България 21 век - новини от Чикаго, САЩ, България и света

Пета световна среща на българските медии – Бургас и Варна

Направихме среща при свършека на рекламите. Това е като орачи и сеячи да се съберат по време на суша. От важно – по-важно.

Сега ще почнат да се чуват гласове. Назидателни. Оценки. Народ има по трибуните – коментира всеки фаул на тези, дето играят на терена. В смисъл – вършат нещо. Е, да,  пропуски и в Петата среща на българските медии в чужбина – дал Господ. Такива работи и в „Манчестър Юнайтед” стават. Самият сър Алекс Фергюсън ги допуска и нажшият колега Максим Минчев не е по-брониран от него.

Но, понеже почваме упражнението със спортна терминология – защо не направиха при спорта Световна среща на българските треньори и спортисти в чужбина? Само в САЩ на всяка глава от нашего брата журналиста български,  се падат по 17 глави спортни! И то на световни и олимпийски шампиони, великолепни специалисти от нашата Национална спортна академия, хора признати по света като много читава стока. И как само нашата министърка Гергана Паси подкрепи по време на самата Среща тази теза! Разбира се без да иска и без да я знае дори. Каза, че в чужбина името на България се свързва главно с три феномена: 56% ни познават като земя на корупция и престъпност, 50% ни свързват още и с черноморските плажове, 41% - със спорта. За първия ни и основен имидж скромно мълчим. Но ако с една Световна среща на българския спорт по света този роден ресур се вкара в релсите – ще се получи!

Само, че още няма други такива експерименти, като този на най-старата българска медия БТА. Не го правят и нашите историци, музиканти, строители или дори майсторите на киселото мляко...  С примера и петгодишният си опит българската журналистика е единствена досега и похвална.

Дойдоха 25 български медии от света

Всичко започна в „Алма Матер”. В Софийския университет „Климент Охридски” се събраха 200 журналисти, медийни собственици и ръководители, администратори и пр. от България и 25 страни по света. От „чужденците” в отбора на Петата световна среща изпъкваха, естествено, тези от Чикаго. Ако не най-умните ние сме поне най-много.

Програмата на Срещата насочва вниманието към новостите в информационното пространство, висшите технологии в медиите и туристическата индустрия, която била най-печелившата в България. Една малка дилема.... Колко зле са тогава другите?

Равносметката? Тя е с най-различни лица. Тази тук е една от многото. И сигурно не от най-академичните.

Добрата новина е лошата новина

В началото бе словото. На президента. Посъветва ни да следим пулса на българското мислене, да представяме по-авторитетно онова, което се случва в България. И особено защото образът на нашата страна и народ е изкривен „поради различни обстоятелства”.

Срещу този намек за една положителна по тематика и внушение журналистика в етническите български медии по света веднага ще застанат привържениците на шоковата журналистика. Особено когата българинът вече е добре подготвен за кърваво четиво, когато убийства и отвличания, катасатрофи, гардове и престъпници, наркодилъри и проститутки са изместили осезателно инженера, писателя, научния работник, че и всяка свясна жена и мъж в българската информационна среда.

Да, ние често пудрим българските трокаджии, бачкадорите по руфа, тежкият, наистина много и почти отчайващ труд по чужбина. Слагаме някое крилце по раменете на малкото понаправили нещо сънародници, пишеме хубаво, доколкото можем, за праведния им живот и работа. За да всеем оптимизъм и покажем, че има все пак и честен път към добро бъдеще. Нищо, че и при нас „истинска журналистика” най-често смятат когато нарежеш някоко на парчета по страниците на вестника. И каквото и добро да направиш – не ти го признават. Много станаха онези, които дори да им измиеш краката като Христос ще се подиграят с труда ти. Но задължително трябва да се пишат и добри неща.

Защото ето какво се случва. Преди време жената на български евангелистки пастор, американка от холанадски произход но носеща българска фамилия, уби двете си деца. И медиите описаха зловеща, вампирска, картина. „Българка закла децата си”. И всички американци, включително и тези, в чиито семейства детегледачки бяха българки, прочетоха тези писания. И много от тях моментално изхвърлиха на улицата домашните си помощнички – българки.

Най-лесно и безпрепятствено се демонизират в името на сензацията такива като нас – хора от малки и незрели, разединени общности. Знаем, че българинът днес е наистина синоним на наркодилър, крадец на коли, разбивач на банкомати, фалшификатор на кредитни карти, лъжец, измамник, дребен мошеник, проститутка, далавераджия, завистник и дори изнудвач на сънародниците си. И всичко това тежи със страшна сила именно върху нас – които сме в чужбина. Но всички ли сме такива? Не, разбира се. Огро-о-омното мнозинство българи са добри, почтени и работливи хора. Но за един бандит пишем 300 материала, а 300-те добри българи ги пудрим с материал и половина.

