-управленческите катаклизми.
Станислав Странски
* Значи в огромната Канада, където живеят минимум 50000 българи, само две секции - предполагам Торонто и Отава. Аз вече се регистрирах в най-близката секция Торонто, която е на около 100 км от града, в който аз живея. А българите във Ванкувър и Калгари на практика се лишават от правото на гласуване, освен ако тези от Ванкувър не им се ходи до Сиатъл.
* Бояне , и не само в Германия! Прави се всичко възможно да няма секции там , където има българи! Гърция , Германия , Испания , Франция , Англия , САЩ , Италия,Канада , а в Кипър дори нямаше за ЕП нито една!
Другарката Неменцова анализираше изборните закони вместо да ги прилага!
* Значи в Турция , където има близо 50 000 с български паспорт има 123 секции , а в Германия където сме 56 000 само 6!
Е браво , това е поредното доказателство , че доганокомунизма цъфти!
* Кой ви е виновен като ви мързи, нямате органидзация и само се карате и преследвате едни други, а не сте сплотени като нас. Имаме 123 секции в Турция, защото и ние милеем за тази страна, дето сме се родили и защото сме подали 60 000 заявления и не сме стиснати да похарчим пари за пътуването и сме сигурни, че това ни е дълг да се грижим едни за други а не да ходим на риба или да се излежаваме...
Васил Тончев /”Сова Харис”/
Осем партии имат шанс да влязат в следващото Народно събрание, прогнозира Васил Тончев от “Сова Харис” по бТВ. След изборите той очаква да се сменят няколко правителства, докато се намери устойчива формула за управление, особено в условията на криза. На парламентарните избори ще гласуват около 3 млн. и половина избиратели.
БСП и ГЕРБ имат шанс да привлекат около 350 хиляди гласа и да разширят подкрепата си. Ако обаче това стане успоредно, тогава дистанцията между тях значително ще намалее. По думите му поне пет партии могат да “дръпнат” от електората на ГЕРБ, докато пистата на БСП е много по-чиста. Ако съберем вота на малките партии от европейските избори, те имат повече от ГЕРБ, отбеляза социологът.
Според него “Атака” и ДПС могат да вдигнат резултата си с 2-3%. Резултатът на Синята коалиция зависил от това доколко ще успеят да си привлекат електората обратно, който на евроизборите подкрепил НДСВ. Според него това са симпатизантите на СДС, които са били раздвоени след обединението с ДСБ. НДСВ би могло пак да получат такъв вот, какъвто взе на изборите за ЕП. Партията на Яне Янев РЗС била на ръба, но с подкрепата на ВМРО също имат шанс за представителство в следващия парламент. Добрият резултат на ЛИДЕР на евроизборите социологът обясни не с купуване на гласове, а с мобилизацията на всички бизнес партии. ЛИДЕР е бизнес партия, проект на Христо Ковачки, но не е партия на Христо Ковачки.
Няма нито един избирателен район, в който ЛИДЕР да са под 2% - в повечето дори са над 3-4 на сто.
В крайна сметка около 8 партии имат шанс да влязат в следващото НС. Васил Тончев не очаква нови избори, а смяна на няколко правителства, прегрупирания, докато се намери устойчива формула за управление.
Яне Янев ще спира „доганизацията на България”
Съдбата на Пловдив не може да се решава от Столипиново. 20 години, насочени срещу България стигат. Да спрем Доганизацията на страната ни - един Драндарски шейх, който си разиграва коня из държавата.
Така е говорил лидерът на РЗС в Пловдив, където е открил предизборната кампания за парламентарните избори.”
„Доган не е нищо повече от един амбулантен търговец и политически шмекер. Аз го поканих на дебат. Той трябва да се научи да се държи като светски политик. Ако не приеме дебата, обещавам ви, аз лично ще го изкарам от Сараите, така както постъпих с неговия радикален ислямист Ахмед Башев”, казва от трибуната пред около 300 симпатизанти Яне Янев.
„Не може да бъдем превръщани в Анадолска провинция. Още в началото на следващата седмица РЗС и ВМРО, с които сме в обща листа, ще предприемем мерки срещу безобразието на правителството да отвори 124 избирателни секции в Турция”, обеща Янев.
Той заяви, че е публична тайна личната ангажираност на Доган да вкара в следващия парламент НДСВ и представителите на "шмекера" Сакскобурготски. „Ако се съгласим на коалиция с ГЕРБ, ние ще поискаме да ни отговорят на няколко важни въпроса. Първият от тях е каква е позицията им по въпроса за връщането на царските имоти обратно в патримониума на държавата. Кобурга ги завзе незаконно и те трябва да се върнат на България”, призова лидерът на РЗС. „Искаме Георги Гергов и подобни на него олигарси да бъдат проверени от комисията "Кушлев" – за незаконно придобито имущество. И ако се докаже, че имотите им са незаконно придобити, да се върнат на държавата. Ако имаме повече от 2-ма депутати от Пловдивско, ще направим така, че вашият град от Герговград, да се превърне отново в Пловдив”-град, казва още лидерът на партия Ред, законност и справедливост Яне Янев.
Срещу ограничаване правата на българските граждани в чужбина
Синята коалиция изразява своето възмущение от нарушаването на избирателните права на българските граждани в чужбина, които няма да могат да гласуват, поради малкия брой отворени избирателни секции.
Тройната коалиция направи всичко възможно, за да възпрепятства вота на българските граждани в чужбина. С нейните гласове беше отхвърлен законопроектът за електронно гласуване, предложен от СДС и ДСБ. Въведено беше изискване за минимум 100 заявления, за да се отвори избирателна секция в чужбина.
Централната избирателна комисия (ЦИК) отмени със свое решение разпоредба от Закона за избори на народни представители, която позволява на консулите да отварят секции по тяхна преценка, дори ако не са събрани 100 заявления.
Призоваваме българските граждани по света, които желаят, но няма да могат да упражнят правото си на вот на 5-ти юли, да се разгневят. Призоваваме ги да убедят своите близки и познати в страната да гласуват, за да не се повтаря тази срамна изборна дискриминация на българите в чужбина.
