Има български футболисти по целия свят – от САЩ до Япония и от Швеция до Южна Африка. Но в началото на осемдесетте години на миналия век, за мен неизвестно как и защо, най-много наши треньори и играчи имаше в Кипър. Както знаете, гръцкия език е малко фонетично комплексиран – за нашите южни съседи, а и за кипърските гърци произнасянето на “ч”, “ж”, “ш” и “щ” е доста проблематично. По някаква странна случайност, в Кипър работеха футболни нашенци, чиито имена представляваха истински кошмар за кипърците, но те по техен-си начин се оправяха:
- Пачеджиев стана Пацацев,
- Чачевски – Цасески,
- А най-близо до истината беше един от най-добрите ни футболисти за всички времена Спас Джевизов. За кипърците той е Дзевизов.
През месец септември на 1988 година заминах за международен семинар по хотелиерство, който се провеждаше в град Лимасол. Групата се състоеше от мастити хотелиери, повечето от Централна и Западна Европа. Най-дребната риба бях аз. Настаняване в супер-луксозния, пет-звезден хотел “Лонда Бийч”. Очаквах, че ще получа малка стаичка с едно легло, възможно с най-неизгодното разположение. Подадох задграничния си червен паспорт на служителката на рецепцията, тя веднага го разгледа и ме шокира с коментара си: “Ооо, Булгария Дзевизов !” Обади се веднага по телефона и след пет минути на рецепцията пристигна самия мениджър – едно от светилата на световното хотелиерство д-р Паникос Киру. 
Другите колеги получиха по един ключ, а аз – два, и то доста по-големи. Бях помолен да изчакам. Още един шок – моят багаж (един куфар и една чанта) бяха поети от шефа на бригадата от пикола и от негов подчинен. В асансьора, до последния етаж, и двамата се надпреварваха да ме информират, че Дзевизов е най-великия играч, играл някога в Кипър, голмайстор на местното първенство. Когато ми отвориха вратите и ми оставиха багажа, аз ахнах. Бях настанен в най-луксозния апартамент на “Лонда Бийч”- огромна панорамна тераса към морето, фантастично оборудвани хол и спалня, банята – по-голяма от хола в къщи, с подводен масаж ! Шефът на пиколата отвори хладилника, извади ламинираната папка с цените на напитките и деликатесите и пред мен я прибра с краткия коментар “For you – free”. Бива, бива изненади, но това вече е “a little bit too much”- както казва един от най-до
брите ТВ коментатори Арчи Джемил.
Слязох веднага до рецепцията, попитах дали няма някаква грешка. Оказа се, че не. После дойде едно младо, момче, на въпроса ми на какво дължа тази чест, която ще ме извади от душевно равновесие, той само отговори: “Дзевизов”.
На следващия ден, в паузата на семинара, д-р Паникос Киру ми съобщи, че при него, в канцеларията му, дошъл гневен един чешки баровец ( а чехите са не по-малко завистливи от нас) и поискал обяснения защо той е в двойна стая, а българинът, например, в най-хубавия апартамент. Д-р Киру кратко му отговорил, че България има Дзевизов, а Цехословакия – не. С това разговора свършил.
Дневната програма на семинара приключваше в 18 часа, след това свободно време. Пред ресторантите и кафенетата в Лимасол винаги стояха управители или служители, които канеха минувачите да влязат в съответното заведение. Питаха ме от къде съм и винаги отговора им беше: “Ооо, Булгария, Дзевизов!” Беше ми крайно съвестно да влизам където и да е, защото имах вътрешното убеждение, че поне на две места ще ям и пия без пари!
Като всеки правилен българин, реших накрая и да напазарувам. Отидох в един голям магазин , за да купя ботуши за съпругата. Освен номера на ботушите, носех и съответния “чертеж”. Оказа се, че такъв номер няма. Продавачката, възрастна дребна жена, отново ме попита от къде съм. И пак моя отговор, и пак същия възторжен коментар. Но този път не беше само това. Тя се обади в завода-производител, говореше на гръцки, аз нищо не разбрах, освен “Дзевизов, Дзевизов”. Този път я прекъснах, че аз не съм Дзевизов, дори лично не го познавам. Тя не обърна никакво внимание на моето изказване, само добави, че утре аз ще имам ботушите. На следващия ден, в 08.30 часа, получих телефонно обаждане, че ботушите са готови и дали няма да възразя да ми ги донесат в хотела. Отговорих, че магазинът е близко до хотела и аз ще отида при тях, няма нужда да се разкарват. Цената на чифта ботуши, по табелката в магазина беше 120 кипърски лири. Когато подадох точната сума, тя ми върна 60 лири с коментара “Discount from the factory”.
С отличния си футбол Спас Джевизов беше допринесъл най-много за популярността на страната ни в Кипър! Почувствах се радостен, щастлив, горд и важен, че съм българин.
Христо СИРКАРОВ