Политика и бизнес от трибуната

Нашата журналистическа среща стана трибуна и за някои политически теми. Еврокомисарят Меглена Кунева ни предупреди, че след кризата светът ще бъде различен, заинтригува ни с това, че за България кризата била шанс за модернизация, нови технологии и широколентов Интернет.

Това, разбира се, не значи, че ние сме я направили. Разбира се и това, че всяко присъствие на видни политически личности издига престижа на събитието.Но когато то е строго професионално, а трибуната се предоставя малко повечко за познати, особено на журналистите, теми, които може да се изпратят и по теснолентов Интернет, човек усеща, че се пилее златно време. След всеки от приятните съдоклади на министрите Петър Димитров, Петър Мутавчиев, Гагаузов, представянето на някаква нова екомаркировка, която щяла да привлича платежноспособни туристи, ставаше все по-ясно, че за нашите журналистически интереси остава все по-малко време.

Мнозина очакваха да разберат като как така се списват българските вестници по чужбината в тая тежка криза, без помощ от никъде, какво се прави тук и там за да го има българското слово по Америка, Австралия и Европа, но медиините бележки от срещата дълго бяха повече от общ характер.Сред тях се отличи с актуалността си добрата идея на Соломон Паси да предложим България, спасила живота на българските евреи, за Нобелова награда за мир.

Бизнесът също не остана назад. Туризмът бе представен от председателката на Държавната агенция  Анелия Крушкова, която също си има куп проблеми със звездите на частното хотелиерство. Според нея за последните години в тази индустрия са инвестирани около 35 милиарда евро. Приходите за 2008 г. са 2.4 милиарда лева. Разбира се, въпреки тези удивителни достижения, хотелиерите нямат пари за нещо елементарно по други страни в света – реклама. И кой трябва да рекламира частните хотели? Разбира се държавата. Разбира се и ние, медиите по чужбина, защото това е българщина и е гордо до го правим. Разбира се без пари, защото те нямат. Някой се занимава с нещо, от което печели, но не му се дават пари за реклама. Не изглежда много професионално.

Медиите – етични, независими... или не съвсем

Не знам дали всичко казано из тия редове си тежи на мястото. Но погледнато от тук, през океана, за някои от нас нещата изглеждат така. Нервността ни още се увеличава и от последиците на кризата, та може и да пресилваме.

Изненада ни и странната медийна тишина в България съпровождаща тази Пета световна среща от 17 до 21 май 2009-та в Бургас и Варна. Четири пъти досега – от 2005 до 2008, в София, Чикаго, Рим и Мадрид българските медии в чужбина бяхме силно разглезени с внимение.... Е, не като Азис и Бойко Борисов /имената са дадени по азбучен ред/, но достатъчно за да се помислим, че сме нещо. Сега като че очакват по-малко от нас. Явно, че покрай тази отрезвителна глобална криза и България се сепна. Прехвалената световна пазарна икономика е нагазила дълбоко в калта. Както и нашия „млад капитализъм”. Има и други пречки и дразнители. Пред носа ни чакат избори. Народът вече чете най-напред и най-много за произшествия, убийства, кражби, завличания и сексуални вариации, после политическите бисери на бъдещите управници, които ще си избере, ще не ще, после спорт. Гледа вместо театър мъдрости от кревата, банята и тоалетната. А в крайна сметка се оказа, че и ние, списувателите на българските вестници по Европата и Америка, дето „навреме сме се спасили от страната” - не сме чак толкова големи „гияволи”! Чужбината е вече разгадана, демаскирана и развенчана. И вероятно това е за по-добро.

Добре е, много добре е даже и това, че покрай тия истории с фалирали или очакващи фалит рекламодатели – банки и финансови пирамиди, едри и по-малко едри „алчни”, както дори Обама рече, корпорации и други финансови атлети, все пак отново се замислихме за това доколко наистина сме независими и свободни? Ние независимите, непартийни и небюджетни по държавна линия медии?

