Честване Деня на България в ЧИКАГО

 

chicago botanic gardenПРОГРАМА за провеждане на Деня на България

10 септември 2017 г. от 10:00 до 13:00 ч.

Ботаническа градина на Чикаго, павилион МакГинли

1000 Lake Cook Rd, Glencoe, IL 60022

Денят на България се организира съвместно от Генералното консулство на Република България в Чикаго и Ново българско училище в Нейпървил, с финансовата подкрепа на Центъра за източноевропейски изследвания при Чикагския университет.

 

10:00 –            Откриване на тържеството

Водещ: Галина Петрова

10:00 –            Химни на Република България и Съединените американски щати Изпълнява: Хор на Малко българско училище. След изпълнението на двата химна хорът остава на място (не напуска сцената)

10:05 –             Приветствие от генералния консул на България в Чикаго Иван Анчев

10:10 –             Приветствие от г-жа Мария Лабова – Бъргграф, директор на Ново Българско училище в Нейпървил;

10:15 –             Приветствие от Естер Питърс, ръководител на Центъра за източноевропейски изследвания при Чикагския университет

10:20 –             Изпълнения на детския хор при Малко българско училище:

  • „Детство мое”
  • „Петруно пиле шарено”

(след края на последното изпълнение, хорът слиза от сцената);

10:30 –             училище „Слънчогледи”

  • „Мила моя мамо” – китара, Иван Хараланов мл.;
  • „Копаница” – ксилофон, Милчо Хараланов;
  • „Хей ръчички” (на англ. език) – Иван, Милчо и Петя Хараланови;
  • Импровизация на тъпан – Георги, Боян и Георги мл. Танчеви;
  • Букет от българска народна музика – Георги, Боян и Георги Танчеви;
  • Ръченица – Георги, Боян и Георги мл. Танчеви;
  • Ивайловско хоро – Георги, Боян и Георги мл. Танчеви;

10:45 –             Училище „Нов живот”

  • „Лудо младо” – народна песен, изпълнява Емили Анджелу;

10:50 –             Ново българско училище в Нейпървил

  • Народни песни, изпълнени от Цвети и Искра Петкови

11:00 –             БУЦ „Знание”

  • „Една българска роза” – изпълнява Анна Виктория Лонгсдон
  • „Стани, стани Тодоре” – изпълняват Самуил и Анна Лонгсдон
  • „Чуй ме, Дилмано” – изпълняват Самуил и Анна Лонгсдон

11:10 –             Малко българско училище / Малка детска академия

  • „Хубава си моя горо” – солист Кристофър Арагон;
  • „Пусто лудо и младо” – народен танц

11:15 –             Детски ансамбъл за народни танци „Малката Верея”

  • Северняшки танц

11:20 –             Детски ансамбъл за народни танци „Хорце” при училище „Джон Атанасов”

  • Народен танц

11:25 –             Танцов ансамбъл „Приятели на българския танц” (Детройт, Мичиган) с худ. ръководител Николай Алишев

  • „Празник в Розовата градина” – танцов спектакъл;

11:40 –             Танцов ансамбъл „Верея” (Чикаго, Илинойс) с худ. ръководител Константин Маринов – Коцето

11:55 –             Танцов ансамбъл „Хоро” (Чикаго, Илинойс) с худ. ръководител Ирина Гочева;

12:00 –             БУЦ „Знание”

  • „Облаче ле, бяло” – изпълнение Момчил Анг. Жеков в съпровод на саксофон от Живко Анг. Жеков;

12:05               дует „Минкови

  • „За теб, Българийо!”
  • „Нашата мила страна” („Пътнико свиден”)

Около 12:30 – 12:40 ч. официалната музикална програма на Деня на България завършва с песента „Моя страна, моя България”, изпълнена от дует „Минкови”.


Съпътстващи събития и дейности:

11:00 – 11:30 ч. Българско кулинарно представяне (Fruit and Vegetable Island Amphitheater)

  • Българска баница (Даниела Вълканова);
  • Българско кисело мляко „Тримона” (Ат. Вълев);
  • Български традиционни продукти – магазини „Сердика” (възможности за дегустация);

10:00 – 13:00 ч. – Детски игри на поляната пред McGinley Pavilion (в случай, че метеорологичното време позволява). Организирани от център „Магура”;

10:00 – 13:00 – Фото-изложба на Ирина Дойчева „Красотите на България” – McGinley Pavilion

10:00 – 13:00 – Представяне на българската общност (маси, разположени в McGinley Pavilion) – по азбучен ред:

БГ Войс (BG Voice) – представяне на мобилно приложение за iOS и Android BG LINKED

Магазини „Сердика” (само представяне на брошури и мостри на продукти – без право за дегустация на хранителни продукти!);

Магура – Център за колективни и индивидуални изяви;

Малко българско училище (workshop за писане на имена на български език/кирилица);

Салон за българска култура и духовност;

Съюз на българските писатели в САЩ и по света;

Туристическа агенция “Marchela Travel”;

Туристическа агенция “Payless BG”;

Фондация „Занаяти от тракийските земи”;


6 септември – ден на Съединението на Княжество България и Източна Румелия

6 септември – ден, символ на национално единство.

