ЛАБИРИНТ

С какво да те нахраня, моя мисъл,
във безпощадното ни настояще?

Душата ми изсъхна от соленото
на дългото пътуване към себе си.

Разнопосочна – все не се откривам.

Несъвършена –
в сладката илюзия на любовта
се скривам.

И после пак отново ме залива
една инсценировка на живот.

Ще се открия ли?

И още, още, още…

Измислено е всичко,
и изказано.

С какво да те нахраня, моя мисъл?

Припомням си,
че рибите са с нокти по гърба
и тяхното небе пълзи по дъното…

Неравновесна,
навличам таралежовата кожа
с бодли навътре.


ЕЛКА  ВАСИЛЕВААвтор: ЕЛКА  ВАСИЛЕВА

 

You may also like...