Сред първите наши съграждани, които се върнаха от лятната си ваканция в България и по други европейски страни е Мариана Владиславова. За разлика от мнозина тя не разказва как я погледнала накриво продавачката в бозаджийницата или как я глобили неправилно в трамвая, колко е скъпо и колко корумпирани са станали нашите роднини в родината. Може би защото тя е първата от всички, /които поне аз познавам/, прочели нещичко от... Книгата на дявола, където, предполага се, има и по-лоши неща от българските.
- Тя е огромна – казва ми Мариана, - както подобава на една дяволска книга. Написана е върху пергамент от изсушените кожи на 160 млади крави и бикове, има 624 страници и тежи 75 килограма. Долната основа на книгата е половин метър, на високо е 90 сантиметра, дебелината й е 25 сантиметра. Писана е някъде след 1350-та година с ръката на самия дявол.
- Значи Дяволската Библия се появява сто години преди Йохан Гутенберг да издаде първата печатна книга – Библията на християните?
- Да, и появата и, разбира се, е добре описана и уточнена. По онова време манастирите били почти единствените извори на знания. И Дяволската библия е сътворена също в манастир. Но с активното участие на сатаната. Този лош герой на всички времена, включително и в нашия век, дето подучва хората на алчност и греховен живот, дочул от своите кореспонденти, че в един манастир начетен монах сбъркал. Грехът му бил много голям и го очаквало нормалното за годините наказание – в никъкъв случай не условна присъда и никакво разтакаване на съдебното дело заради заболели адвокати и съдии или парламентарен имунитет по време на избори. Просто на сутринта пристигали щатните дюлгери и за час и половина щели да го зазидат жив.
Дяволът моментално долетял при нещастника и го подучил да отиде при манастирските лидери и да им предложи да препише Библията, като приложи и някои други текстове за... една нощ. Нощта преди зазидването. Разбира се, тази непосилна за човека работа ще свърши той, дяволът, а монахът ще му продаде за услугата душата си. Монахът отишъл при началниците си, предложил им да свърши тази огромна работа, която и без това стояла на шията на отците, но нямало кой да я свърши, и те се съгласили. Все ще отхвърли нещо за една нощ... Разбира се, за дяволското присъствие те не знаели нищо.
През нощтта седнал монахът над телешките кожи, взел перото, дяволът до него му хванал ръката и писмото се ливнало със светкавична скорост. Мастилото – нещо като гъст компот от сажди, такова, че не се е изтрило и до днес. Дяволско мастило. А буквите – красиви, калиграфски, просто невероятни не само като писане за една нощ, но и като уникално красиво творчество, което може да бъде създадено само за десетилетия.
- И какво все пак е написано в тази огромна книга?
- Старият и Новият завет. Едно невероятно за средновековието произведение – „Етимология” на Исидор от Севиля. „Еврейски антики” на Флавий Йосиф... Дяволът, вероятно, прибавил и всякакви хроники от живота по онова време, както и разни заклинания, магии, мистични вълшебства, рецепти за всякакви случаи, дори тестове за разкриване на вещици, крадци и мошеници.
- Успя ли да надникнеш в тази, последната част? Голяма пара може да падне...
- „Дяволската Библия” е охранявана почти като, а може и повече, от президента Обама. Където и да пътува по света тя е в бронирана витрина, при постоянна температура и влажност на въздуха. Сатанинската книга сега се оценява толкова скъпо, че няма агенция, която да я застрахова. Има държавни гаранции за 11 милиона евро. А на практика човек може да прочете нещичко по пуснатите брошури, които съпровождат всяко появяване на Голямата книга пред хората. Мога само да ви предоставя и една снимка от картината, която благодарният монах нарисувал лично от натурата на своя среднощен гостенин и избавител и я бутнал сред страниците... Той, Сатаната, Дяволът или Велзевул, ако щете, е в цял ръст, почти половин метър висок, и много екстравагантен...
Климент ВЕЛИЧКОВ