Съпредседатели на Синята коалиция
Иван Костов и Мартин Димитров
Икономическите виждания на ГЕРБ – вдясно, но не съвсем
Икономическата програма на ГЕРБ е изградена върху три основни стълба – намаляване на осигуровките, намаляване на необходимия капитал за регистриране на нови фирми и избягването на грешки, предизвикващи неефективност и излишни разходи.
Според икономическия екип на ГЕРБ е необходимо осигуровките в страната да паднат с 5 процентни пункта, а като основна цел се посочва възможността на работодателите да запазват работните места. Този подход е типично десен и е свързан с освобождаването на средства, които да са на разположение на икономическите субекти, а не с това да се увеличават приходите в държавния бюджет.
Намаляването на изискванията за първоначален капитал, което в момента е за внасяне на 5 хил. лв., има за цел да стимулира икономическата активност и инициатива на населението, което също може да се определи като изцяло дясна икономическа политика.
Новото лице в икономическия екип на ГЕРБ Симеон Дянков, който е главен икономист в Световната банка, заяви миналата седмица, че държавата трябва да освободи възможно най-много пространство на бизнеса чрез увеличаването на свободата на възможност за избор относно сферата на действие, както и чрез намаляването на лицензионните режими.
Всичко това поставя програмата на ГЕРБ изключително в десния спектър, макар да не липсват известни центристки идеи. Те са свързани с възгледите на партията за развитие на образованието и здравеопазването, тъй като в тези сфери все още не са предоставени конкретните икономически параметри на желаните реформи. Това оставя отворена вратата за преговори и прилагане на по-умерени мерки за промяна на двете сфери.
Не толкова дясно обаче е въвеждането на възможност за необлагане на доходите до размера на минималната работна заплата. Такова предложение бе направено в рамките на инициативата „Изпити, Изводи, Изпити 2009". Подобен подход опорочава замисъла на плоския данък, тъй като променя неговия основен смисъл – всички да плащат еднакъв процент от доходите си на държавата. По този начин остава и възможността за укриване на доходи и сключване на трудови договори при МРЗ и реално ощетяване на държавата.
Все пак това предложение не е залегнало като правило, макар на по-ранен етап да беше предложено от партията. Причината за това е, че лошото изпълнение на бюджета кара икономическият екип да смята, че подобна мярка ще е трудно да се реализира успоредно с мярката за намаляване на осигурителната тежест. По тази причина ГЕРБ са се отказали от въвеждане на необлагаем минимум.
Основен приоритет в политиката на ГЕРБ е запазването на валутния борд до приемането на страната ни във валутния режим ERM2, който е известен като „чакалнята пред еврозоната“, казват от партията. Поради тази причина не бива да се допуска бюджетен дефицит, тъй като той е едно от основните изисквания за членство в еврозоната. Вижданията на Дянков са, че приемането ни в монетарния съюз е напълно постижимо в следващите 2-3 години.
При представянето на вижданията за икономическата политика в рамките на инициативата „Изпити, Изводи, Изпити 2009“, която се проведе с медийното партньорство на Investor.bg , представителите на ГЕРБ се обявиха за бюджетна политика без допускане на излишъци и членство в еврозоната до 2013-2015 година.
Подобен подход, още повече в настоящата кризисна ситуация, крие в себе си опасност от допускане на прекомерен дефицит, който да не позволи на България да отговори на изискванията за приемане в еврозоната.
По отношение на капиталовия пазар до момента ГЕРБ са сред малкото политически сили, които правят някакви планове и публични изявления. Вижданията на партията са, че борсата трябва да бъде приватизирана изцяло и че общините могат да набират големи количества капитал от пазара чрез пускане на облигационни емисии. Това, от своя страна, е възможност за диверсифициране на портфейлите на пенсионните дружества, което допълнително би донесло ползи на капиталовия пазар.
За момента ГЕРБ все още не представят конкретните стъпки, с които ще осъществят посочените цели, но това не е направено и от никоя от останалите политически сили. Въпреки това обаче намеренията на икономическия екип, които са обявени към настоящия момент, поставят партията в диапазона дясно-център, което напълно отговаря на ангажиментите, поети в рамките на Европейската народна партия.
Андрей Любенов „Инвестор БГ”
Успехът на БСП на последните парламентарни избори до голяма степен се дължеше на т.нар. нови леви - млади поколения от градските центрове, образовани, със сравнително добър социален и материален статус - които бяха силно мотивирани да подкрепят социалистите. Подкрепата на тези слоеве позволи на БСП да разшири общественото си влияние и да се превърне в партията с една от най-широките социални бази към онзи момент.
В рамките само на един мандат обаче социалистите успяха да загубят дълго и трудно привличаната подкрепа на по-младите икономически активни поколения. Доверието в правителството ерозираше прогресивно и в края на мандата достигна изключително ниски граници.
Респективно електоралната подкрепа за БСП се сви до ядрото от най-твърди, последователни и дългогодишни привърженици на партията.
Резултатите от евровота показват красноречиво, че кампанията "България - презареждане" не успя да презареди с достатъчно енергия младите леви. Потенциалът стигна за 476 618 гласа, подадени от избиратели с хомогенен социално-демографски профил.
Над 70 на сто от гласувалите за БСП в евровота са пенсионери на възраст над 61 години, живеещи в по-малките градове и селата, със средно и по-ниско образование.
Профилът на твърдите леви привърженици е, макар и косвен, индикатор за факторите, мотивирали подкрепа за БСП в европейските избори. Ключова роля за мобилизацията на гласове в полза на БСП има лоялността на възрастните поколения към партията.
Няма друг участник в евровота, постигнал толкова висока мобилизация още преди официалния старт на кампанията: 80% от гласувалите за социалистическата партия са взели решение да я подкрепят повече от месец преди изборите.
За разлика от основните си опоненти БСП разчита и на изключително хомогенна ценностна ориентация на симпатизантите си. Това позволява на партията да ги мотивира с отговарящи на очакванията им тези и послания, които имат мобилизиращо въздействие в изборна ситуация.