Лошата посока на мисли е, че на практика сме твърде зависими от бизнеса, комуто служим. А като няма какво да се продава – и ние няма кому да услужим с модерните си нови дизайни и блестящи статии... Е, тогава - гуд-бай, независима медия, гуд-бай безпристрастна информация. Няма пари от реклами, няма чек за печатницата, няма вече дори и независимо-зависими вестници.Човечеството, не само ние вестикарите, сами сме си виновни, че сме я докарали нашата цивилизация до точно тази крива круша.

Но има едно име – спасително и славно – Интернет...

Но добрата посока е,че съществува евтин Интернет! В него всеки може да си пише каквото ще и колкото си иска, грамотно или неграмотно, и който може и който не може. Дори и загубилия работата си школуван медиен журналист.

В тази посока се насочиха много от мислите и идеите, споделени и стаени по време на Петата световна среща на българските медии.

Морето, ах, морето! Животът не се състои само от глобални обобщения. Ако слезем на земята, и то на морския пясък край Бургас и Варна, нещата изглеждат коренно различни, дори и  оптимистично-симпатични!

Въпреки присъствието на доста политици политическата температура на срещата тази година бе по-здравословна от миналите. Втората част от програмата, при която стана дума за настоящите позиции и перспективите на българските медии в чужбина, прескочи по-висока професионална летва от всичко познато досега. „Петата среща – обобщи сам Максим Минчев, - е с най-голям коефициент на полезно действие”! И е така, защото имаше порядъчно число добре обмислени и премерени коментарии по най-важните въпроси, за които се бе събрала българската журналистика. Ето какво каза писателят Антон Дончев за духовното начало, което би трябвало да е основа на публицистиката

„Вие трябва да нахраните душите на българите с познание, да усетим, че сме заедно, че това е хубаво и е победа над самотата и умората. Неотменно и неизбежно всички сме извор на една и съща река . От нас зависи дали тази река ще бъде пълноводна и чиста”.

Новите бюджети на медиите

Сред най-оптимистично настроените издатели е Евгени Веселинов от Лос Анджелис, който заяви, че в  „Обзор” няма криза, защото и преди и сега основният му капитал е неговият и на сътрудниците му неизтощим ентусиазъм.

Според Радосвет Радев от „Дарик радио” рекламният бюджет в България ще се свие наполовина – от 300 милиона лева през 2008 до 150 милиона през 2009. Но, както се изказаха мнозина - издания, радио и телевизия ще намерят добрата пропорция на единение с необятния Интернет и може би ще се получи нещо по-добро и съвършенно в информатиката на света.

Светлозар Момчилов, издател на в. „България сега” в Чикаго, сподели една ясна и вдъхваща доверие концепция за медиен мениджмънт по време на криза. Визирани са нови източници на средства, съкратени са редица неефективни разходи. Подкрепена бе неговата идея за създаване на рекламна агенция и информационен пул. Той засегна и някои въпроси, свързани с рекламната стратегия и бизнес-подготовката на рекламодателите в тази област.

Йосиф Давидов от мадридския вестник  „Нова Дума” спомена за 153 000-те български имигранти в Испания, които ще пострадат от световната икономическа криза. Още и за 18-те милиона евро, които съседна Румъния влага в старанията си да запази румънския език и етнос при емигрантите си в Испания.

Българските вестници в Чикаго – някога и сега

Кина Бъговска от чикагския вестник „Старт” и електронната медия „България 21 век” говори по най-наболелия въпрос – за сриването на рекламния пазар и критичните последици за печатните медии от това. Тя направи паралел между нерадостната картина при някои гиганти в американския медиен свят и малките емигрантски издания. Мащабите са различни, но картината е една и съща.

Журналистката /и художничка/ от Чикаго припомни думите на председателя на Сенатската комисия по комуникациите в САЩ Джон Кери, че „Печатните медии в САЩ и по света са вече замираща информационна разновидност за човечеството”. И как още на следващия ден прессекретарят на Белия дом Робърт Гибс обяви, че федералните бюджетни фондове, които изляха милиарди за кризисно спасяване на финансови институции и промишлени гиганти като „Крайслер” и „Дженерал Моторс”, няма да отделят и един цент за банкрутиращите вестници и списания.

„Като средство за пренасяне на информация мастилото и хартията са вече остарели  - казва още Джон Кери на заседанието на Сената по перспективите на полиграфичната промишленост. – Замени ги силата, високата ефективност и технологичното съвършенство на Интернет”.

Разбира се той не премълчава и минусите на електронните издания. На първо място съмнението, че те ще могат да поддържат високите професионални стандарти на съществуващата при печатните издания журналистика – продължи Бъговска.

