Съвършеният роб

Доколко робът може да свикне с поробителя си, че даже и да не забелязва, че е роб?

Робът симпатизира на господаря си и мрази освободителя си, защото той може и да не успее да го освободи и тогава със сигурност ще си изпати. Робът се мазни на силния с благоговение. Съвършеният роб изповядва следните ценности:

– Светът е непроменим.

– Чорбаджиите винаги са си чорбаджии, бедняците винаги са си бедни.

Следователно, да кажеш лоша дума или да вдигнеш ръка срещу господарите е не просто лошо, то е ненужно, безсмислено – нищо не може да се промени. Оттук – всеки, който е за промяна е враг, който може да докара на главата на роба само бели и главоболия.

Съвършеният роб знае:

– Само силният е достоен за уважение. Слабият трябва да се мрази и тъпче.

“Преклонена глава, сабя не я сече“, „Бежанова майка не плаче, Стоянова – плаче“.

Низостта се превръща в добродетел.

Какво е да мислиш, като съвършен роб? Събужда се с „Нищо не може да се направи“ и си ляга с „Нищо няма да се промени“. Дори и да го освободиш, той пак ще си остане роб и никога няма да бъде истински свободен човек. Свободният човек носи отговорност за постъпките си, за думите си, за мислите си. Съвършеният роб е свикнал друг да мисли вместо него, друг да действа вместо него, друг да е отговорен за живота му.

Съвършеният роб не може да се промени – нали е съвършен. Той само се нагажда, при това – великолепно. И колкото и да го унижаваш, никога не му е много. Той дори не го усеща, не го разбира. Колкото и да го мачкаш, все му е малко. Той е еволюирал – няма чест, няма достойнство. Не борави с категории, като справедливост, законност, правосъдие, възмездие… Съвършеният роб яде, пие, спи, възпроизвежда се дотолкова, доколкото господарят му е разрешил. Той не мечтае. Той се страхува да не загуби оковите си. Той е съвършен.

 

Ивайло Зартов, 10 януари 2016 г.

 

Ивайло Зартов

Ивайло Зартов е предприемач и политически деец.

You may also like...