В по-голяма степен от средното за страната равнище БСП симпатизантите отдават приоритет на: познатото и изпитаното пред новото (85%), сигурността пред свободата (71%), съобразяват се с авторитети (63%), интересите на държавата пред интересите на отделния гражданин (69%).
Едно от нещата, които твърдите привърженици на социалистите не могат да прежалят, е Русия. Те са единствената група, сред която настояването България да се съобразява повече с позициите на Русия е близо 70%.
Същевременно отношението им към Европейския съюз е доста противоречиво. От една страна, те одобряват членството на България в ЕС, но, от друга - повече от всички останали споделят тезата, че Брюксел прилага "двоен стандарт", критикувайки българското правителство за нередности, които се случват не само у нас.
В този контекст мотото "защитаваме българските интереси в Европа" звучи изключително близко и мотивиращо за твърдия червен електорат.
Обществените нагласи за парламентарните избори показват, че по всяка вероятност БСП ще може да разчита отново до най-голяма степен на "старите леви". Те вече са категорични, че ще участват в националния вот, а мотивите повече от ясни: по-високи пенсии, по-достъпни и евтини здравни услуги, повече социални разходи от държавата.
С тях обаче потенциалът на БСП на този етап се изчерпва. Младите, икономически активни леви избиратели се ориентират или към неучастие, или в посока център-дясно. И ако по-възрастните им съмишленици са готови да тръгнат дори и само след червеното знаме, за по-младите червеното ферари само по себе си не е достатъчно мотивиращо.
Другият възможен източник на електорален резерв за БСП - ромите, също е проблематичен. Ромите, които в евроизборите гласуваха активно за левицата, може също да ориентират предпочитанията си в друга посока след напускането на "Евророма" от "Коалиция за България".
Какви ще бъдат позициите на БСП след изборите зависи силно от избирателната активност. По-висока активност от страна на градското население намалява шансовете на БСП да сближава позиции с водача ГЕРБ.
Пасивността на икономически активните слоеве обаче би позволила на социалистите да реализират по-добър резултат.
„Алфа Рисърч” – „Дневник”
На изборите за евродепутати през тази година "Атака" получи 308 052 гласа, увеличавайки (до голяма степен поради по-високата избирателна активност в сравнение 2007 г.) броя на избирателите си спрямо миналия евровот с 32 815 гласа.
Този процес на увеличение обаче се дължи изцяло на подобряване на позициите на партията в провинцията. Още след протестите от 14 януари тази година "Атака" напусна парламента с намерение да започне своята кампания по места, с коментара, че "жълтите павета не са България".
В началото на май тя вече бе една от най-разпознаваемите от хората в страната партия, успяла още тогава да консолидира твърдите си привърженици за участие в предстоящите избори.
Резултатът от това е загуба на 1231 гласа в столицата (сравнено с изборите от 2007 г.) и приток на 34 046 нови гласа от провинцията. Подобрението обаче отреди на партията същите позиции и брой евро депутати, както и на предходните избори.
Въпросът е ще се сведе ли "Атака" до партия на разочарования и ощетен от прехода жител на провинцията? Защото това я обрича на трудна конкуренция с поредица от нови и не толкова нови политически субекти, борещи се за същата ниша избиратели ("Лидер", РЗС, но и БСП).
Темите на "Атака" - корупцията на прехода, съсипването на икономиката, ощетяващата средния българин непрозрачна приватизация и т.н. - ясно определиха профила на избирателя на партията.
Преимуществено това са хора със средно (или по-ниско) образование, жители на малки населени места и областни градове, от две възрасти: или под 30, или над 50 години.
Първите са привлечени повече от патриотичната и националистична риторика, застъпвайки твърдо позиции, че в собствената си страна българите трябва да имат повече права от чужденците. Повече от всички останали те са против съобразяването с религията, традициите и мненията на различния и са склонни да защитават тези си позиции в публичен спор.
Втората възрастова група (над 50 години) привърженици на партията отдават приоритет на теми като корупция и несправедлива приватизация, разпад в икономиката и спад в потенциала на страната (ако, разбира се, може да се прави толкова строго разграничение между тези два типа теми).
И почти задължително става въпрос главно за мъже. Партията за разлика от почти всички останали (единствено изключение - ВМРО) има много ясно очертан мъжки профил.
Съотношение на избирателите й е две към едно в полза на силния пол и най-вече на тези негови представители, които преди четири години дадоха тласък на електоралния подем на партията в регионите с по-голяма концентрация на военни поделения от периода преди членството на страната в НАТО.
Мнозинството от тях имат силно отрицателно отношение към политическия елит, настояват за постигане на повече ред и сигурност, застъпват позицията, че хората имат нужда от силен лидер, защото не могат сами да защитават интересите си.
На току-що отминалите избори "Атака" сравнително добре мобилизира своя "стар" електорат - две трети от гласувалите за партията сега на практика повтарят своя вот отпреди две години (в това отношение по-добър резултат са постигнали единствено ДПС и БСП); в същото време решението за подкрепа на партията при 73% от електората й е взето още преди началото на кампанията.
Въпреки това е факт, че немалка част от избирателите й са решавали "в последните няколко дни" - 18%. Което подсказва, че част от симпатизантите на "Атака" очевидно се колебаят между няколко възможности за избор.
Размяната на гласоподаватели очертава й въпросните формации конкуренти: ГЕРБ, РЗС, БСП, НДСВ, ЛИДЕР, ВМРО.
Въпрос на предстоящата кампания е дали "Атака" ще съумее да запази интереса на този тип електорат, удържайки получените вече гласове. И на второ място - дали ще съумее да "издърпа" от въпросните формации нови гласове.
Срещу такава тенденция ще работи инерцията на доброто представяне на евроизборите през юни при формации като НДСВ, "Лидер", РЗС (както и обединяването на ВМРО с РЗС).
А в полза - освен споменатата вече печеливша в провинцията кампания "до дома на избирателя", така и фактът, че единствено "Атака" (от споменатите няколко формации) не бе упрекната в покупка на гласове и заиграване с вота на малцинствените групи на 7 юни.