И за българските чикагски вестници 2009-та година е коренно различна от 2006-та, когато бяхме домакини на Втората световна среща на българските медии. По онова време пресата на Българското Чикаго бе нещо като „ емигрантски хит на сезона”. Днес споделяме тревогите и съдбата на могъщите ни американски събратя.

Преди 4 – 5 години по страниците на „България 21 век” и „Старт Чикаго” имахме рекламите на 24 агенции за недвижими имоти и финансови институции, осигуряващи кредити. Днес от тях ни останаха двамина.  И ако американаските печатни издания могат по някакви чудни начини да се свиват, да банкрутират дори и пак да се появяват под слънцето, нашите граници между „да бъде” или „да не бъде” са опасно близки една до друга.

Картини от американаската преса

В представения по-нататък анализ се казва, че даже „Нюзуик” сега е по-тънко издание, тиражът му не е 2 милиона и 600 хиляди, а някъде между 500 и 900 хиляди. Най-големият вестник на Сан Франциско, който е на 144 години, направи за 2008 г. 50 милиона загуби, но още се държи. Двата прочути филаделфийски вестника с 390 милиона дългове са в банкрут, но не искат да спират. „Ужасните условия на кризата са тежък удар върху нашия бизнес и сме принудени да предприемем крайни мерки” – каза стопанинът на „Дейли Мейл” и съкрати 400 свои сътрудници. В британския гигант Би Би Си, където неотдавна изобличиха есемес-еуфорията, фалшифицирането на резултати от всякакви телефонни гласувания, избори на най-добрите песни или всевъзможни „мис”, подготвят уволнението на 2 800 сътрудници, преместването на офиси от Лондон в селските местности на Северозападна Англия за по-евтино, а ръководстрвото се отказа от всякакви премии.

137 годишният вестник „Бостън Глоуб”, който посрещна 2009 г. с дългове от милиард и сто милиона долара, извърши драстични съкращения на журналисти и помощен персонал, намали възнагражденията, започна системно да изпраща в принудителени и неплатени отпуски своите служители, а с всичко това се съгласиха и работници и профсъюзи, защото просто няма друг избор. „Лос Анджелис Таймс” и „Чикаго Трибюн” обявиха в името на икономиите оригинално обединение на своите кореспондентски бюра в чужбина. Тяхната сборна външна редакция поема обслужването и на други вестници. Антикризисният мениджмънт на „Крисчън Сайънс Монитор” и „Сиатъл Пост” накрая промени изцяло  облика на двете печатни издания - те преминаха напълно на онлайн версия!

Такава е картинката при нашите мастити колеги – сподели по-нататък представителката на чикагската медия. - А какво можем да направим ние, българските етнически вестници в САЩ? Ние нямаме кого да съкращаваме освен самите себе си и нямаме като „Чикаго трибюн” бейзболния клуб-гигант за продаване „Chicago Cubs”… Освен това за българските ни корени обединението е по-непознато явление, отколкото разделянето, та и това не става. 

Новото електронно издание – как изглежда „България 21 век”?

Така се стигна до онлайн версията на „България 21 век”, а „Старт Чикаго” остава все пак в днешната вестникарска суматоха – една битка с променлив успех срещу финанасовата криза.

Стремежът ни е да използуваме преимуществата на Интернет в съвременната информация. Електронното издание „България 21 век”, на което вече може да попаднете и да го харесате или не, групира дейността ни в три основни направления.

„Българите по света” - на първо място в Чикаго и САЩ, е най-познатата ни и най-обширна информационна територия. Следва „България” – и не само какво става в родината, но и „поглед отвън” – как и като каква се представя страната и народът ни по света. В третия раздел – „ Планета” господствуват традиционните полезни, безполезни и вредни рубрики, без които Интернет съсем не може. От световния обзор на събитията, „Здраве”, „Култура” „Спорт”, „Световна библиотека” и пр., та до „Реклами”, „Хороскопи” и дори „Форум”, въпреки пороят от злоба и ругателства, които заливат това замърсено по много сайтове място. Без пандемиите „запознанства”, „електронни игри”, „хазарт” и пр.

Сега можем да информираме сънародниците ни обстойно, без да се притесняваме от липсата на място, показвайки им достатъчно различни гледни точки. Можем да създадем, и започнахме дори, своеобразен, постоянен творчески Интернет-фестивал – мемоари, стихове и новели, романи, картини и фотоси – „направено” от българите, които живеят в чужбина.

