България 21 век - новини от Чикаго, САЩ, България и света

Посрещане и откриване този път бяха почти слети, нямаше нищо помпозно и ние се почувствахме действително като у дома си, в познати места и на едно от най авторитетното за българската култура място – Софийският университет „Климент Охридски".

Петата световна среща на българските медии започна наистина делово и практично, нямаше го „туристическият привкус", който ни съпътстваше в Италия и Испания на предишните срещи.

Още на другия ден бяхме на Черноморието, където трябваше на място да видим в действие една от най-мощните съвременни световни „индустрии"- туристическата. Двудневният ни престой в гранд хотел „Поморие" беше не само приятен, но и много удачен, защото точно тук е „царството" на едно уникално наше природно богатство – поморийската лечебна кал.

Не легенди, а исторически факти потвърждават, че преди две хилядолетия още, до тук са пътували римски императори и велможи с надеждата, че катранено-черната, дъхаща на миди и морски водорасли кал, ще прогони болките в ставите и ще ги върне отново в здравето и младостта.

Д-р Шишков, с 40-годишен опит в тукашния лечебен рай, ни говори с любов за това от Бога дадено ни „черно злато". Видяхме какви модерни зали и уреди са допринесли за неоспоримия авторитет на СПА центъра към хотела-лечебница, който получи и сертификат, покривайки всички критерии според европейския съюз за елитен балнео-лечебен център.

От българския туризъм като цяло, обаче, се очаква много повече. Трескавото и хаотично вдигане на хотели по Черноморието вдъхнови един наш колега да ги опише като „Великата българска морска стена". Сега те са толкова много, че създават само проблеми. Да се запълни такъв голям „стомах" трябва много „храна". Заетите легла към хотелите са далеч по-малко от капацитета на техните възможности.

Сред гостуващите политици и икономисти беше и госпожа Крушкова, която е „държавният човек", грижещ се за туризма пред правителството. Тя споменава, че държавата няма достатъчно пари за рекламиране на курортите ни.

Ама как така ? Защо изобщо дава? Частни хотели да се рекламират с държавни пари? Не стига ли, че те са вече недостъпни за обикновения българин, та той трябва да плаща с взетите от него данъци и за рекламата им? Даже се говори, че ние, българските медии не сме били патриотично писали за родните хотели, мотели и хазартни зали. С една дума – иска се от нас да ги спонсорираме с безплатна реклама. Защото колцина от новите стопани на старото българско море и пясък реагират с бъркане в джоба за да представят тази своя собственост в чужбина?

Валентин Николов – генерален директор на българско строително обединение ни успокои, че въпреки всичко нямало да се стигне до събаряне на части от стената... т.е. от хотелите, защото от сега вече щяло да се следи строго кой какво гради между земята и морето. Било що било. Кой се сетил по-рано – направил. Вече няма.

Тук-там някои изслушаха и моите опити да подскажа, че и Америка ще се радва да научи повече за българските курорти и че е време за създаване на наша туристическа стратегия и в Америка. Трябва повече инициативи и подкрепа от туристическата индустрия на културни и спортни проекти, които най силно създават предпоставки за популяризиране на туризма в България. Дали ще бъдем изненадани с някакъв бизнес-интерес към казаното до тук? Ще поживеем, ще видим.

Имаше доста политици и бизнесмени на нашите срещи. Споделиха от трибуната за своите успехи в икономиката и управлението на страната, за новите технологии, за цифровизацията на електронните медии и пр. От една страна това е хубаво, да научим истината от извора, от друга – твърде много се полемизира, а конкретни решения няма.

Медиите са едни от най-засегнатите при съвременната икономическа криза. Имаше, разбира се, и един т.н. панел, в който стана дума, че при съвременните медийни банкрути, съкращения, свивания, преустройства и какво ли не още, бюджетите на етническите медии стават толкова тънки и прозрачни, че бъдещето през тях изглежда твърде късо и нестабилно. Изцяло зависими от рекламодателите, от бизнес, който е във водовъртежа на фалити - сега беше време да се потърсят повече практически приложими модели за опазване живота на вестници, сайтове и тук-там появилите се радио-редакции. В подготвеното от „България 21 век" и „Старт" есе се опитах да представя картината и да предизвикам що-годе сериозна дискусия, но не се получи нещо съществено. Стана дума за създаването на информационен пул, въпросът бе повдигнат от наш колега от Канада, но нещата останаха да се дообмислят и правят в бъдеще.

Във Варна една моя, бих казала „солова акция" ми достави малко ободряващи емоции по време на втората част от срещата, протекла в хотел „Луна". Малката експозиция от 12 голямо габаритни рисунки, 6 от които по метър и половина с представени сюжети от историята на нашите журналистически срещи изненада колегите и те споделиха, че изпитват удоволствие от присъствието на изкуство на срещата. Независимо от малко нестандартната техника – рисуване върху прозрачна хартия, мнозина бяха разпознати – Антон Дончев, Иво Хаджимишев, проф. Лозанов и пр. Босът на хотела каза, че много би искал да откупи някои картини, но, естествено, за изкуство, култура, реклама и други подобни излишества из българската хотелиерска индустрия не се намират средства.

Въпреки всичките недостатъци, за които и тук и в други писания на колегите стана дума, идеята за тези срещи си остава перспективна и полезна. Всички би трябвало да оценим смисъла и ползата им, усилията и постоянството, с които най-старата българска медия - БТА, начело със своя генерален директор и носител на идеята Максим Минчев, организираха и този път – сега в действително сложна икономическа ситуация, На Петата световна среща на българските медии, в нашите лични срещи помежду ни, успяхме да разменим повече думи и да поговорим за повече надеждни неща, с които можем да се захванем и да си помогнем. Показателно е, че точно ние, журналистите, имаме такъв международен форум, нещо което много други професионалисти от България и българските общности по света още не са направили.