Станислав Стоянов, "Алфа рисърч" / "Дневник"
Кризата трябва да обедини политическите сили в интерес на хората
Из интервю с Касим ДАЛ, зам.-председател на ДПС:
- БСП призна, че ще играе за първа политическа сила и активно участие във формирането на правителство. Живналото НДСВ иска 8-9%. Каква е целта на ДПС, г-н Дал?
- Да мине реално 500 000 гласа.
- Резултатите от евровота съставиха сложно уравнение за сглобяване на бъдещото правителство, ако 7-8 политически сили влязат в 41 -вото НС. Как в ДПС го решавате?
- ДПС ще го решава след изборите. През 2005 г. много хора се кълняха, че няма да управляват заедно с тази политическа сила, с онази... Но ДПС състави правителството. Предричаха му кратък живот, а то изкара целия си мандат. При това успешен мандат! Преди 4 г. предричаха, че няма да минем бариерата от 4%. А от 20 депутати ги увеличихме на 34. Сега гласовете за нас ще бъдат повече.
.- Нека направим уравнението по-просто. С коя политическа сила не бихте преговаряли?
- Има една политическа сила, с която не бихме разговаряли. Убеден съм, че избирателите ще ни дадат такова доверие, че ДПС ще бъде непреодолим фактор при съставянето на правителството.
- Говорите за „Атака", а повече нападате ГЕРБ и „Синята коалиция".
- Напротив. Поздравихме с успеха „Синята коалиция". А изявленията на официалния или неофициалния лидер на ГЕРБ нямаше как да не получат отговор от нас. Особено 20 г. след трагично за България събития като „Голямата екскурзия”.
- Но Ахмед Доган заговори за мутризация на политическия живот.
- Не коментирам думи на лидера. Но вие разбирате за какво става дума. Чудя се каква кампания водим?! Има ли такова чудо?! Някой си пука глезена, крие се. Някой не е на терена, както сме ние. Ние сме сред хората, поемаме своята отговорност.
- Бойко Борисов едва ли си е наранил крака, за да се крие...
- Така е, но не знам нормална държава, където основният опонент на управляващите да изчезва от тепиха. ГЕРБ ги няма. Явно така мислят и да управляват.
- Гаф ли е поведението на подалия оставка зам.-министър на МВР Раиф Мустафа?
- Той постъпи достойно. Щеше да бъде в най-силната ни писта - тази на Кърджали. Някои се мъчат да влязат в листи, за да имат чадър. Мустафа показа, че няма от какво да се притеснява и не се кандидатира. А можеше.
- Раиф Мустафа допусна, че корупционните разкрития са удар срещу ДПС. Вие допускате ли същото?
- Ние не се оправдаваме със световната конспирация.
- Да се върнем към пъзела на следващото управление. Правителство БСПДПС-НДСВ и ЛИДЕР?
- В деня след изборите можем да отговорим на този въпрос. В политиката няма невъзможни неща. Преди 4 г. три политически субекта се обединихме в името на България въпреки различията.
- Имахте различия, но не си разменяхте тежки обиди. Сега се води озъбена кампания.
- За съжаление сте права. Но българските граждани ще изберат кои да седнат на масата за преговори.
- Каква е тактиката ви в кампанията - плашите, обещавате, убеждавате?
- Плашим? Когато един политик, който твърди за себе си, че е основен опонент на управляващата коалиция, ръси неща, които ушите му не ги чуват, няма как да не получи отговор. Избирателите печелим с работа. Има населени места, където освен представители на ДПС друг български политик не е стъпвал. Преди избори бият тъпана и си мислят, че така ще съберат гласове. За ДПС изборният ден започва след края на вота. Колко глупости се изговориха за Рибново, а кой е отишъл на място да види има ли проблеми. В 21 -ви век има райони без ток и вода. И само ДПС прави нещо за тези райони. Има нерешени социални въпроси, въпреки че ДПС е в управлението. Но трябва да има обща воля, не само воля на ДПС. Знаете ли, че ГЕРБ имат три мюсюлмански имена в листите. БСП и „Синята коалиция" - също по три, ЛИДЕР - две, РЗС- две, НДСВ и „Атака" въобще нямат. В ДПС има 80 български имена и 184 мюсюлмански. Къде е букетът от етноси? Къде е представителството на българския народ? И кое е етническа партия, питам?
- Как си обяснявате, че се засили говоренето срещу ДПС?
- Не сме безгрешни. Сигурно имаме фях. Но движеща сила в България е завистта и омразата. ДПС било виновно за всичко.Със злоба и отмъщение политика не се прави. Нашият лозунг не е „Разделяй и владей", а „Обединявай и управлявай". За жалост успешните в България не са обичани.
- Вие сте мажоритарен кандидат и водач на листа в Търговище, пръв сте и в Шумен. Без излишна скромност - на какво се дължи доверието към вас?
- Благодаря на партията и на лидера, че приеха предложението на структурите за моята кандидатура. Въпреки че е голяма отговорност и даже е пряко силите ми да бъда навсякъде. В Търговище въведохме почина „не говориш много, а вършиш работа". Докарахме инвестиция за 400 млн. долара на „Шише джам". От 30-40 г. не е строен нов завод в България с такива мащаби. Като прибавим пътищата и инфраструктурата, става ясно защо хората ни се доверяват. В Омуртаг не успяхме да решим проблема с водоснабдяването. Но сме на път да го решим, защото средствата са осигурени.
- В Търговище нямате конкуренция, но за Кърджали се води война. Срещу Ахмед Доган излизат силни противници. Защо е постоянна амбицията да се пробие бастионът на ДПС?
- В демокрацията всеки има право да се състезава. Но желанието е едно, реалността - друго. Проверете на изборите за ВНС с колко процента е спечелил Ахмед Доган. Ако не се лъжа-над 95%. Това не се постига със страх, а с извоювано доверие.
- Има ли полза ДПС от разпокъсан парламент и временно антикризисно правителство, r-н Дал?
