Има нещо много американско в основата на Българо-Американската Асоциация в Чикаго. Може би и то е, което я прави устойчива и просперираща в общо взето не много устойчивата наша сговорност из емигрантските сдружения и кооперации по света. Името на този американски катализатор на успеха е „ОРГАНИЗАЦИЯ".
Добрата организация на всяка дейност, колкото и голяма или малка да е тя, обрича участниците в отбора на успех. Разбира се, ако имат поне малко заложби и не са отчаяно мързеливи. 
На пролетната сесия /има и есенна през октомври/ на традиционните „Български дни в Чикаго" – идея и изпълнение на Асоциацията, имаше такъв ред и точност в дневния ред и дебатите, че би се харесало и на сър Алекс Фергюсън. Знае се, той ръководи един изключително добре обучен отбор.. Е, „Манчестър Юнайтед" допуска и фатални грешки, организацията на фестивалните дни в Чикаго – не.
Когато участниците във „финала", така да се каже, на „Дните" насядаха по точно отредените за тях места в залата на „Павилиън" и се огледаха, на всички стана ясно, предполагам, че предстои сериозна работа. Имаше и духовност в лицето на представителите на българските църкви в Чикаго, имаше и просвета, дошла в залата с преподавателите от 4 – 5 или колко вече станаха... български училища в града, имаше и бизнес в много от своите разновидности – транспортни и строителни компании, фирми търсещи и даващи работа на хората, познати български юристи, добре известни наши лекари, професор дори от американски научно-изследователски институт за борба с раковите заболявания, финансисти, брокери и риал естейти и пак професор – по много тачената днес наука генеалогия, имаше банкови директори и добри спортисти от „българското минало" в живота им, също асове в авиацията, присъствуваха много хора на културата – художници, музейни работници, прекрасни музикални и фолклорни артисти и постановчици на народни танци, дойде и специален представител на българското посолство във Вашингтон – г-н Чавдар Димов, имаше дори и журналисти, от които вече трудно може да се отърве човек...
Думите и идеите, които се размениха при тази среща, подсказват че ако не всеки, то повечето наши сънародници в САЩ са постигнали значима част от своите надежди и желания. И в същото време то е по-малко от възможностите на темпераментния и несмирим дух на българина. Пречката е известна. Липсата и дори нежеланието за достатъчно и трайни комуникации и съдружие в общността ни. Като че сме по-добри в общението късно вечер на музика и трапеза и по-малко в пълното с почти робски труд ежедневие. Сам човек, когато и език добре не знае, не стига далече. Още по-опасна е тази вътрешна несигурност за общи дела и достижения в кризисното като днес време.
Българите не са вече млада имиграция. Но в 172-те националности сме сред малкото, които все още нямат своя вътрешна организация за подпомагане и просперитет. Нямаме и лоби, което да ни представя нито пред американското общество и управа, нито пред Българската държава, с която постоянно сме в едно нездраво отчуждение.
Имаше дори, изглеждащи почти като самобичуване изказвания за българския манталитет, но имаше и трезви доводи, че в мътното време не са само сред нас въдичарите, нито само ние се ловим на куките на хитреците. Например, пирамидата на Мадоф, която глътна 50 милиарда на инвеститорите, не е нито българска и едва ли българи са пострадали от нея. Светът днес е много по жаден за злато и успехи и много по-опасен за неприспособените. Въпросът е можем ли ние, в нашата общност, да се подпомагаме в бъдеше по-ефективно заедно да надвиваме лошото или ще си останем самотни сред... опасностите.
Удивителна по обем и качество работа са извършили децата от училище „Джон Атанасов". Те са намерили, копирали и събрали огромен материал от историята на българската общност в САЩ. Най-вече това са статии, бележки и кореспонденции в българския емигрантски печат в минали години. Малко сме се интересували досега от историята на нашата имиграция в Америка. Там, обаче, има изключителни съдби, достижения и човешки катастрофи, които биха могли да послужат като ориентир и днес, може би най-много днес. Имали сме, ако не се лъжа, още в 1921 година българско училище в САЩ.
