Както знаем, човек не бива да се прави на такъв, какъвто не е. Нито пък да пресилва нещата. Но даже чехите, които са умни хора, ни втрещиха с неочаквания от тях фарс – правеха се на цигани, вместо да пеят. Беше по време на 54-то издание на Песенния конкурс „Евровизия” в Москва. И ги скъсаха на старта. Също както и Красимир Аврамов, който ги последва. За него професионалисти в музиката от Лос Анжелис мърмореха, че отдавна се „правел на американски певец” - събирал пари, ангажирал зали и правел реклама за необходимия си имидж, вместо първо да се научи да пее. Но много учене също не осигурява успеха. На сила хубост не става. Колкото и да убеждаваш на думи, че правиш нещо ново и необикновено в музиката – „попопера” или нещо подобно.
Новаторството на българина от Лос Анджелис не се възприе от музикалния свят на Евровизия 2009. Родом е Краси от земята, където преди много време Орфей създава музиката на човечеството. Певци от тези места са омайвали хората от старо време до днес. Но в случая една от коментаторките на събитието се хвана за главата с думите: „Това е нещо чудовищно... не знам какво ми се случи да видя... Като че гледам скитащ цирк на панаира.” Друг неин колега обясни присъствието на „танцьорите” с кокили: „Тяхната роля е да отвличат внимението, докато трае участието на другите...”
Електронното издание „Вести.БГ” представя три извадки и от други отзиви за българското участие.
„Красимир Аврамов не уцели нито един тон в своята песен „Илюзия”. Българският представител и помощничката му виеха и крещяха вместо да пеят, пише "Франкфуртер алгемайне цайтунг".
Швейцарският вестник "Базлер цайтунг" е още по-краен и посочва, че българското изпълнение е изтормозило очите и мозъка на зрителите и слушателите със странни костюми и изтрити английски щампи от сорта на "Дай ми още време...".
MonstersAndCritics.com (в превод от англ. - чудовища и критици) направо определя изпълнението на Аврамов като "нескопосано".
Разбира се критиките и дори скандалът, след който Аврамов и екипът му се захванаха „да поправят песента” се приемат от мнозина и като последица от прочутата българска завист, но едва ли бихме могли да уличим в такова чувство към нашите сънародници немските и швейцарски журналисти.