- И за разпокъсания парламент ли ДПС ще е виновно? ДПС, както и България, има полза от стабилно правителство. Кризата е факт, който може да обедини политическите сили, защото е в интерес на хората. След изборите час по-скоро трябва да се състави кабинет.
- Кризата увеличава ли апетитите на фирми да се доберат до сигурни обществени поръчки?
- Всяка фирма се бори за поръчки. Но при ясни правила, няма да има натиск върху политическите сили за лесен достъп.
- Уморено ли е ДПС от властта? 8 г. не са малко.
- Сигурно има самозабравяне и главозамайване. Но ако избирателите ни дадат доверие, ще носим товара на властта. Който се е уморил, нека се оттегли да поеме въздух. ДПС сме инвестирали в младите, залагаме на техния ентусиазъм.
Изборните трансфери на политическите играчи
Скулпторът Вежди Рашидов е водач на пропорционалната листа и мажоритарен кандидат на ГЕРБ в Кърджали. Директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров пък ще представлява герберите мажоритарно и водач на листа в Бургас. Останалите кандидати на партията на столичния кмет Бойко Борисов са съвършено неизвестни хора. Председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов представи мажоритарните кандидати и водачите на листа днес в централата на партията. Той обоснова липсата на познати лица с твърдението, че борещите се за присъствие в 41-то Народно събрание са експерти в своята област и хора, които не носят негативи чрез връзки с предишно управление.
Божидар Димитров беше член на БСП още в зората на комунизма
Историкът е член на БСП още от зората на столетницата, когато носи името Българска комунистическа партия (БКП). Довчера Димитров никога не е излизал встрани от левите си възгледи и не е сменял политическата сила, на която симпатизира. При оттеглянето си той коментира, че би се кандидатирал за депутат само в листата ГЕРБ и то, ако бъде поканен лично от лидера на герберите Бойко Борисов. Директорът на националния исторически музей напомни, че винаги е бил против съюза с партията на Ахмед Доган ДПС. Още от началото на коалиционното управление той дори публикува редица статии под обобщеното заглавие „ДПС ще завлече БСП в гроба”. Именно този съюз стана причина за радикалното решение на Димитров да премине в редиците на ГЕРБ. Кандидата на БСП за морския град, срещу който Димитров ще се изправи е срещу областният управител на Бургас и дългогодишен депутат от БСП Любомир Пантелеев.
Вежди Рашидов беше лице на ДПС при нейното създаване.
В края на 90-те години скулпторът се оттегли от Движението за права и свободи и се настрои негативно срещу ръководството му. Причина за напускането му е личен конфликт с Ахмед Доган, който продължава и до днес. Той е автора на логото на „Мултигруп” и беше близък с Илия Павлов. Малко след неговото убийство настъпи публичният разрив между Рашидов и Доган чрез интервю на скулптора, в което той обвини партийния лидер, че не е изпълнил задълженията си към българските турци. Двамата често си отправят оскърбления през медиите. Последното беше наскоро, когато скулпторът нарече партията на Доган „кирлива” и го определи като „квачка, която пази парите си”.
Наскоро Вежди Рашидов критикува и изказването на Доган по време на предизборната му кампания за евровота, че се очаква нов „възродителен процес със съвременни методи”. Скулпторъ т се възмути в отворено писмо до медиите, в което заяви: „Изумен съм, че 20 години след идването на демокрацията, лидерът на партия ДПС Ахмед Доган вади отново картата на „възродителния процес”. На всеки разумен и здравомислещ човек му е ясно, че това нито е възможно, нито е актуално, когато България е член на ЕС. Нека не забравяме, че „възродителният процес” беше основно проведен от Държавна сигурност и в него участваха немалко хора, които днес с охота си позволяват да говорят за нов, съвременен „възродителен процес”.
Лидерът на ДПС Ахмед Доган също ще се яви като мажоритарен кандидат в Кърджали, но водач на партийната листа вероятно ще е Лютви Местан. Движението се надява Доган да вземе около 70% от гласовете в областта с амбицията той да стане мажоритарният депутат, избран с най-много гласове в цяла България.
Изглежда Рашидов и Доган ще се противопоставят за пореден път – като мажоритарни кандидати на двете воюващи формации ГЕРБ и ДПС, защото директните обвинения на Борисов са насочени не само БСП, но и Движението за права и свободи.
Невена Картулева
Подкрепа за Синята коалиция
Всеки от нас, подписаните тук, има своята реализация и признание. Нямаме друго освен капитала на собственото си име и работа. Но идва време, когато не можем просто да гледаме отстрани. Време за позиция.
Защото нещата в България са стигнали до прага на необратимост.
Не искаме повече да се срамуваме от правителството и от държавата си.
Не искаме поредното размито управление и престорена привързаност към европейските ценности.
Не приемаме лъжата, дори когато тя носи гласове на изборите.
Имаме право на прости неща, на море и планини без бетон, на чист въздух, води и гори. Колкото повече корупция, толкова по-малко екология.
Не искаме да сме заложници на неясни енергийни лобита. Нито на обръчи от фирми, нито на търсени от европейското правосъдие спонсори на управляващи партии.
Знаем, че свободата и демокрацията не са дадени веднъж завинаги, а са всекидневно усилие. Отказът от такова усилие точно сега е морална леност. Не искаме да сме част от хората, които ще махнат с ръка, а после ще оплакват проваления български преход.
Въпреки драматичните разделения, грешките и разочарованията, знаем кое е исторически наложилото се лице на дясното в България. Hяма друг разумен избор. Останалото вече сме го живели.
Искаме повече Европа, повече реална демокрация, повече добър вкус, повече свобода. Заради смисъла да живеем и работим тук.
Все още вярваме, че това може да се случи. Въпреки всичко. Стига да го поискаме заедно.