Да, мнозинството пилигрими дошли в Америка имат една основна и голяма цел – да направят пари. Но зомбираният само тази цел човек го прави по-трудно от смислено осъзнаващият смисъла и цената на тежкия път към богатството. Затова и след огромни лишения и труд често пъти мнозина завършват печално – губят или здравето или припечеленото или здравия разум.
Вроденият ни негативизъм е просто като стена пред многото възможности, които биха се отворили пред нас ако търсехме как да научим повече от американския бит и култура. Бог знае защо мнозина се отнасят с пренебрежение към всичко американско. Виждаме, знаем и страдаме дори, от много недомислия, с които е пълна и Америка, която като всяка страна си има своите чудатости. Но след като сме дошли тук, живеем и работим, сме длъжни да я опознаваме и да приемаме отсятото добро, за да вървим напред. Какво е направила досега и какво може да направи за една такава просветителска работа Българо-Американската асоциация? Малко, много по-малко от това, което може и което се очаква от нея.
Личности и институции нямат авторитет не само помежду си, но и в американската среда сред която живеем. Някой идва с претенциите, че трябва на всяка цена друг да му помогне и да се грижи за него, понеже е сънародник. После забравя всичко и дори не вдига слушалката да каже своята благодарност. Или човекът, който е помогнал „си взима беля на главата", има и по-трагични случай – направо е излъган и ограбен от „страдащия", потърсил помощта. С години и десетилетия се съдят хора и институции, бутат се взаимно в калта, като че чувстват наслада от това да се преследват едни други – както каза Константин Иречек за българите, опознал ги в годините на живот сред тях след Освобождението. Не може така. Така нашата диаспора се покрива със съждението, че сме елементарни хора и така авторитетът на определението „българин" пред всяко наше име ни носи негативи, които ни спъват в живота. Време е да разберем това и да започнем най-напред с нашето лично превъзпитание.
В същото време негативната оценка за България, която според последните анкети в световния печат се идентифицира с корупция, престъпност, спорт и фолклор не е почтена и не е вярна. Ние сме в плюс за всяка страна, където живеем и работим. Нашите специалисти имат много умения и мнозина българи са направили много за обществото. В минус и на нашата преса е, че предпочита най-често лошите новини и не се представя лицето на истинската България.
Трябва да познаваме по-добре множеството стимулативни програми и възможности, които американската страна предлага на новодошлите в страната. Трябва да се приобщаваме и към онази култура на взаимоотношенията сред хората, която е характерна за развитите цивилизации – взаимното уважение, зачитането на достиженията на другите, волунтерският труд в полза на обществото. Необходимо е по-добро съдружие между бизнес и култура в обществеността ни, защото всяко духовно издигане на нацията е свързано и с парични средства.
Тези и други теми и идеи за реализиране, набелязани и утвърдени от сесията, ще бъдат представени в новия сезон от дейността на БАА на очакваната среща през октомври Тя ще постави старта на новата програма 2009 – 2010.
И накрая: „строителите" на споменатата в началото перфектна организация на симпозиума, по-точно челните фигури на организирания българо-американизъм в Чикаго, могат да се чувстват удовлетворени от постигнатото! Става дума за адвокат Цветелина Бойновска – президент на БАА, бизнесменът Динко Динев, създател на асоциацията преди години, сега в ролята на водещ програмата и проф. Никола Чаракчиев – неоспоримият мотор на цялата дейност на Българо-Американската асоциация – от генерирането на идеите до тяхното окончателно изпълнение.
Заключителната част на срещата, смело може да се каже, мина под знака на прекрасните деликатеси и напитки, които се появиха в сладката и уютна резервна зала и предизвикаха всеобщи адмирации... Така този финален успех на „Пролетните български дни в Чикаго" се свърза още и с имената на спонсорите, едни от най-известните в българското Чикаго фигури: футболистът Йордан Ничев, стопанин на неформалния български спортен център на Чикаго познат и търсен и като ресторант „Вкусен свят", другият футболист и мениджър с особени заслуги за отбора на „Балкан"
Ник Шавулев и неговият приказен италианския ресторант, както и обаятелната стопанка на ATTITUDE – Coctail Bar & Restaurant – ELK GROVE.
Климент ОХРИДЧАНИ
Снимки: Илия ТАНЧЕВ
