Monthly Archive: September 2015

Нощта на август вече отминава. А няма август скоро да се върне. Дочувам вятъра. А той, преди да съмне, ще ме застигне в есента кафява. А ти ще отпътуваш, ще заминеш и с мен...

Рисувах те чудат, но не безличен. Как дълго съчетавах цветовете! А ясно виждах: може битието без твоя покрив, вече архаичен. И ти узря. В гръд тъй узрява мляко, щом младенец я търси с гладни...

Крило на гарван е нощта, къде подслон да диря за слънчевата си душа – предзалезно ефирна? Без жал – непримирима – тя сърцето ми разпъва на кръст от болна самота в нощта безмълвна… Но...

Синът ми спи с отметнати назад ръчички – лице срещу лице с нощта. Откъм морето вее хлад, но той не е научил още думите солени на вълните. Чертаят съзвездията странни знаци. Предсказват пак съдби...

О, Евридика, към теб все по път обсаден от ревниви вакханки вървях. И с пламъци черни пламтеше Геената черна край мен… И мракът отвред ме зовеше, но – вярвай! – за отдих не спрях!...

С какво да те нахраня, моя мисъл, във безпощадното ни настояще? Душата ми изсъхна от соленото на дългото пътуване към себе си. Разнопосочна – все не се откривам. Несъвършена – в сладката илюзия на...

Автор: Христина Панджаридис Двете приятелки пристигнаха на гости. Високи и приятно закръглени. Само някой на диета би видял петънца за изстъргване по ханша и по бедрата. Приличаха на майка и дъщеря. Загледаш ли ги повече...

Разказ от Лъчезар Георгиев Най-после се бях измъкнал. Всичко бе далеч зад мен, и рухналата кариера, и пропадналите мечти. В самолета за Лисабон обмислях провала си и корях завистниците, зложелателите, объркания свят, който само...

Автор: Людмила Андровска Сънувам море. Нашето море, Дара. То е тук, съвсем наблизо, чувам вълните как тихо плискат по пясъка, слушам виковете на децата ни, на нашите деца. Лежа на пясъка с цвят на...