В нашата история на спорта, българската, има много върхове, които се извисяват над световните достижения и рекорди. Понякога недоброжелатели, наши и чужди, водени от свои интереси или от горчивата си душа, се опитват да очернят светлия лик на нашите спортни герои. Ако е имало протекционизъм – нашият протекционизъм е бил най-сиромашкият, ако е имало допинг – нашият допинг е бил най-лошият и остарелият. С нас си измиват най-често ръцете, за да не пострадат спортисти на „големи държави” и мултинационални фирми. Затова пък, ако е имало талант, труд, разум и характер в спорта те са били в особено-висока степен и в основата за българските рекорди и победи в европейския и световен спорт. На първо място - нашите треньори, на чиито рамене и с чиято прозорливост израстнаха редица спортове – световната борба, художествената гимнастика, щангите... И волейболът.

Има по света пръсната наша волейболна култура толкова, че българските корени в играта растат и дават плодове и днес в Италия, Испания, Франция, Германия, Куба, Гърция, Сърбия, по цял свят. В някои от тези страни волейболът беше направо засаден и добре отгледан като световен продукт именно от българи. Преди броени седмици бе празнувана 80-годишнината на Тодор Симов, чийто треньорски почерк личи в постигнатото от кубинския и испански волейбол. Тези дни 80 години мина и надмина и една легендарна българска треньорка, която не е била по света и не е правила фурори на световната сцена. Но тя е от онези тайнствени сили, каквато е душата на човека. Не се вижда, не шуми за себе си, но тя прави живота.

Кака Фани е извела на пътеката към славата мнозина от рицарите на волейбола. Тя посява семената на тази игра в душите на децата и идва после ден, в който те стигат своя триумф. Какво би израсло на тази земя, ако не поникват семената на живота?

Разказа ми преди време една от най-големите наши волейболистки, как в първите си волейболни години я постигнала травма. Завели я където трябва и там и прочели присъдата: никога повече волейбол. Нищо не става вече от нея. Шокът у една млада спортистка, почти дете, захласната до безкрай в играта, са неописуеми. Но тук се намесва Кака Фани. Взела я на „домашен спортен лагер” у дома си. Поставила я на стол пред стената в хола, дала и волейболната топка и детето – бъдеща спортна звезда, почнало безкрайните часове тренировки за „пас”... Кака Фани гони избягалите по стаята топки от „играта” и всичко продължава... Пас, пас, пас...

Фани Шаханова се отдава през годините си на волейбола като Жана д,Арк в битката за свободата на своята родина, като Майка Тереза в безпримерната си любов към хората. Заедно със съпруга си „Бате Райо”, /който не е вече сред нас/, те бяха уникално спортно семейство! Те откриха и подготвиха в своя волейболен храм „Шаханови” десетки състезателки от изключителна класа. Сред тях е и дъщееря им Елена. Направиха ги, бих казал – не само волейболисти, но и хора с благородство в душата и хуманност. При тях човешкият дух и характер и муслулите на тялото, който вършат „черната работа” в тренировките и мачовете, имат еднаква стойност и се възпитават в пълна хармония.

Фани Шаханова днес живее при дъщеря си в Италия. Елена бе дълго време състезателка както в елитня български, така и италиаянски волейбол, беше наша кореспондентка в Българския и илюстрован спортен седмичник „Старт”, сега е кореспондентка на Българското радио, и въобще на българските медии, от Италия. Всички, които ги познаваме днес сме с мислите си при тях, в този юибей, в който виждаме още веднаж, с какви достойни и светли хора живеем заедно на Земята. Нищо, че понякога ни се струва как светът е станал много лош и непригледен. Това не е така. Волейболният род Шаханови доказва, че не онзи, с ноктите, а Божията ръка е свършила работа при създаването на човека...

Вестник „Старт Чикаго”

Ето какво са написали и колегите от „7 дни спорт” за треньора и човека Фани Шаханова.

Юбилей
Кака Фани на 80 години

Известната треньорка по волейбол Фани Шаханова - за всички „Кака Фани”, навършва 80 години. Тя е заслужил треньор по волейбол и майстор на спорта.
Животът й е изцяло свързан с волейболната игра от дете. На 12-годишна възраст започва да посещава спортната площадка в родния квартал Долни Лозенец в София. Там среща своя бъдещ съпруг Райчо Шаханов - Бате Райо, с когото изграждат едноименната волейболна школа и стил "Шаханов" от състезателки - личности и шампионки. Затова и песничката, написана за тях, весело обобщава отдадеността им към волейбола:

През горичка, по пътечка, Фанчето върви сама
и си мисли Бате Райо дали си е у дома,
че стадионът им е къща, а пък те са все на път,
дали няма да го срещне някъде на кръстопът.

Те не само, че не се срещат, но предоставят и дома си като творческо гнездо на състезателките си.
Фанчето става най-напред известна с това, че е "първата плонжистка на България", както я определя пресата тогава. Играе за софийския Спартак, с който става за първи път шампион на България през 1948 г. Включват я в националния отбор още на 18 г. Учи се на волейбол, но учи и другите около себе си. Едва 20-годишна, печели като треньор първата си титла с девойките, сред които изгрява талантът на Лиляна Райкова. По-късно в отбора на Наркооп, на Червено знаме и в дружество Септември Фани продължава в същия стил.
Прекратява състезателната си кариера на 36 г., което е абсолютен рекорд за времето си. И се насочва изцяло към треньорското поприще в Септември. Тя подготвя подрастващите, които поема Бате Райо в представителния отбор на клуба. За Кака Фани не закъсняват и поредните титли при девойките - общо 22 в треньорската й кариера.
Най-голямото признание за работата на Кака Фани и разбира се, за съпруга й Бате Райо, идва, когато Септември се обединява с ЦСКА. На Фани поверяват подрастващите, на Бате Райо - представителния отбор. И от нейните ръце към първия състав се отправят талантите Мая Стоева, Верка Стоянова, Румяна Каишева, Елена Шаханова, Катюша Ничева, Мариана Халачева, които са гръбнакът на непобедимия отбор, станал европейски клубен шампион. Традицията продължава с Емилия Пашова и Десислава Никодимова.
Трудно е да се изброят всички имена, но както самата Кака Фани доволна казва, нейните момичета са стотици.  
"Всички деца са еднакви и всяко едно има своя талант и право на реализация", е девизът на Кака Фани. В този стил тя предаде щафетата на дъщеря си Елена и внучката си Ралица, преобрази и зет си Микеле във волейболен специалист и журналист.
Днес Кака Фани продължава да следи с интерес волейбола не само в България. И всяка победа или загуба на отбор с българско присъствие за нея е едно голямо преживяване.