Александрина Пендачанска, певица, Алек Попов, писател, Александър Кьосев, културолог, Професор Богдан Богданов, филолог, Богдана Карадочева, певица, Бойко Пенчев, литературовед и публицист, Професор Владко Мурдаров, езиковед, Владимир Пенев, актьор, Владимир Ампов-Графа, певец, Георги Господинов, писател, Георги Лозанов, медиен експерт, Деси Шпатова, режисьор, Димитър Павлов, телевизионен водещ, Елена Иванова, сценограф, Емилия Дворянова, писател, Професор Иван Добчев, режисьор, Професор Ивайло Знеполски, културолог, Иво Инджев, публицист, Илка Зафирова, актриса, Йосиф Сърчаджиев, актьор, Любослава Русева, публицист, Милена Славова, певица, Никола Тороманов, сценограф, Професор Михаил Неделчев, литературен критик, Райна Томова, филмов сценарист, Силвия Чолева, поетеса и журналистка, Снежина Петрова, актриса, Стефан Димитров, композитор, Сузана Клинчарова, музикант, Теди Москов, режисьор, Теодора Димова, писател, Професор Цочо Бояджиев, философ, Явор Гърдев, режисьор, Ясен Гюзелев, художник
КАЗАНО ЧЕСТНО
В Европейския съюз като цяло тазгодишните избори приключиха. Обаче по-важните у нас предстоят. И за пореден път, но съвсем масово и безсрамно отчетливо се сблъскваме с гласуването насила. Значителна част от онези 38 на сто, които се водят „изпълнили своя граждански дълг” при езропейските избири, зорлем извършиха това „високопатриотично дело”. Сториха го, тъй като животът им зависи от една или друга партия или от новите чорбаджии, които стоят зад „политическите сили”. Тези хора гласуваха, докато ядно тропаха с крака в тъмните стаички. Предстои втора серия на същия пошъл филм.
Споменатите гласоподаватели са армията от чиновници, на която властниците доста недвусмислено намекват, че ако не гласуват за „правилната” политическа сила, ще загубят работата си. По същия начин т. нар. олигарси предупреждават своите работници и служители, че в името на насъщния са длъжни да пуснат точно определена бюлетина (да задраскат задължителния номер в нея). В нощта след евроизборите един от тези „герои”, съветският възпитаник, синът на червен самоковски номенклатурен велможа Христо Ковачки, невъзмутимо попита: „Защо министър-председателят Станишев да има право да използва служебното си положение и да призовава хората да гласуват за БСП, а аз да не мога да призова своите работници да подадат бюлетина за „Лидер”? Когато поех предприятията, тези работници получаваха по 300 лева заплати, а сега те достигнаха 900 лева.”
Ето я циничната логика на другарите, до един, без изключение, излюпили се в гнездото на БКП. Ала от обажданията на анонимни зрители по отворените ефирни телефони на радиата и телевизиите става ясно нещо още по-опасно: страхът се завръща!
Трудно ще успокоите ужасен човек. Едва ли ще го накарате да ви повярва, че не съществува опасност. Повечето уплашени нашенци, без да са чували за истинския Оруелов „Голям брат” (“Big Brother”), са убедени, че някакво всевиждащо око знае всяка тяхна стъпка. И това не е Бог, а друга сила.
Друг отрязък от това общество е обезверена и пасивна. Което е напълно обяснимо и разбираемо. Трета, в която включвам и себе си, протестира чрез негласуване. И съществува четвърта с два подсектора, която има пристрастия.
ОТ ФАНАТИЗЪМ ИЛИ ЗАРАДИ КЕЛЕПИРА
Тази, последната заслужава известно внимание. Защото според мен, от една страна, тя включва люде, които вярват в нещо. А от друга, конформисти, кариеристи, келепирджии – всякакви опортюнисти, които на всяка цена държат да се въртят като послушни кутрета край някоя политическа трапеза. Белким, ако изпаднат трохи или - дай Боже – кокалче от лъвската вечеря, и те да се пооблажат и заситени да оближат мустаци. Първият сектор включва хора, които отдавна са се отказали да мислят. Прехвърлили са тази най-висша човешка дейност на партийните лидери. Обикновено подобни „електорални единици” се отличават със своя фанатизъм. За тях няма никакво значение кой е създал любимата им „политическа сила” и какви са били нейните вождове в миналото? Вярват им сляпо и са готови да ги следват навсякъде. Предаността им може да бъде отъждествена с тази на т. нар. “groupies” от шейсетте и първата половина на седемдесетте години на ХХ век. Става дума за най-верните почитатели на британските и американските рокгрупи, които нямаха друг живот извън този на фанатичната си привързаност към своите идоли. (Кой знае защо станалата популярна и у нас английска сричка fan – фен, произлиза от fanatic – фанатик.) Христоматиен е примерът с американската acid-rock група “Greatful Dead”. До смъртта на безспорния им лидер Джери Гарсия през 1995 г., тези некороновани „крале” на психаделичния рок биваха следвани от тълпи верни почитатели. Мнозина от запалянковците им още от края на шейсетте се движеха след музикантите като катунари. Влюбваха се и раждаха деца там, на пътя; разделяха се и умираха, но не изневеряваха на своите рок-икони.
Ако се вгледате по-задълбочено в ежегодните болшевишки сборища на Бузлуджа, в земеделските събори край пазарджишкото село Славовица, в завършващите с „естрадни песни” „сини” митинги на агенти на ДС или в Рило-манастирските уж „монархически” сбирки от края на август, няма как да не съзрете изумителното сходство между двете явления. Както за последователите на “Greatful Dead” няма по-велика банда в историята (“The Beatles” и “The Rolling Stones” ряпа да ядат – не са достойни да мият краката на „мъртвешките глави”), така за червените бабички потомственият болшевик Станишев е „най-големият тукашен демократ”, зрелият комунист Костов е „най-върлият антикомунист”, наследниците на оранжевите фашисти са „истински парламентаристи”, а сбърканият мадридчанин е „умен, образован” и отново „ще ни оправи”...
