СЪН
Синът ми спи с отметнати назад ръчички –
лице срещу лице с нощта.
Откъм морето вее хлад,
но той не е научил още
думите солени на вълните.
Чертаят съзвездията странни знаци.
Предсказват пак съдби
между рождение и смърт,
събития между рождението и смъртта му.
Синът ми спи – не подозира за това.
Като листо на пролетно дърво
той няма никога да бъде по-щастлив…
Автор: ПАРУШ ПАРУШЕВ