На 6 септември 1885 г. българският народ извършва едно от най-забележителните дела в своята нова история – Съединението на Северна и Южна България. Предисторията на това събитие започва от 1878 г., когато Берлинският договор разпокъсва българските земи и създава препятствия пред тяхното икономическо и политическо развитие. Затова борбата за тяхното пълно национално освобождение и обединение започва скоро след освободителната за България Руско-турска война. Особено болезнено българското общество изживява изкуственото създаване на автономна област Източна Румелия в земите на днешна Южна България. В началото на 1884 г. въпросът за съединението с Княжеството е вече в центъра на предизборната борба между двете южнобългарски партии – Народната и Либералната. Но след назначаването на Гаврил Кръстевич за главен управител на Източна Румелия, Народната партия, станала управляваща, се отказва от борбата за съединение, като се позовава на неблагоприятното международно положение. Тогава с каузата се заемат по-радикално настроени личности. По инициатива на ветерана от осводителните борби Захари Стоянов през февруари 1885 г. в Пловдив е организиран Български таен революционен централен комитет (БТРЦК). На 25 юли 1885 г. е свикано негово заседание, на което е взето решение да се започне борба за “съединението на Южна със Северна България под скиптъра на княз Александър”. Комитетът установява връзки с представители на румелийските либерали и командирите на въоръжените сили в Източна Румелия – майор Райчо Николов и майор Данаил Николаев. Решено е акцията да започне към средата на септември. През втората половина на август в много селища започват вълнения и демонстрации; най-масови са в село Голямо Конаре /днес град Съединение/.

Сигналът за въстанието е даден на 2 септември 1885 г. в столицата на Априлското въстание Панагюрище. Две хиляди души излизат по улиците на бунтовния град, гърмят пушки, бият църковните камбани, възторжените възгласи “Долу Източна Румелия” и “Да живее Съединението” ехтят във въздуха.

Примерът на панагюрци е последван от бунта на Чардафон Велики (Продан Тишков) в Голямо Конаре. Революционната вълна постепенно залива цяла Източна Румелия.

През нощта на 6 септември войсковите дружини, предвождани от майорите Данаил Николаев, Димитър Филипов и Сава Муткуров, напредват към източнорумелийската столица Пловдив, като по свря път се присъединяват към въстаналия народ. Пред конака, където е сградата на правителството, майор Данаил Николаев строява своята дружина, развява опълченското знаме от Шипка и се обръща към войниците: “Ето вече 5-6 години сме на служба на изкуствено създадената Източна Румелия, която е пряко подвластна на 500-годишния тиранин – султана. Тази нощна мен се падна честта да би поведа против турското правителство.” Захари Стоянов и Иван Андонов влизат в конака и заявяват на, последния управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич, че е свален и Съединението е извършено, на което той отговаря: “И аз съм българин. Не мога да не чувствам известно удовлетворение в тази минута.”

На 8 септември Александър Батенберг издава манифест към българския народ. В него князът съобщава за провъзгласеното Съединение и за решението си да го приеме като общонародно дело. На другия ден той е посрещнат тържествено в Пловдив, откъдето изпраща телеграма до правителствата на европейските Велики сили: “Старата Източна Румелия престана да съществува и народът ме провъзгласи за свой княз.”

След Съединението България изпада в трудно международно положение. Османската империя започва да съсредоточава войски към българската граница. Под предлог, че се нарушава равновесието на Балканите, на 2 ноември 1885 г. сръбският крал Милан, подкрепян от Австро-Унгария, заповядва на армията си да нападне България. В защита на Съединението се разгаря масово патриотично народно движение. Победата на България в тази война прави невъзможно възстановяването на статуквото. След дълги и сложни дипломатически маневри Съединението получава международно признание с подписването на българо-турската спогодба през 1886 г.

Обединяването на Северна и Южна България има решаващо значение за по-нататъшното развитие на страната. България се превръща в сериозен фактор на Балканите. Благодарение на самоотвержената и героична борба на българския народ е премахната една от най-тежките неправди на Берлинския конгрес и се разчиства пътят за независимото държавно съществуване на страната.

Valentin Dangov

 

Цанкова

“Life is like riding a bicycle. To keep your balance, you must keep moving.” ― Albert Einstein

You may also like...