Няма как да стигнете до разума на тези същества. Те не разсъждават, за тях аргументите, доказателствата, логиката и рационалното нямат значение. Просто вярват. Това е вид религия - тяхна, земна, лишена от мистика и чудеса. Защо да ги съдим? Има Бог. Те не вярват в Него и ще си го получат (покрай тях и ние). За партийните фанатици другарите Румен Петков, Анастасия Мозер, Мартин Димитров или Станимир Илчев са над Бога! Повтарям: Той да ги съди!
По-интересни са другите, които като осъдените от Исус Христос юдеи, вярват само в келепира. Затова обикновено са партийни многобойци или присъдружници на „състезателите” в този странен вид „спорт”. Като хамелеони са готови да променят своя политически цвят според актуалната „мода”, разбирайте задаващата се на хоризонта полза. Те не се интересуват от това кой какъв е бил някога. За тях идеите нямат никакво значение. Четат партийни програми и то само, ако това се налага за по-сигурното постигане на заветната им цел. Тези създания до такава степен уподобяват своите образци, че неусетно започват да приличат на тях – поне по стила на говорене и по жестовете. А самите им любимци са копия на други подобни.
Сега модните политически ветрове нашепват, че е добре тези мераклии за материален успех да се въртят около Б.Б. Нищо, че само преди месеци техният настоящ любимец без бой призна: „Царят не бих го споменал, защото той си има личен интерес, който си го гледа. И ако някой е предаден, то съм аз и такива като вас. Защото, когато ме даде на Румен Петков да съм му главен секретар, аз отидох при царя и му казах: Аз не мога с тея да работя. Всъщност истинският създател на ГЕРБ е Румен Петков. Защото, ако не беха сложили техен министър, сигурно щях да марширувам още по плаца. Царят ме жертва. Ходих, молих му се да даде военно министерство, да вземе вътрешно, за да мога да остана... Затова не го броя.”
Ето го моралът на опортюнистите. Такава е идеологията им: постове и пари на всяка цена. Ако го били направили министър, Б.Б. нямало да се занимава с „глупости” и да прави партия. Понеже, както е казал класикът, неформалният лидер е „наивен и като дете прост”, подчертава, че: „истинският създател на ГЕРБ е Румен Петков”. За конформистите и опортюнистите това няма значение. Те нехаят, че столичната кметица, както и баща й, е членувала в БКП, пък днес просъсква: „...Толкова ги мразя комунистите, че за десните дума не казвам”. Телохранителят на комунистическия диктатор Тодор Живков не отрекъл: „Моите хора също имат цена... След което се обърнал към „двама от сътрудниците си, седнали до него, изрази надежда, че няма да го предадат. „Ще устискате ли?”, попита ги Борисов. На което те му отговориха: „Ще устискаме”. Все пак Борисов обеща много строг контрол в партийните редици и „ако кмет, зам.-кмет някъде надигне главица или направи нещо, го омитам веднага, но не го връщам в партията. Навънка и това е”.”
„Лидерът” на „Новото време” Емил Кошлуков бе начело на Независимите студентски дружества и в СДС. Сетне наруга Симо, но стана депутат от партията, носеща името му - НДСВ. Уж се отцепи от нея, но тъкмо „нововремците” сториха така, че „жълтите” да изкарат пълен мандат, а вторият човек на настоящите „таралежи” дори бе наежен и добре нахранен Симов министър. Сега и двамата са... Ковачеви „лидери”?!
Друг нов любимец, който взе да се вживява в ролята на борещ се за правда „антикомунист”, е старото момче на ония служби Яне. Някогашен пишман земеделец, антиседесар, сетне седераст, сидеровист, издигнал ченгето Георги „Николай” Марков за кандидат-президент, днес реди листи в нещо като подобие на Пиночетовия модел. Ама няма качествата на генерал Аугусто. Двамата си приличат само по това, че са изменчиви по характер и убеждения и са готови да предават. Някога чилийският висш офицер бе най-довереният военен на Москва и на сваления от самия него социалист Салвадор Алиенде. И поне лиши латиноамериканската държава от известен брой левичари. Докато Лудото Яне е лошо копие на диктатора и само размахва пионерско юмруче. От което нищо не следва и няма да последва. „Антикомунизмът” му опря у агент Иван – познатия потомствен сътрудник на ДС, другаря Красимир Каракачанов.
За една нощ от левичар и член на ръководството на БСП агентът на ДС в управление пряко ръководено от КГБ - Божидар Димитров, стана „десен” и оглави листа на милиционерската партия ГЕРБ. Бившият „десен” заместник-председател на СДС и назначен лично от Костов за заместник-министър на финансите Пламен Орешарски олевя и стана водач на бургаската листа на БСП. Освен срещу „десния” комунист Божидар, настоящият финансов министър ще се изправи и срещу някогашния национален нихилист и член на няколко глобалистки организации, а днес главен „националист” Волен Сидеров. Както и срещу бившия водещ седесар, а понастоящем депутат от ДПС Йордан „Ментата” Цонев, действал като крупие, сиреч бил покорно на ония служби момче. Ексглавният секретар на СДС и дясна куфарна ръка на Иван Костов, хасковският другар Христо Бисеров, е в листите на бившия коалиционен партньор на „сините” Ахмед Доган. Седесарят, десебарят Димитър Абаджиев крепи „мъжествеността” на Яне. Докато нявгашният говорител на СДС и масон Николай Младенов трие политическата кир на кмета Б.Б. Наспорили сме на стари и отблъскващи физиономии, на пречупени от навеждане гръбнаци, на познати мераци и на дефицит от елементарна почтеност. Ала за опортюнистите всички тези факти нямат стойност. Важна е възможността за облажване.
След като знаете, че на 11 ноември 1989 г. цялата власт и преди всичко въоръжените държавни структури продължиха да бъдат в ръцете на партията-майка, допускате ли, че нещо би могло да се промени съществено? Само неколцина като мен (все по-малко) могат да се опъват, но единствено със слово и то без особено голяма аудитория (ефект). Иначе, както заявявил генерал Любен Гоцев в словото си пред колегиума на МВР, изнесено на 10 януари 1990 г.: „Ние ще служим на Политбюро...” Днес го признава устата комунистка, видната отвсякъде досегашна депутатка от БСП, другарката Татяна Дончева: „Старото Политбюро счита, че властта му се полага като слънцето и въздуха на всяко живо същество. Но и новите фамилии така се държант. Вие мислите, че всичко опира до Жени Живкова, но не е така. Ето сега ще се появи Иван Таков – внукът на Пеко Таков, ще се появи Альоша Даков – син на Мако Даков. Беше Илия Божинов – син на Тодор Божинов. За Станишев и Пирински да не говорим... О, да, монархизмът при нас е на много висока степен.”