При тези „смразяващи литературата” тиражи на българоезичните издания – отпечатване на дадена книга в 500 или 1000 бройки, нашата „Интернет библиотека”, за която се надяваме да даде живот на духовните прозрения и преживяното от нашите сънародници – емигранти по света, е много добра възможност, едно истинско избавление!

Сладък и опасен

Струва ни се, обаче, че трябва да  бъдем предпазливи в съдържанието. Когато правим вестник – ние знаем, че той ще бъде избран от определени хора и ще влезе в определен дом – там, където ни предпочитат.

Телевизията и Интернет, обаче, разградиха домовете ни за всякаква информация и приумици. Те превзеха почти всяка къща и всяко семейство. Нашият дом не е вече нашата крепост. Децата ни разговарят с нас и ни слушат по-малко и по-невнимателно отколкото „звездите” на монитора и екрана. И тези „звезди” обикновено не се грижат за възпитаниета на децата ни и за бъдещето на нашето семейство. Най-често тяхната единствена задача е да продават. Пряко или косвено. Продават козметика, коли и скъпи костюми, продават и съблазните да спечелиш много пари на хазарт, по престъпен начин, да бъдеш алчен и живееш аморално.

Плодовете, които берем от тази житейска истерика стават все по-горчиви.

Какъв трябва да бъде този сладък и опасен Интернет след като мало и голямо прекарва часове пред монитора? Ако мнозина вече зачеркват близки хора и събеседници, а денонощно „чатят” със също като тях програмирани консуматори? Безотговорните, комерсиализирани сайтове в мрежата са вечи милиони. Много повече от такива, където ще срещнеш Сервантес или Леонардо. Въпросът днес е много неудобен. Има достатъчно умни хора по света, но не те седят на командните пунктове за „развитие” на обществото.

С дъх на печатарско мастило върху добрата стара хартия

Накрая и ние оседлахме Интернет – завършва своето изложение представителката на „България 21 век” и „Старт Чикаго” - мястото, където ни предстоят много добри и лоши срещи с феномените на живота. Така е в днешния свят. Не слагаме кръст, обаче, и на добрите стари печатни издания. В Чикаго сега има много българки и българи, които не биха могли изведнаж да сменят релсите и да седнат в по-модерния влак. Мнозина от тях не знаят добре английски език. Нямат и времето и възможността да преминат на електронна информация – живеят и работят по чужди къщи, постоянно пътуват... Или в края на краищата харесват великото перживяване да седнеш на спокойствие и внимателно, спокойно, да прочетеш всичко, което те интересува, да разгледаш снимките. Затова, както може да се каже, макар и в неравна битка, ще се сражаваме до последното възможно вестникарско копие с дъх  на печатарско мастило, положено върху добрата стара хартия...

Цифровизация

Цифровизацията на електронните медии беше последната тема на Срещата. Георги Лозанов, един от най-големите медиини специалисти у нас, е категоричен, че това не е технически проблем, а нови възможности за повече култура и разум сред хората. Част от  хората мислят точно обратното – че поне в обозримо бъдеще това ще бъде чисто търговска работа, свързана с продажбата на милиард скъпи телевизори. Качеството на образа едва ли ще е решаващо ако свободното падане към дъното на пошлостта в съдържанието продължи със същия успех. Разбира се и това не е страшно. Хората свикват и стават такива, каквито ги правят. Каза се, че в България щели да се напряват няколко мулти програми – ей такива 300-400 канала от цял свят, където ще могат да се гледат всякакви брадъри, сърв... и пр. Просто да се чуди човек как досега живеем само с по 100-200. Или как все още се чете Шекспир, който е писал с някакво омазано перо вместо да праща по 500 чата на ден ... Разбира се така разсъждават само крайно назадничави хора.

Искаме ЮАР!

Искаме 11 юни – 11 юли!

При закриването на Срещата постоянният и, слава Богу, издръжлив домакин, генералният директор на БТА Максим Минчев пожела и в бъдеще да си поставяме все по-големи предизвикателства. И да изпълним нашите срещи и разговори с повече съдържание. С което сме напълно съгласни.

Заговори се за следващата среща. Евентуални домакини са Португалия, Катар, Южна Африка. Моментално у доста колеги се събуди вълчи апетит към Южна Африка. Желанието да се доберем  до Кейп Таун, Дърбан, Йоханесбург, Нелсън Мандела Бей или Претория е страстно и неудържимо. Датата, на която още по-страстно молим да бъде насочена Шестата световна среща на българските медии е също известна – от 11 юни до 11 юли 2010 година!

Мъжете знаят защо.

Вестник „Старт Чикаго”

Интернет издание „България 21 век”