ЛАБИРИНТ
С какво да те нахраня, моя мисъл,
във безпощадното ни настояще?
Душата ми изсъхна от соленото
на дългото пътуване към себе си.
Разнопосочна – все не се откривам.
Несъвършена –
в сладката илюзия на любовта
се скривам.
И после пак отново ме залива
една инсценировка на живот.
Ще се открия ли?
И още, още, още…
Измислено е всичко,
и изказано.
С какво да те нахраня, моя мисъл?
Припомням си,
че рибите са с нокти по гърба
и тяхното небе пълзи по дъното…
Неравновесна,
навличам таралежовата кожа
с бодли навътре.
Автор: ЕЛКА ВАСИЛЕВА