Георги Ифандиев, публикувано със съкращения
„Ако ГЕРБ няма пълно мнозинство – все едно не печелим изборите”
„Ако ГЕРБ няма пълно мнозинство, все едно не сме спечелили изборите”. Това заяви неформалния лидер на ГЕРБ и столичен кмет Бойко Борисов в Античния театър в Пловдив по време на представянето на кандидат-депутатите от партията си. По думите на генерала, ако България пак сформира коалиционно правителство, то това ще бъде лошо за страната. Така за пръв път неформалният лидер на ГЕРБ отхвърли публично възможността да създаде общо правителство с други десни политически партии в следващия парламент.
Заявлението му идва след серия от широко обсъждани варианти за съставяне на десен коалиционен кабинет и след ясни заявки, правени както от Борисов, така и от лидерите на Синята коалиция и на РЗС в тази посока. Нито една социологическа агенция обаче не дава шанс на ГЕРБ да спечели пълно мнозинство на предстоящите парламентарни избори, което косвено означава, че Борисов предварително се отказва от мандата си за съставяне на кабинет.
Борисов се възмути от факта, че половината изборни секции в чужбина се откриват в южната ни съседка. Той обясни, че 124 от тях се разкриват в Турция, докато в Атина, Солун, Кипър, Германия, Испания, където живеят около 100 - 200 000 българи ще има по една - две секции. В контекста на това столичния кмет отправи критики към премиера Сергей Станишев с думите:
„Станишев четири години се прави на премиер с мандата на Ахмед Доган, затова Доган сега казва, че без ДПС правителство няма да се прави.
Искам да ви питам за каква демокрация, за какъв Европейски съюз става въпрос, като след като Доган може да каже „или с мен, или няма правителство”, заяви още Борисов пред своите симпатизанти в Пловдив. „С 500 - 600 000 гласа иска или да управлява, или какво? Защо без Доган нито едно правителство досега не е правено?”, добави лидерът на герберите.
Лидерът на ДПС Ахмед Доган не веднъж преди дни и още по време на предизборната кампания за евродепутати в прав текст заяви, че правителство без неговата партия няма да има. Той дори потвърди становището си в нощта след изборите за Европейски парламент на 7 юни. Тогава Доган индиректно се похвали, че е прелял гласове на партия ЛИДЕР на Христо Ковачки и предсказа крах на правителство, в което ДПС не участва. На първата си пресконференция след евровота Доган коментира и лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, като го обвини, че мутризирал държавата и през цялото време го наричаше „субект” без да спомене името му. Столичния кмет не остана длъжен на Ахмед Доган. Той категорично заяви, че
ако ГЕРБ управлява, Доган ще е в опозиция.
Столичния кмет продължи с коментарите си по отношение на управляващите и на бъдещия кабинет при откриването на новоизградената алея за велосипедисти от Околовръстен път до пл. „Руски паметник”.
Борисов отново изрази опасенията си за дефицит в държавния бюджет и за фалит на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Според него благодарение на парите, които правителството дава за информационно обслужване в медиите излизат „бодряшки материали”. С това кмета визира кампанията срещу него и лидера на ДСБ Иван Костов, която започна от интернет сайт, после премина в радиата, телевизиите и печата. Накрая Борисов заключи, че е наказание да му се падне да управлява след Станишев, но „възмездието идва и възмездие ще има”.
Лидерът на ГЕРБ заяви, че откриването на предизборната кампания на БСП в Банкя е провокация.
След като откри Пикника на плюшеното мече в софийския зоопарк генерала даде яснота за сблъсъка между неговите симпатизанти и тези на социалистите. Борисов каза, че във вчерашния конфликт са участвали предимно граждани на Банкя, които не искат социалисти в града си. Според него кампанията на БСП, която беше открита в парк „Ротондата”, е провокация срещу него. Генерала запита защо премиерът и лидер на социалистите Сергей Станишев е отишъл с двойна охрана в Банкя.
Според генерала в Банкя няма кой да отиде на митинг на БСП и затова червените са докарали хора с автобуси. След това Борисов отбеляза, че добре са посрещнали и изпратили Станишев. Според него провокацията на лидера на БСП е равносилна на това самият Бойко Борисов да отиде в селото на Ахмед Доган и там да открие предизборната си кампания. Станишев пък отвърна на столичния кмет, че Банкя му е бащиния.
В Банкя десетки симпатизанти на ГЕРБ освиркваха митинга на БПС. Те носеха плакати с лика на Бойко Борисов и се обръщаха към социалистите скандирайки „червени боклуци”. Социалистите откриха тържествата по случай годишнина от рождението на Димитър Благоев с Къщата-музей на Дядото и връчиха партийни книжки на младите си членове, а лидерът на БСП Сергей Станишев и представи кандидат-депутатите на партията, като от време навреме отбелязваше присъствието на герберите с лаконични коментари. В отговор на обвиненията на Станишев и лидера на ДПС Ахмед Доган, че Борисов мутризира държавата, столичният кмет отвърна:"мутрите ги създаде бащата на Станишев, неговите хора, тези, които създадоха 20-годишният преход – БСП".Борисов добави и че половината от тези мутри са във Висшия партиен съвет на социалистите, но не спомена нищо за своята дейност на охранител на покойния пръв партиен и държавен ръководител Тодор Живков, както и за дейността на охранителната си фирма „Ипон”. Кметът отказа да коментира и поредните критики за неговата некомпетентност в областта на банковата система на страната, отправени от Станишев, с аргумента, че е „жалък, за да му говори".
Невена Картулева
